Оръжия от Балканите в Украйна: Как руската инвазия раздели региона?

danas.rs. 15.09.2024

Пълномащабното въздействие на руската инвазия в Украйна отекна в Западните Балкани и отвори възможности за компаниите за производство на оръжие в региона.

Балканският военно-промишлен комплекс, известен със способността си да произвежда амуниции както на НАТО, така и на съветския стандарт, влезе в центъра на вниманието заради потенциала си да снабдява Украйна и Запада с така необходимите оръжия на сравнително ниски цени. Това доведе до прекъсването на някои традиционни съюзи, пише в анализ за CEPA.org Омар Мемишевич, сътрудник в Strategic Analysis с фокус върху чуждото злокачествено влияние в Западните Балкани.

Мемишевич цитира примера на Сърбия, която има тесни връзки с Русия и често участва в  прокремълски действия - през май тя назначи двама души под санкциите на САЩ в правителството, но въпреки това продава оръжие на Украйна след пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна през 2022 г. на стойност около 800 милиона долара.

Фирмите, които продават тези боеприпаси, са държавни. След Студената война бившите комунистически режими имаха за цел да изградят силни армии и инвестираха много в компании, за да посрещнат нуждите си. Това означава, че регионът е богат на знания и инфраструктура, необходими за производството на артилерийски снаряди, боеприпаси за малки оръжия, превозни средства и други материали, от които Украйна отчаяно се нуждае.

Босна и Херцеговина е регионален лидер в отбранителната продукция, следвана от Сърбия и Албания. В този смисъл компании като босненските Binas, Igman или Pretis и BNT и сръбските Jugoimport, Krušik и други доминират вътрешния и регионален пазар. Това са компаниите с най-голям потенциал за сътрудничество с Украйна, поради доминирането им на пазарите и факта, че произвеждат оръжия по съветски стандарт. Босна, подобно на Сърбия, забрани износа във военни зони или изискваше сертификати за краен потребител, за да завърши продажбите. Но въпреки правните пречки, минохвъргачки и артилерийски снаряди, произведени в двете страни, са използвани в Украйна в резултат на продажби на трети страни или чрез директни (но тайни) дарения. В случая с Босна това ставаше чрез турски, канадски и словашки фирми, докато сръбските оръжия преминаваха през вътрешни и турски фирми. Част от това беше направено чрез чешката инициатива, която сега изпраща до 100 000 гранати в Украйна на месец, докато част беше изпратена чрез продажби на частни компании. Научих, че са уредени срещи относно такива продажби с босненски компании като Pretis, производител на артилерийски снаряди, но подробности за продажбата като цена и поръчки не са публични. За разлика от тях, Черна гора, Албания и Северна Македония, трите държави-членки на НАТО в региона, дариха своите остарели оръжия от времето на Студената война, някои от които първоначално бяха закупени от Украйна в края на 90-те години.

Въпреки нарастващия пазар и продажби, има сложни предизвикателства, свързани със структурите на собственост и по-широките геополитически взаимоотношения в региона. Най-важните сред тях са вътрешните отношения в Босна и Херцеговина, където Република Сръбска е известна с проруската си политика и има ръководство, което редовно се среща с Владимир Путин. Докато компаниите извън Република Сръбска произвеждат снарядите и артилерията, които видяхме в Украйна, отбранителните компании на Република Сръбска работят почти изключително върху поддръжката и ремонта на системи за противовъздушна отбрана и самолети от съветската епоха. От няколко години техни основни клиенти са фирми от Сърбия и Министерството на отбраната на Сърбия. Това накара правителството на Република Сръбска да прехвърли собствеността на сръбското правителство или сръбския оръжеен конгломерат Jugoimport, което поражда опасения, че стратегическата индустрия остава отворена за руското влияние и инвестиции. Сърбия все още е една от малкото страни в Европа, която е по-близо до Кремъл, отколкото до Запада и не е санкционирала Русия за действията й в Украйна. На практика това означава, че руските граждани, свързани с режима в Москва, могат свободно да работят в Сърбия и да го правят в повече от 7000 нови компании, някои от които са санкционирани от US OFAC за заобикаляне на санкциите срещу Русия.

Ефектът от войната на Русия срещу Украйна се усети в нарастването на антизападните кампании за дезинформация, руската подкрепа за онези, които подкопават демократичните процеси, има и предизвикателства пред регионалната сигурност и необходимостта да се устои на злонамерено чуждо влияние.

Докато Западът застана зад Киев, въведе набор от икономически и политически санкции срещу Русия, заедно с финансова и военна помощ за Украйна, се появиха разделения в страните от Западните Балкани: Албания, Босна и Херцеговина, Черна гора, Косово, Северна Македония и Сърбия. Това се вижда най-добре в неуспеха на някои да наложат санкции на Русия и масовите протести в Белград в подкрепа на войната на Владимир Путин.

Атаката на Москва срещу Украйна, съчетана с нейните хибридни дейности в региона, също предизвика вътрешнополитическо разделение в Босна и Херцеговина и Черна гора. Черна гора обаче, заедно със Северна Македония и Албания, други две членки на НАТО от региона, се присъединиха към алианса в осъждането на инвазията. Тези три страни също обещаха военна подкрепа на Украйна и подкрепа за нейното членство в Европейския съюз. Позицията на Косово беше особено предизвикателна, тъй като двустранните отношения на страната (не всички държави от ЕС го признават) възпрепятстваха по-значителна подкрепа за Украйна на международни форуми, но й позволиха да стане част от други механизми за помощ, като водената от Великобритания операция Interflex, както и приемането на 5000 украински бежанци през 2023 г.

Превод: Ганчо Каменарски