Защо експертите не успяха да предвидят нахлуването на Русия в Украйна?

Професор  Питър Рътланд

На 24 септември Центърът за стратегически и международни изследвания публикува доклад от 72 страници „Руско-украинската война: изследване на аналитичния провал”. Той обвинява политическата общност на САЩ, че не успя да предвиди вероятния резултат от пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна през февруари 2022 г.

Докладът е написан от Елиът Коен и Филипс О'Брайън, с въведение от Хю Страчан. Авторите са изтъкнати военни историци. Те обаче не са специалисти по Русия и не са писали много за войната в Украйна. Критиците твърдят, че Коен и О'Брайън не са неутрални наблюдатели, а имат идеологическа нагласа, тоест желание да дискредитират критиците на пълната подкрепа за военните усилия на Украйна

По-голямата част от наблюдателите бяха изненадани от нахлуването на Путин в Украйна. Макар че американското разузнаване документира натрупването на руските сили през седмиците и месеците преди инвазията, за повечето анализатори беше трудно да допуснат, че Путин ще отприщи опустошителна сухопътна война срещу своя съсед.

Въпреки това Путин започна войната. Сигурно е считал, че може да постигне целите си на цена, която си струва да плати. Коен и О'Брайън искат да знаят защо повечето американски и европейски анализатори не успяха да разберат намеренията на Путин.

Коен и О'Брайън проучиха 181 публикации от 26 мозъчни тръста, включително половин дузина извън САЩ, както и 19 вестника и списания. Те проведоха и три семинара с някои от участващите експерти.

Те разкриха множество фактори, допринесли за провала на разузнаването.

По-голямата част от материалите за анализа дойде от 10 експерти, работещи в мозъчни тръстове около Вашингтон. Малцина от тях са имали военен опит, нито са били обучени като историци. Повечето от тях имат дипломи по политически науки, но не са професионални учени. След края на Студената война катедрите по политически науки спряха да наемат хора с опит в руските регионални изследвания и на практика в американските университети няма специалисти по руската армия (извън военните академии).

Коен и О'Брайън отбелязаха, че тези анализатори са се фокусирали само върху руската армия. Никой от тях не беше направил сериозно проучване на украинската армия, въпреки факта, че там бушува война от 2014 г. Най-голямо внимание беше насочено към защитата на членуващите в НАТО балтийски страни от руска инвазия, както и в проучване на RAND от 2017 г., което прогнозира Русия да превземе региона за 36 до 60 часа.

Аналитичната общност изглежда е усвоила много от предположенията, преобладаващи за руската армия, която те изучават: че тя 1) се е реформирала в професионална сила, 2) е придобила опит в електронната война, 3) е усъвършенствала нова доктрина за хибридна война и 4) натрупала е значителен боен опит в Чечня, Грузия и Сирия.

Като цяло военните анализатори са склонни да се фокусират върху преброяването на конкретни обекти (войници, танкове, самолети и т.н.), вместо да анализират по-абстрактни фактори, като обучение, лидерство, логистика и готовност за битка. Анализаторите са разгледали съотношението на силите във военния баланс: 10:1 в самолетите, 4:1 в танковете в полза на Русия и са заключили, че Украйна няма шанс. Коен и О'Брайън също биха могли да отбележат, че Русия има дълга традиция да проваля началната фаза на войната, само за да се стегне и да спечели накрая - от операция Барбароса през 1941 г., през нахлуването в Унгария през 1956 г. до войната в Грузия през 2008 г.

Анализаторите също бяха склонни да направят аналогия с войната в Ирак от 2003 г.: въздушен блицкриг, последван от маневрена война, която ще надвие отбраната на Украйна. „Шокът и благоговението на Русия“ беше заглавието на статия във Foreign Affairs, публикувана два дни преди инвазията. Екстраполирайки опита на САЩ във Виетнам, Ирак и Афганистан, се считаше, че Украйна ще бъде окупирана от Русия и след това там ще се вдигне бунт.

Този песимизъм относно способността на Украйна да устои повлия на реакцията на политиката на САЩ. През 2017 г. някои анализатори се противопоставиха на въоръжаването на Украйна с противотанкови ракети. През януари 2022 г., само един месец преди инвазията, Foreign Policy публикува материал озаглавен „Оръжията на Запада няма да имат никакво значение за Украйна“. Това означаваше, че до известна степен САЩ се „самовъздържаха“ пред очевидната готовност на Путин да използва сила. Други фактори повлияха на решението да не се изпращат модерни оръжия, като страхът, че ще попаднат в руски ръце.

„Забележителната степен на консенсус“ е друг пример за групово мислене. То показва, че ако сте приет член на гилдията, то не трябва да вярвате на мненията на външни лица. Ролята на медиите изостря този проблем: те се върнаха към същия пул от експерти, които демонстрират своя авторитет, като изразяват сигурност за случващото се. Коен и О'Брайън цитират експертната политическа преценка на Филип Тетлок, за да помогнат да се разбере как хората обясняват грешките в своя анализ, като цитиране на случайни събития, които предотвратяват това, което „трябваше“ да се случи.

Въпреки че беше хваната неподготвена, аналитичната общност показа малко желание да признае, че е сгрешила, или да обсъди как да не сгреши отново. Напротив, след февруари 2022 г. повечето анализатори заиграха напред, правейки прогнози за хода на войната със същата увереност, че са обяснили защо Путин няма да нахлуе в Украйна. Например през януари 2023 г. Foreign Affairs анкетира 73 експерти относно това дали Украйна в крайна сметка ще трябва да направи териториални отстъпки на Русия – доста широк диапазон от мнения, като мнозинството не беше съгласно. Но това, което поразяваше, беше, че 44 експерти съобщиха ниво на сигурност на прогнозата си от 7 до 10 или по-високо.

Въпреки цялата ни вяра в рационалността на човешкото поведение, лидерите често действат умишлено и грешно изчисляват шансовете си за успех. Професор Ричард Нед Лебоу от Кралския колеж в Лондон установи, че страната, започнала войната, е загубила 80% от войните след 1945 г. насам. Бетина Ренц от Обединеното кралство, експерт по руското военно обучение, твърди, че не е реалистично да се очаква експертите да излязат с по-точна прогноза какво ще се случи в мъглата на войната. По-големият проблем, твърди тя, е, че Западът, зашеметен от анексирането на Крим през 2014 г., се примири с образа на Путин като майстор стратег. Западното обществено мнение се стремеше да отхвърли Русия като стара кошница и после да я види като всемогъщ враг.

В приложение Коен и О'Брайън обсъждат три исторически примера, при които общоприетата мъдрост тълкува погрешно вероятния изход от предстояща война: Руско-японската война от 1905 г., присъединяването на Италия към силите на Оста през 1940 г. и иракската армия, изправена срещу американските войски през 1990 г. Политологът от Чикагския университет Пол Поаст твърди, че аналитичният провал по отношение на Украйна не е извънредно нещо: войните по своята същност са трудни за предсказуемост, както в началото, така и в начина, по който започват и как завършват.

Важно е обаче да запазите усещането за перспектива. Въпреки че Русия се провали в основната си цел да свали правителството в Киев, тя успя да окупира огромен участък от украинска територия – в началото 27% от територията на страната, но сега спадна до 18%. Това е площ от 42 000 квадратни мили, приблизително със същия размер като Вирджиния. Ако войната свърши днес, бъдещите историци ще я смятат за победа на Русия.

Автор: Питър Рътланд е професор в Уеслианския университет.

Източник: nationalinterest.org

Превод: Ганчо Каменарски