МЕДИИТЕ И ВОЙНАТА

Къдринка Къдринова

Статиите на 15 изтъкнати журналисти, учени, дипломати и военни са събрани в представения на 9 декември в Софийския университет „Св. Кл. Охридски“ сборник „Медиите и войната“, издаден от Балканския институт за стратегически прогнози и управление на риска. Съставители са Борислав Градинаров и Валерий Тодоров Валери Тодоров.

Сборникът е резултат от дискусиите по същата тема по време на състоялата се миналата година в СУ Четвърта национална конференция по медийна сигурност.

В изданието също така са представени някои от изводите от работата на колективния изследователски проект „Новият световен ред и мястото на Европейския съюз и на България в него (Военно-политически и социално-икономически заплахи и рискове пред Европа през третото десетилетие на XXI век)“, осъществяван в Института по философия и социология към БАН.

„Как да открием истината, маскирана зад политкоректните дописки на военните анализатори и кореспонденти? Дали сме прави, когато героизираме едната страна, а равнодушно пренебрегваме разрушенията, жертвите и страданията на другата? Какви умения трябва да притежават представителите на медиите, когато отразяват войната? И кой в крайна сметка ще отсъди коя страна е била права – на политиците не може да се вярва, а историята е твърде бавна в своите заключения“.

Такива въпроси задава в предговора Борислав Градинаров. Той е автор и на първия анализ, с който започва първият раздел на книгата и който е озаглавен: „Опасното изкуство на военната журналистика”.

Със силен личен ракурс, въздействаща фактология и ярка публицистика се отличава въвеждащият текст под заглавието „Войни, медии, журналистика и професионални предизвикателства“ на известния журналист международник и хуманитарен дипломат Енчо Господинов Encho Gospodinov . Тръпки побиват от редове като следните: „Загубата на човешки живот прави всяка война безсмислена и всяка победа – пирова, ако всички средства за предотвратяването ѝ не са били изчерпани преди тя да започне. Преди 44 години в джунглите на Виетнам съм погребвал убит японски колега и мисля, че знам за какво говоря”.

Енчо Господинов пише още: „Някой беше казал, че журналистиката е „литература на бърза ръка“. Друг допълва, ч журналистиката е „първата чернова на историята“ и винаги следва втора. Това звучи като предупреждение към нас, хроникьорите на историята – не бързайте с изводите. Не прекалявайте с епитетите и прилагателните. Засилете гласа на логиката и намалете емоциите. Пишете със съзнанието, че някой може да прочете написаното от вас след 20 или 200 години. А тогава нещата ще изглеждат по различен начин. Като в онзи анекдот, в който Чжоу Енлай отговаря на въпрос за значението на Великата френска революция: „Рано е да се каже – още не са минали 400 години...“ Един американски теоретик и икономист с японско име обяви смело края на Историята преди известно време, след което се яви на поправителен изпит. В този смисъл, когато пишем за войни и конфликти, особено ако още не с завършили, нека да не слагаме точка накрая на текста. Нека краят бъде отворен“.

С богатия си опит първо на репортер, а после и на представител на Международния Червен кръст из многобройни „горещи точки“, Енчо Господинов описва следните пет белега на съвременните войни, в които не се спазват правила, с изключение на „правото на силата срещу силата на правото“: 1) Ерозията на международното право; 2) Без „старите правила“ – невидимите армии, невидимите окопи; 3) Незачитането на емблемите на Червения кръст и Червения полумесец; 4) Грубо третиране на военнопленници и цивилни; 5) Отказ от достъп до театъра на бойните действия за оказване на хуманитарна помощ и незачитане правата на хуманитарните работници на фронта, брутално отношение към тях.

В споменатата първа статия на Борислав Градинаров, с която започва първият раздел на сборника, се разглеждат военно-пропагандната журналистика, военно-новинарската и военно-кореспондентската журналистика, независимата военна журналистика. Авторът споменава някои примери „за висок професионализъм и доблест“ в журналистиката, но се спира и на „случаи на малодушие, страх и сделки с дявола, като обобщава: „До голяма степен решението коя страна ще бъде избрана зависи от личното достойнство и силата на характера“.

„За моралната отговорност на военния кореспондент“ е озаглавила своята статия в сборника Вихра Павлова от ИФС-БАН. Тя изследва с несъмнена симпатия „ангажираната журналистика“ и често лицемерната претенция за „обективност”, като изразява следното мнение: „Репортажът от окопите не гарантира обективност. Той показва ужасите на войната, но не търси причините за нея“.

„Има ли и имало ли е една истина по време на война?“ пита със своя „исторически преглед“ проф. Искра Баева. В края му цитира известното заключение на древногръцкия автор на трагедии Есхил: „Истината е първата жертва на войната”. А завършва с обобщение за съвременника ни Джулиан Асанж, който обявява и журналистите за военнопрестъпници, когато заради разпространявани от тях лъжи започват войни...

Богословът от ПУ „Паисий Хилендарски“ Стоян Чиликов обогатява сборника със статията си „Християнството и войната на базата на библейските и светоотеческите текстове на църквата”.

Известният журналист и генерален директор на БНР в периода 2007-2023 г. Валерий Тодоров е озаглавил своята глава в книгата „Журналистиката и войната в огледалния свят на постистината“. В нея разглежда не само хибридния характер на съвременните войни, но и употребата на медиите, превръщани от посредник в средство за реализиране на онова, което Маркузе нарича „репресивната толерантност“. В статията си Тодоров е включил и конкретни практически съвети към журналиста, който отива да отразява война и трябва да е подготвен, за да оцелее, защото „нито един репортаж не струва вашия живот“.

Военният експерт, о. з. Полковник д-р Захарин Марков е представен в сборника със статията си „Медиите за войната или медийната война“. Той разглежда достъпа до информация за развитието на военни действия през призмата на властите и военните. Търси и отговора на въпроса: „Какъв е в крайна сметка статутът на представителите на медиите във военните действия – цивилни ли са или са участници във войната?“

„Войната и нейните бели информационни полета“ са взети на фокус от авторитетния дипломат и доктор по политология Любомир Кючуков, директор на Института за икономика и международни отношения. С типично дипломатическа витиеватост той обобщава: „Може ли пропагандата да се пребори с пропаганда? Не особено утешителна констатация е, че това не само е възможно, но е и често целенасочено търсено от всяка от воюващите страни с оглед обществената мобилизация за постигане на победа. Което реално означава повече война. Но мирът идва с истината”.

Втората част на книгата започва със статията на професора и зам.-декан във ФЖМК в СУ Николай Михайлов „Журналистическият авторитет в дигиталната епоха“. Наред с другото, той отбелязва: „Едностранчивостта, тенденциозното поднасяне на информацията и прикриването на истината са сред най-големите и, за съжаление, най-често срещаните нарушения на професионалния морал на всички, които се занимават с медии и обществени комуникации – журналисти, специалисти по връзки с обществеността, рекламни специалисти, публицисти, блогъри, влогъри, инфруенсъри и т. н.” Като противоотрова той предлага „хората, посветили се на (журналистическата – б. р.) професия, да поставят „грижата за собствения си авторитет като първостепенна професионална задача и морално задължение и пред себе си, и пред хората, които се занимават с нея“.

„Журналистиката и цензурираните войни на лайкове. Хакването на журналистиката” – това е заглавието на статията на проф. Симеон Василев от ФЖМК на СУ. „Всяка война е провал на дипломацията, но и провал на журналистиката, която е призвана да насърчи разбирателството и да преодолява културните, политическите и икономическите различия между държавите и общностите,” пише проф. Василев.

Той продължава: „Ако от векове основните действащи лица в световните дела и респективно във войните са държавите, сега картината е друга и в нея трябва да се включат технологичните компании, които добиха огромно геополитическо влияние. Социалните мрежи по същество имат функции н медии и са посредници, които оказват влияние върху структурата на публичната сфера“.

Проф. Василев изброява и шест промени в журналистическите стандарти и отговорности при отразяване на съвременните кризи и военни конфликти: социалните мрежи като нов император на публичната информация; съвременният меден свят се конфронтира с новите методи на пропагандата; на изпитание са поставени изконните принципи и стандарти на журналистиката, като свобода на словото, многообразието на мнения и уважението към достойнството на другите; пропагандата е основната причина да се вменява на медиите отговорността за която и да е криза; медийната грамотност, както и технологичната компетентност, стават изключително значими не само за журналистиката, но и за нейната аудитория; от много важно значение са кореспондентите на място, от зоната на конфликта.

Съществен принос за сборник има и Христина Амбарева от Института по философия и социология към БАН, която е озаглаавил своята статия „Понятието „дезинформация““. Авторката признава, че липса всеобщо призната дефиниция, но цитира една от най-популярните и принадлежаща на Европейската комисия: „Дезинформацията е невярно и подвеждащо съдържание, което се разпространява с намерението да заблуди или да осигури икономическа или политическа печалба и което може д причини обществена вреда“. Амбарева допълнително разграничава  две отделни групи– онези, които знаят, че съдържанието е невярно и подвеждащо, но съзнателно го разпространяват, и онези, които го разпространявт, защото са повярвали, че то е същинската истина. Авторката набляга на културата и образованието, като важни условия за разпознаване на дезинформацията.

Докторът по философия Христо Христов се е включил в сборника със статията „Езикът на масмедиите през постмодерната епоха. Размисли за Виктор Клемперер и Франсис Фукуяма“. Според автора езикът на „скритите внушения и дръзката манипулативност“ довежда до „създаване на политически общества, чийто облик е лесно да придобие тоталитарен характер“. А „историята свидетелства, че такива общества са склонни на водят опустошителни войни, в които трудно може да бъде открито морално изкупление или исторически смисъл“.

Известният журналист и преводач, главният редактор на електронното издание obzornews.bg Мехмет Юмер е представен с главата „Как операция „Маслинова клонка“ е отразена в турските медии и каква е равносметката от нейното провеждане“ (през януари 2018 г.).

Специфичен е и погледът на радиожурналистката Ивелина Ватова, изследваща отношенията медии-политика в Азия. Нейната тема в сборника е „Тибет: между мит (пост)-истината и фейкнюз. Глобализационни ефекти”.

Последнта статия в сборника е на проф. Юрий Търкаланов от катедра „Международни отношения“ в УНСС, който се е фокусирал върху разликите между публичните коментари, насочени към масовия читател, слушател или зрител, и аналитичните документи, предназначени за ограничен кръг потребители, свързани с взимането на решения на политическо ниво. Разработката му е озаглавена „За публичния  и специализирания политически анализ (в контекст на конфликтите и войната)”.

Представянето на сборника „Медиите и войната“ в СУ на 9 декември само по себе си се превърна в събитие с изказванията на повечето от авторите в него.

Енчо Господинов припомни журналистическата част от биографията на Уинстън Чърчил и неговата известна максима: „Историята ще е благосклонна към мен, защото аз пръв ще я напиша“.

Проф. Искра Баева отстоя тезата си, че „няма една истина“ и никога не е имало по време на война, защото тогава медиите се превръщат в органи за пропаганда и „противоречат на здравия разум“.

Дипломатът Любомир Кючуков обърна внимание на факта, че днес повече се говори за подготовката за война, отколкото за нейното предотвратяване.

Валентин Радомирски, също авторитетен дипломат, свърза актуалната обстановка в Румъния със заплахата, която представлява подобна политическа лабилност за Черноморската стратегия на САЩ.

Свои обобщения за силата на информацията, която в зависимост от поднасянето си може да помирява, но и да разпалва войни, изказаха и съставителите на сборника Борислав Градинаров и Валерий Тодоров.

Беше изразена готовност разработването и дискутирането на темата за медиите и войната да продължи, както и издаването на сборници от поредицата „Медийна сигурност“.