ГРУ – руското военно разузнаване

От Матиас Ул (Max Weber Network Eastern Europe, Хелзинки)

Резюме

ГРУ - руската военна разузнавателна служба, известна като Главно разузнавателно управление – и заедно със Службата за външно разузнаване (Служба внешней разведки, SWR) и Федералната служба за сигурност (Федералная служба безопасности, FSB ), е вероятно най-секретната разузнавателна служба в Русия.

До края на Втората световна война военният шпионаж е известен и като Разведка. Тяхната дейност беше и не подлежи на парламентарен контрол. Тя отговаря само пред министъра на отбраната и президента. До голяма степен липсва опит от работа в демократични условия. През вековната си история военното разузнаване е следвало предимно диктата на автократични или диктаторски режими. В продължение на десетилетия се разви организационна култура, която благоприятства производството на приятни интелигентни анализи, дори ако те не отговарят на реалността по никакъв начин. Докладите за ситуацията, желани от политическото ръководство, често водеха до фатални погрешни преценки, защото твърде често обслужваха самопредположенията на съответните лица, вземащи решения.

Царската разведка

Органът има дълга история в миналото. Техният образ за себе си е оформен от традиция, датираща от над двеста години. През 1812 г. към Министерството на войната е основана специална служба, отговаряща за военното разузнаване. Новосъздаденият офис е имал само много малък персонал от четирима служители. С формирането на специалната служба руската армия за първи път има организация, която систематично провежда разузнавателна работа срещу чужди въоръжени сили. Ето защо 1812 година се смята за рождената на руското военно разузнаване. След края на Наполеоновите войни цар Александър I разпуска специалната канцелария през 1815 г. Едва руското поражение в Кримската война през 1856 г. доведе до преосмисляне. По това време цар Александър II потвърди дейността на т. нар. военни агенти, които като военни дипломати извършват легален шпионаж, но пазят и нелегални източници. През 1867 г. Военностатистическият комитет на Генералния щаб поема задачите на разузнавателната служба на армията. По това време в Разведка действат 22 генералщабни офицери и шестима военни агенти. През 1903 г. обаче службата е разпусната и нейните функции са прехвърлени на отдел, който се отчита на 2-ро генерално интендантство. Горчивото поражение в Руско-японската война от 1904/1905 г. води до мащабни реформи, които засягат и военното разузнаване. През 1906 г. военното разузнаване окончателно е разделено на отдел за доставки и няколко отдела за оценка. Първата световна война постави руското военно разузнаване пред нови предизвикателства, на които то успя да се справи само частично. Революциите от пролетта и есента на 1917 г. в крайна сметка доведоха до разпадането на Руската империя и нейната Разведка.

Под ново знаме - военното разузнаване на Червената армия

Но ще стане ясно, че новите управници, болшевиките, също са зависими от военното разузнаване, за да запазят властта си. Разузнавателната служба на въоръжените сили обаче вече не е подчинена на държавата, а на комунистическата партия. ГРУ е основано през 1918 г. като регистърна администрация на Червената армия. Тя се опитва преди всичко да получи информация от военно значение. За целта техните агенти в чужбина трябвало да наблюдават всички видове войскови формирования и да събират сведения за тяхната структура, организация и въоръжение. Освен това трябва да се получи информация за местата на разполагане, военния капацитет и политическите настроения. Първоначално основното място на действие е Европа, като събирането на разузнавателна информация е концентрирано предимно върху Германия, в допълнение към Полша. През 1926 г. ГРУ е разширено, за да стане 4-та щабна администрация на Червената армия. Под ръководството на своя шеф Ян Берсин беше възможно да се създаде тясно организирана и висококвалифицирана шпионска организация, която през 1934 г. беше преименувана на Статистическа информационна администрация на Червената армия. ГРУ искаше да гарантира, че неговите шпионски мрежи функционират дори във военно време. За тази цел в засегнатите държави са създадени нелегални резиденции, т.е. ч. техните служители не са били защитени от дипломатически статут. Лидерите на тези незаконни мрежи може да са членове на ГРУ, винаги маскирани като чужди граждани, но също и просъветски настроени чужденци. Най-известните от тях по-късно включват Ilse Stöbe (мрежа Alta – Германия), Leopold Stapelr (мрежа Kent – ​​Белгия) и Richard Sorge (мрежа Ramzaj – Япония). Освен това броят на военните аташета се е увеличил значително от 30-те години на миналия век. Те са извършвали „официален” военен шпионаж за ГРУ. Те са били подкрепени в работата си от неофициални служители на ГРУ, които са работели под прикритие в различни съветски чужди органи и организации. Те също така са събирали открита информация за чужди сили, но също така се опитвали да запазят тайни източници. Политическата система на СССР благоприятства набирането на агенти. Идеалите на комунизма се оказват благодатна почва за вербуването на шпиони. За да получи спешно необходими източници, военното разузнаване използва и компрометиращи материални и финансови стимули. В резултат на това около 400-те офицери от ГРУ успяха да създадат ефективни мрежи за шпионаж до средата на 30-те години, които предоставяха на съветското партийно и държавно ръководство секретна информация. Шпионските доклади повлияха на важни процеси за вземане на решения по въпросите на външната и военната политика. ГРУ не е пощадено от масовите репресии на Йосиф Сталин. Информационните мрежи на военното разузнаване почти напълно се сринаха в края на 30-те години. Тяхната реконструкция, извършена от лошо обучени офицери от разузнаването, които често дори не говореха езика на страната, в която са били разположени, отне много време. Време, което вече не беше налично след избухването на Втората световна война. До началото на 1941 г. е постигнато поне организационно възстановяване на външната мрежа на ГРУ. В този момент военното разузнаване на Червената армия имаше около 1000 служители, половината от които бяха разположени нелегално. За ГРУ последствията от чистките са най-лошата възможна предпоставка за влизане във Втората световна война. Конфликт, в който Германският райх първоначално тласка военното разузнаване на Червената армия до предела на възможностите му. Докато войната продължава, службата успява да постигне грандиозни успехи. Това, което се оказва катастрофално обаче е, че съветският диктатор се интересува почти изключително от необработената информация от източниците на ГРУ. Диктаторът не мислеше много за цялостен анализ на секретните доклади, тъй като се смяташе за неограничен авторитет в областта на шпионажа. Това подчертава основен  проблем на военното разузнаване по времето на Сталин, който не може да бъде решен дори чрез многобройните реорганизации: липсата на структури, които да се занимават с квалифицирана оценка на информацията.

Съветският военен шпионаж през Студената война

Необходимостта от подобрена оценка на информацията на агентите, причинена от края на Втората световна война и началото на Студената война, кара Сталин да реорганизира радикално структурите на съветската разузнавателна служба през май 1947 г. Досегашните самостоятелни шпионски служби на Държавна сигурност, Армията, Министерството на външните работи и търговията, както и партията, вече са пряко подчинени на Министерския съвет. В бъдеще базираният тук Информационен комитет (КИ) трябва да координира действията на многобройните чуждестранни разузнавателни служби и да осигури компетентен анализ на получената шпионска информация. Въпреки това сравнително бързо стана ясно, че новата свръхвласт не отговаря на очакванията. От една страна, отделянето на военното и политическото разузнаване от техните предишни министерства, чиито ресурси те винаги са можели да използват за операции и мисии, имаше отрицателно въздействие върху събирането на разузнавателна информация в чужбина. От друга страна, стана ясно, че различните оперативни философии и разузнавателни манталитети на военни и чуждестранни шпионски служители е трудно да се интегрират в една агенция. В резултат на тези проблеми и постоянните спорове за власт между управленските нива на KI, военното ръководство успява да отдели Централното разузнавателно управление от комитета в края на 1948 г. Сталин също продължава да предпочита оригинални документи, получени от ГРУ като основа за своите политически решения. Те обаче често се различават значително от действителната ситуация. При Никита Хрушчов скоро се появи напълно нов начин на работа на чуждите тайни служби. Целта на тези мерки може да е била по-нататъшното разширяване на влиянието на комунистическата партия. На първо място, вече ограниченият достъп на началниците на разузнавателните служби до органите за вземане на политически решения беше ограничен дори повече, отколкото при неговия предшественик Сталин. В резултат на това вече не беше достатъчно информацията да се събира от отделни агенти и източници и да се представя на политическото ръководство без цялостен анализ. По-скоро разузнавателните служби трябваше да изготвят добре обосновани ситуационни доклади за съответната политическа, икономическа, военна или въоръжение ситуация. Те трябва да служат като помощ при вземане на решения за решаване на важни политически въпроси. Информацията, получена от ГРУ, разкри до голяма степен политическите и военните мерки на Запада пред Кремъл, особено по време на Берлинската и Кубинската криза от 1958–1962 г. Те предоставиха представа за почти всички важни решения, взети от западните сили до най-високите нива на управление. Тези шпионски открития са от голяма стойност за съветската политика. Това ясно показва на Хрушчов колко далеч може да стигне с блъфа си в покера на властта. Военните тайни служби дори имаха смекчаващ ефект върху външната й политика. През десетилетията след свалянето на Хрушчов апаратът на военното разузнаване продължи да се раздува. Въпреки че през 1953 г. е имало почти 900 длъжности на ГРУ, американската военна разузнавателна служба DIA е оценила броя им на 60 500 войници и офицери в средата на 70-те години. В това число обаче влизат и армейските части, които например са били оперативно подчинени на военното разузнаване на Съветската армия, като радиоразузнаването. Това обаче не подобри производителността. В края на 1990 г. първият заместник-началник на ГРУ, вицеадмирал Игор Бадеев, трябваше да признае, че повече от 97 процента от всички документи, предоставени от агентите, идват от открити източници - тоест от книги, списания или вестници - и 2,7 процента са били „само „класифицирани за официална употреба“ и следователно са имали най-ниското ниво на секретност. Само 0,3 процента дори са били етикетирани като "секретно". Когато червеното знаме бе спуснато над Кремъл на 26 декември 1991 г., една ера, определяща съдбата на военното разузнаване в продължение на 73 години, приключи безвъзвратно.

ГРУ като инструмент на властта на Путин

ГРУ преживя разпадането на Съветския съюз до голяма степен невредимо, въпреки сериозните кадрови и финансови съкращения. В края на 90-те години на миналия век то най-накрая успява да настигне конкурента си, политическата служба за външни новини SWR, по отношение на персонала. По това време и двете служби имаха около 11 000 позиции. В същото време, след като президентът Владимир Путин дойде на власт, ГРУ успя да отблъсне опита на SWR да поеме големи части от военния шпионаж. Вероятно това е една от причините военното разузнаване да се върне към „обичайната” си агресивност по-бързо от цивилния си аналог. Това означава, че агресивните и насилствени действия отново са една от „основните компетенции“ на ГРУ от началото на новото хилядолетие. Въпреки това, проблемите на грузинската кампания от 2008 г. - лошо разузнаване, неадекватно обучение и тромави командни и ръководни структури - показаха, че военното разузнаване също има значителни слабости. Критиците на ГРУ в армията и в ЮЗР се възползваха от тези провали. Службата за външнополитическо разузнаване твърди, че разузнавателната служба на руските въоръжени сили би могла да се съсредоточи по-добре върху своите тактически разузнавателни операции, ако най-накрая остави стратегическото разузнаване изцяло на SWR. За първи път съществуването на ГРУ беше поставено на карта. Този сценарий обаче не се случи. През 2009 г. президентът Дмитрий Медведев назначи Александър Шляхтуров за нов ръководител на ГРУ. До голяма степен неизвестният офицер от разузнаването трябва най-накрая да отвори службата за фундаментални реформи, за да повиши нейната ефективност. Генералът изпълни тази роля; до момента, в който напусна поста си в края на 2011 г., той наложи болезнени съкращения на властта: той уволни 80 от 100 генерали и намали броя на служителите на ГРУ с 1000 души. Въпреки това, неговият наследник Игор Сергун по-късно успява до голяма степен да обърне тези загуби. Основният фактор, допринасящ за това, беше използването на т. нар. „Зелени човечета“ при окупацията на Крим, което беше оценено от политическото ръководство като успешно. Зад тривиализиращия термин стоят елитни войници от ГРУ, които са окупирали украински административни сгради, полицейски съоръжения и казарми на полуострова от началото на март 2014 г. Ръководството на ГРУ очевидно си е взело поуките от войната в Грузия и сега набляга на използването на високомобилни, леки, винаги готови военни разузнавателни бригади. По този начин службата консолидира позицията си на мощен инструмент за руското ръководство да наложи своята концепция за „нелинейни войни“. Вероятно ГРУ също е видяло като успешни операциите на военното разузнаване в Донбас и Сирия. През следващите години той разширява атаките си и в Западна Европа и САЩ. Една от най-зрелищните операции през 2018 г. обаче удари бивш офицер от службата, който е шпионирал за Великобритания през 90-те години. Там на 4 март 2018 г. Сергей Скрипал, името на двойния агент, стана жертва на атентат с нервнопаралитичния агент Новичок заедно с дъщеря си, при който двамата едва оцеляха.

Пред обществеността военното разузнаване обича да се представя като много по-силно от конкуренцията си от SWR. Докато последното разчита на до голяма степен „тихата“ работа на своите агенти, маскирани като служители на посолството или работещи като „нелегали“, военното разузнаване предприема много по-рисков и по-насилствен подход. В GRU също има опит и усещане за заплаха за собственото съществуване от конкуренцията. Следователно военното разузнаване трябва да действа по-агресивно, за да продължи да играе ролята си в „концерта“ на руското разузнаване. Това води до появата му на рискован и дързък актьор във всички горещи точки на външната политика на Путин. Атаката срещу Украйна обаче ясно показа границите на възможностите на ГРУ. В първите дни на инвазията тя не успя да активира агентурната мрежа в Украйна, която беше изградила с големи финансови средства, за да поддържа активно руските войски. Изчислено е, че както 5-та служба на ФСБ, така и ГРУ ръководят по няколкостотин агенти в Украйна, които основно трябваше да извършват саботажни атаки и операции по дезинтеграция в хода на планираната атака. За тази цел беше инфилтриран по-специално украинският апарат за сигурност. Провалът на руската светкавична атака обаче накара по-голямата част от агентите да се укрият. Вместо да завземат ключови обекти съвместно със секретни сили, руските сили срещнаха яростна съпротива от страна на украинските защитници.

Страховитите кибератаки на военното разузнаване бяха до голяма степен неефективни и не успяха да парализират завинаги критични райони на украинската държава и нейните въоръжени сили. Но ГРУ също претърпя сериозни поражения в областите на основните си военни компетенции. В началото на руската атака доста атаки на техните специални части срещу стратегически важни обекти се провалиха. На 27 февруари 2022 г. атаката на подразделение на 2-ра бригада Спецназ на ГРУ, което имаше за задача да превземе щаба на украинската вътрешна тайна служба СБУ в Харков, се провали. Групата от 25 души беше напълно унищожена. След това елитните воини са били използвани в много случаи като обикновена щурмова пехота, което е довело до голям брой смъртни случаи. До момента е доказано, че са загинали почти 700 членове на специалните части на ГРУ, включително 142 офицери. Следователно специалистите по разузнаване са привързани към фронта и не са на разположение за задачите, за които са били обучени: идентифициране на цели с висок приоритет в тила на врага. Тази роля би била още по-важна, тъй като руските военновъздушни сили досега не успяха да постигнат стратегическо господство във въздуха. Грандиозни успехи в областта на диверсионните операции постигна не ГРУ, а неговият аналог – украинското военно разузнаване ХУР. Руското военно разузнаване, от друга страна, не успя да извади от строя ключови обекти в критичната инфраструктура, нито пък важни в оперативно и тактически отношение украински оръжия, като ракетните установки HIMARS или стартовите площадки на зенитната система Patriot да бъдат инвалидизирани в големи количества от атаки на командоси. Путин обаче продължава да разчита на военното си разузнаване, тъй като само ГРУ разполага с пълния набор от разузнавателни способности в рамките на руската разузнавателна система.

ГРУ може да се съсредоточи върху агенти и шпиони (Human Intelligence/HUMINT), разузнавателните данни от сателити, дронове и самолети (Imagery Intelligence/IMINT или Geospatial Intelligence/GEOINT), техническото събиране и научната оценка на данните, събрани от оръжейни тестове ( Измерване и сигнатурно разузнаване/MASINT), както и събиране и анализ на електронни сигнали за оценка на разузнаването (сигнално разузнаване/SIGINT). Освен това има оценка на отворените източници (Open-source Intelligence/OSINT) и технологичния шпионаж (Technical Intelligence/TECHINT). Cyber ​​​​Intelligence/CYBINT продължава да играе все по-важна роля в събирането на разузнавателна информация от киберпространството. Освен това ГРУ, със своите бригади от спецназ, разполага с високо оборудвани и всестранно обучени специални сили, които са готови да изпълняват задачи на тайните служби. Може да се предположи, че руското военно разузнаване ще остане опасно оръжие на руското политическо и военно ръководство до края на 21 век.