Растящото недоверие в демократичните институции–по-голяма заплаха за демокрацията от самите фалшиви новини

Лоренц Гюнтер, 06.01.2025

Другата опасност

Предположението, че фалшивите новини решават изборите, е широко разпространено. Този подвеждащ разказ подхранва недоверието и вреди на демокрацията.

Călin Georgescu, победител в първия тур на президентските избори в Румъния, сега съди Европейския съд за правата на човека срещу анулирането на резултата. Дезинформацията все повече се разглеждат като основните причини за изненадващи политически успехи. Например президентските избори в Румъния през 2024 г. бяха анулирани със заповед на Върховния съд, след като докладите на разузнаването предполагат, че Русия е подкрепила кампанията на победителя в изборите в социалните медии. И в други западни страни често се твърди, че успехите на десните партии са резултат главно от дезинформация. За съжаление, този дебат често пренебрегва многобройните научни изследвания, които изследват влиянието на дезинформацията  върху избирателното поведение. Вместо това аргументите често се основават на правдоподобно звучащи, но непроверени хипотези. Ето защо е крайно време да се разгледа сегашното състояние на знанията от емпирични научни изследвания. За да изследват причинно-следствения ефект на социалните медии върху политическите нагласи и гласуването, учените са провели множество експерименти. Потребителите се разделят произволно на две групи: На една група се плаща да деактивира акаунта си за няколко седмици до месеци – непосредствено преди важни избори. Другата група продължава да използва социалните медии и служи като контролна група. След това ефектът от социалните медии може да бъде изчислен чрез сравняване на двете групи. Според обзорна статия от водещи изследователи в списание Nature, тези експерименти не показват значителни или силни ефекти от дезактивирането на социалните медии върху избирателното поведение или политическите нагласи. Социалните медии обаче са само един канал, чрез който може да се разпространява невярна и дезинформация. Друг важен фактор са партийните медии. Наблюдатели с различни политически възгледи често оценяват влиянието си по различен начин: левичарите критикуват десните медийни империи, докато десните казват същото за левите медии. Всъщност проучванията показват, че хората, които гледат десни новини, са по-склонни да гласуват за десни партии. Но само това наблюдение не доказва, че подобни медии са причината за изборните успехи на десните партии. Fox News, най-големият новинарски канал в САЩ, се счита за отличен пример за дясна медийна империя. Следното сравнение може да илюстрира това: Фактът, че болниците са пълни с болни хора, не означава, че болниците разболяват хората. По същия начин консумацията на десни новини може просто да покаже, че хора със съответни убеждения умишлено използват такива медии. За да изяснят този въпрос за причинно-следствената връзка, учените анализират така наречените „естествени експерименти“. В този експеримент сравними групи от хора произволно се сблъскват с различни влияния на околната среда, подобно на лабораторните експерименти - само в "естествения" свят. Едно от най-валидните проучвания в тази категория анализира влиянието на Fox News върху изборните резултати в Съединените щати. Fox News, най-големият новинарски канал в страната, се счита за отличен пример за дясна медийна империя и е силно предубеден в полза на Републиканската партия. Проучването изчислява, че делът на гласовете на републиканците на президентските избори през 2000 г. щеше да бъде само с 0,46 процентни пункта по-нисък, ако Fox News не съществуваше. Но какво да кажем за кампаниите на самите популисти? Националсоциалистите се считат за отличен пример за популисти, които успешно използват пропагандата. Но колко голямо беше действителното влияние на тяхната пропаганда върху изборните резултати? Проучване от 2018 г. анализира влиянието на речите на Хитлер върху изборния успех на NSDAP и открива незначителни ефекти. Друго проучване от 2015 г. разглежда влиянието на радиото, най-важното средство за масова комуникация по това време. Преди Хитлер да дойде на власт, радиото беше силно противопоставено на нацистката партия и партията нямаше право да го използва, за да предава своите послания. От 1933 г. нататък обаче NSDAP доминира в радиото и го използва специално за своята пропаганда. Проучването установи, че по време на периода срещу NSDAP делът на националсоциалистите от гласовете би бил с 4,1 процентни пункта по-висок без радиото. След завземането на властта обаче изключването на радиото би намалило дела на NSDAP от гласовете с 2,9 процентни пункта.

Тези резултати показват, че дори една силно пристрастна медия е имала само ограничен ефект върху изборните резултати и доминирането на медийното съдържание може да обясни само малка част от популярността на NSDAP. Повечето избиратели имат поне груба представа за позициите на партиите по важни въпроси. Така че, ако медиите, дезинформацията или дезинформацията не са решаващите фактори за успеха на популистите, какво кара толкова много хора да гласуват за тях? Един от възможните отговори са политическите позиции на партиите. Повечето избиратели имат поне груба представа за позициите на партиите по важни въпроси и избират партията, която е най-близка до собственото им мнение. Последните проучвания показват, че има значителни разминавания между нагласите на много граждани и позициите на утвърдените партии, особено по въпроси като имиграцията и интеграцията. Повечето граждани са по-консервативни по тези въпроси, отколкото са представени от основните партии, докато десните популистки партии често представят тези мнения добре. Тази хармония изглежда е основната причина, поради която много граждани гласуват за десните популисти – въпреки добре известните негативни аспекти на тези партии. Способността на десните популисти да представят нагласите на гражданите към имиграцията и интеграцията по-добре от другите партии изглежда надделява над други опасения.

Защо разказът за голямото влияние на фалшивите новини е толкова широко разпространен, въпреки че не е напълно валиден? Една от възможните причини е, че дезинформацията и дезинформацията осигуряват удобно извинение за собствения политически провал. Болезнено е да признаете, че политиките, които сте работили упорито, за да разработите, често базирани на вашите собствени морални убеждения, може просто да са непопулярни или неефективни. Вместо това е по-лесно да припишем успехите на другата страна на нечестна пропаганда. По този начин собственото поражение може да бъде представено като несправедливо и човек може да се позиционира като морално по-висшия „действителен победител“, който е просто жертва на нечестна игра. Този разказ може да се намери от всички страни на политическия спектър. Както левите, така и десните често вярват, че медиите предпочитат другата страна или че много хора, които не гласуват, биха подкрепили собствената си партия – психологически феномен, който е тясно свързан с прекомерната самоувереност. В този смисъл разпространението на фалшивите новини може да каже повече за хората, които вярват в тях, отколкото за действителната социална реалност. По-специално, изглежда, че се използва по-често от хора с високо ниво на свръхувереност. По-големият проблем обаче е, че разказът за фалшивите новини може да послужи като основа за антидемократични аргументи. Ако някой приеме, че фалшивите новини значително изкривяват изборните резултати, защо все още трябва да приема тези резултати на сериозно? И ако всяко политическо поражение се обяснява само с нечестна пропаганда от другата страна, защо трябва да се признава легитимността на политическия опонент? Този начин на мислене подкопава доверието в демократичните процеси и все повече се превръща в норма в западните демокрации. По ирония на съдбата, точно това развитие – растящото недоверие в демократичните институции и процеси – може да представлява по-голяма заплаха за демокрацията от самите фалшиви новини.