Има теми и въпроси, за които определението за давност е най-малкото неподходящо. Интересът към тях никога не е отслабвал, може би защото в мъглата от неясноти все ще се намери, както би казал Радичков, „я сврака да се обади, я куче да залае“, я и трите вещици от „Макбет“ в един глас да запригласят: „Плам, пламти! Котел, бълбукай! Адска смес мехури пукай!“

Нито една от техните три рецепти обаче не е подходяща за случая, с който предстои да се срещнем. И все пак – като че ли в заклинанието на третата вещица в „таз магия гнусна“ истината е „като пръст на детенце в трап родено и от майка удушено“. Именно тя, истината, не дава мира и спокоен сън на гузни и греховни съвести и простото любопитство и неизкоренимият сеирджилък на хора, които да се обаждат неразумно в мъглата. А умните кучета, казват, не постъпват така. Нейсе!

Още не беше изсъхнало мастилото от подписа върху един указ на президента на Русия Владимир Путин точно от преди една година, и в мъглата от неясноти се забелязаха нервни телодвижения. Русия беше обявила открито на света намерението си да състави списък от откраднатите и похитени нейни наследства, имущества и достояния. По-паметливите веднага се досетиха кой през вековете, пък и в по-нови дни, най-безпардонно бе посягал с крадливи ръчички на владенията на „Мечката“, която обаче винаги досега е успявала да запази „тайгата“ си и главно пълната с приказни съкровища своя „бърлога“.

Списъци като утвърдения с указа на Путин от 18.1.2024 г. все пак не се правят току-така. И ако са тръгнали да ги правят, то едва ли е за да припомнят на Кремъл само възгорчивия вкус на едно или друго похитено негово доверие, неискрени съюзи и случайни попутчици в историята или просто дадена „дума от джентълмени“. Такива списъци се правят, за да бъдат сложени един ден на преговорната маса и под тяхната тежест да се огънат не само краката  й, но и самодоволната воля на отсрещния събеседник.

Вярно е, че светът все още не е забравил признанието на лорд Палмерстън, че Англия няма вечни приятели, а само вечни интереси, но светът помни и такива простодушни откровения като това на г-жа Мадлин Олбрайт и на иначе Желязната лейди Тачър, която рядко се изказваше неподготвена. Но нали винаги има и първи път! Те бяха споделили твърде неразумно, че е недопустимо огромните богатства на Русия да са достояние единствено на нея и че трябва да бъдат поделени и с други членове на „човешкото общежитие“. Едва ли някой се съмнява, че под тази съвкупност те разбираха най-вече себе си. Но недооцениха, че не трябваше на глас да изричат това, което беше тяхна съкровена мисъл и надежда. Путин съвсем не е Мишка Меченый. И ако онзи можеше да остави без ответ непредпазливите съждения на двете дами, този блъсна право в очите им като резолюция предупреждението да не си и помислят, че „мечката“ няма да опази „тайгата“.

По стандартите на историята Съединените щати са млада държава. Не просто по-млада от Русия, а и от Болшой театър дори. Но това съвсем не означава, че те не се досещат за какво иде реч и главно – че не разбират от сделки. И че сигурно са се подготвили отдавна за часа, когато Русия ще предяви законните си претенции по някои не особено известни и умишлено премълчавани факти от иначе кратката биография на САЩ като лидер на англосаксонския свят.

Един от тези факти е най-често коментиран публично, макар и обвит в мъглата на недомлъвки и взаимно отричащи се твърдения.

Това е случаят с Аляска.

Има една полушеговита, полусеирозна руска песничка с особено многозначителен припев: „Не валяй дурака, Америка!“ – „Не се  прави на ударена, Америко!“ Този припев, макар да не казва  всичко, казва твърде много по случая.

Ще се спрем по-нашироко по този казус, но първо ще припомним и един друг факт – повече от сто години Русия води необявена война срещу цели финансови кланове, съградили самата Федерална резервна система на САЩ.

Съградили я със злато – собственост на руската държава!

Историята е дълга и начева само няколко години след поражението на Русия в Кримската война. Империята бавно, но неотклонно се възправя; провеждат се революционни военни  реформи; отменено е крепостното право!... Император Александър Втори за вечни времена се сдобива със световната слава на Освободител. Паметникът му пред Народното събрание в София е от името на признателна България, но Освободител той е не само заради възстановяването на българската държавност и свободата на народа ни.

И в случая, на който се спираме, отново ще стане дума за указ. При това императорски! И особено специален! Златото на империята по волята на Царя Освободител се пренася от вътрешността на Русия към Крим. В същото време на другия край на света бушува не каква да е война, а гражданска - войната в САЩ между Севера и Юга! Президентът Линкълн воюва там не само с робовладелците, но и с попълзновенията на могъщия финансов клан на семейство Ротшилд, активно подпомагащ армията на Конфедерацията на южните щати. Указанието, разбира се, изхожда от Мъгливия Албион и лично от кралица Виктория, на която много є се иска по време на нейното царуване да бъде възстановен статута на загубените колонии на империята в Новия свят. И както винаги, добрата стара Англия търси и намира съюзник. Кланът Ротшилд е смъртно обиден на президента Линкълн заради отказа му да създаде частна Централна банка на Америка. По този въпрос в края на миналата година на страниците на „Нова Зора“ вече имахме възможност да открехнем, макар и леко, завесата.

Игра на случая ли е обаче, че в същото време император Александър Втори – Цар Освободител подкрепя президента на САЩ и сам осуетява откриването на подобна централна банка в Русия? Както споменахме, по негова воля в Крим вече са струпани близо 500 тона златни кюлчета. Двамата държавници са се договорили да създадат Руско-американски тръст, който да защитава финансовите интереси на двете държави. От кого ? Отговорът е излишен. А руското злато в случая е предвидено да обезпечава стабилността на тръста. На първо време златото трябва да отпътува към Испания, където на остров Майорка са изградени за случая специални хранилища.

Когато става дума за големи пари обаче, задължително загърмяват топове и започват да действат хората на плаща и кинжала. В бушуващия пожар на Гражданската война Русия еднозначно заема страната на Севера. През 1863 г. на американския бряг акостира Императорският атлантически флот, а на 7 ноември в пристанището на Сан Франциско - и Тихоокеанската ескадра на адмирал Андрей Попов. Следват -  съвсем по руски маниер, предупреждения към Париж и Лондон, на които, грубо казано, повеляват да си налягат парцалите. И този път страхът или разумът на двете колониални сили им подсказват да си траят. Злобата им обаче е само притаена. И чака.

На 15 април 1865 г. в ложата си в театъра подло е убит президентът на САЩ Абрахам Линкълн. Резултатът от този  чудовищен за времето си акт е предварително търсен и досконално известен. С него се осуетява планираният руско-американски тръст, който финансовите кланове определят като истинска заплаха за тяхното бъдещо господство и който може би щеше да отвори нови хоризонти в развитието на света.

НО ДА СЕ ВЪРНЕМ ПАК КЪМ СЛУЧАЯ С АЛЯСКА.

Твърди се, че „сделката“, каквото и да означава това, се е състояла още през 1857 г. и като допълнение в този смисъл се посочва, че от 18 октомври 1886 г. Аляска официално преминава под патримониума на САЩ. Никой обаче не се спира на обстоятелството, че Аляска не е обявена за американски щат. И че това се случва едва през 1959 г. Защо? Това е твърде странно обстоятелство, като се има предвид американската традиция по отношение на собствеността като акт на притежание. Казано с простичък пример – това е все едно да сте си закупили парцел земя, но чак след 102 години да се сетите, че той е ваша собственост.

Днес Аляска е един от 51 щата на Америка и световните пропагандни централи не са престанали да убеждават света, че само руснаци могат да направят такава голяма глупост, която няма аналог в световната история. И заключават ехидно, че повече едва ли може да се очаква от Иванушка Глупака.

Истината както винаги е зарита в празнословие, но единственият правилен отговор на този брадясал от преднамерени интерпретации въпрос дава именно това удивляващо закъснение от 102 години, след които Аляска е обявена за собственост на САЩ. Защо? Защото е налице отсъствие на такова право. Защото всъщност иде реч за договор на САЩ с Русия за наем за територията Аляска, което не им дава правото да бъдат нейни собственици.

Освен това твърди се, че Русия разполага с документи, които потвърждават, че до края на 50-те години на миналия век САЩ сериозно са се подготвяли за преговори със Съветския съюз за удължаване именно на договора за наем. По това време обаче завършеният волунтарист Никита Хрушчов със своето бездействие, празнодумство и разпиляване в разнопосочни инициативи всъщност предоставя за последващо ползване Аляска на временните наематели – САЩ.

ВРЕМЕНАТА ОБАЧЕ ОТДАВНА СА ДРУГИ.

Вижда се, че въпросният указ на президента на Русия не е случаен. И че Путин се е нагърбил с историческата мисия да сложи край на всички неясноти и да върне разпиляното руско имане. В началото това беше Крим, после последваха още няколко региона от обособената със сборни територии република Украйна, където рускоезичното население, макар и преобладаващо, е потискано под най-различни форми. Съвсем не е случайно, че в едно свое скорошно интервю Путин посочи три държави, с които Русия може да преговаря заради включени техни територии в границите на бившата съветска република. Това са Полша, Унгария и Словакия. По всичко личи обаче, че списъкът може да бъде допълнен и с Аляска и поставен на масата за преговорите, за които вече настоява американската страна. И няма съмнение, че подобно развитие е болезнено много повече, отколкото да ти вадят зъб без упойка. Защото чрез Аляска би се променила опасно военната компонента в ущърб на САЩ при продължаващото геополитическо противостояние.

На последвалия веднага след 18.1.2024 г. брифинг в Държавния департамент САЩ в лицето на своя упълномощен представител заемат единствената възможна позиция. Те отричат да съществува такъв проблем и заявяват, че притежават Аляска напълно законно. Само че фактите са упорито нещо, особено когато те много ясно отчитат скоростта, с която САЩ реагираха на указа на руския президент. Само по себе си това ясно показва степента на тревожност и загриженост от тяхна страна. Но главният въпрос, зададен на споменатия брифинг в Държавния департамент, по същество остава без отговор.

В крайна сметка само Путин може да реши дали той ще намери място в списъка. Съвсем не е случайно, че въпросът с Аляска вече от години се представя като окончателна и безвъзвратна сделка, безупречна в правно отношение. Но дали е така? Бъдещето съвсем скоро предстои да покаже. Досега и засега Русия мълчи по този въпрос. Въпреки че в продължение на много години САЩ се опитват да убеждават света в удобната за тях теза. След края на Съветския съюз САЩ си позволиха да не спазват принципите и законите на международното право. Създадоха си свои правила и като хегемон задължаваха света те да бъдат спазвани. Измисляха все „основателни“ причини да заобикалят международно приетите принципи и закони и дори бомбардираха суверенни държави като Югославия, Ирак, Либия, Афганистан и пр. Разпореждаха се с историята, традициите, волята и икономиките на цели народи. Предявяваха фалшиви доказателства и взривяваха газопроводи, налагаха санкции и правила според случая, и по свое усмотрение. Твърде често тези правила взаимно се отричаха, но такава бе политиката на управляем хаос, възприета от САЩ. Сваляха, съдеха и убиваха дори държавни глави. И едва ли е измислица това, което преди дни сподели журналистът Тъкър Карлсън – че бившият президент Байдън е одобрил план за убийството на президента на Русия Владимир Путин. Въобще произволната подмяна на силата на закона със закона на силата е невъзможно да бъде прикривана повече нито с пропагандни акции, нито с голословни твърдения за демокрация и международен ред.

Навремето г-н „Колт“ „изравни“ възможностите в Дивия Запад и постанови, че печели този, който стреля по бързо и по-точно. Но, както казахме, времената са вече други. В САЩ със сигурност са наясно, че не е далече часът, когато светът ще въстане и когато не те, но и други ще определят правилата. Вече се очертава, че за това ще имат грижата господата  „Посейдон“, и „Прометей“, както и иначе „средният на ръст“, но ненадминат състезател по преодоляване на средни разстояния г-н „Орешник“.

Това е причината, поради която президентът Тръмп като отличен бизнесмен предпочита да говори за сделка. На него сигурно отдавна му е известно предупреждението на Железния канцлер на Германия - Бисмарк, че „руснаците винаги се връщат за своето“. А кой по-добре от Тръмп знае, че

РАНО ИЛИ КЪСНО ДЪЛГОВЕТЕ СЕ ПЛАЩАТ.

На 14 май по стар стил 1896 г. на престола но Руската империя се възкачва цар Николай Втори. Прекрасно образован и благочестив християнин, той става инициатор и на първата конференция за мир в Хага през 1899 г. На нея Русия още тогава пледира за ограничаване на въоръженията и за един по-добър и по-сигурен свят. Създаването на Хагския арбитражен съд също е дело на тази конференция. Руските мирни инициативи продължават и с Втората конференция за мир, осъществена през 1907 г. И отново движещ фактор в нея е император Николай Втори. Още през 1904 г. обаче по негово предложение е решено да бъде създадена Лигата на нациите, която е предходник на Обществото на народите и на съвременната ООН. В учредителните документи е записано, че към Лигата се създава и Световен финансов център, който ще разполага със своя собствена валута и с правото тази валута да бъде емитирана от него.

И именно на това място, както би казал зевзекът шоп, е заровено кучето. Всички последвали събития, вкл. и онези 10 дни, които по думите на Джон Рид разтърсиха света, са обусловени от факта, че Русия предоставя 486 тона злато от съхраняваното на остров Майорка, предвидено за планирания руско-американски тръст от двамата насилствено отстранени държавници – убитите Абрахам Линкъл и Александър Втори – Цар Освободител, загинал в атентат на 1 (13) март 1882 г. Заради своето участие в „златния пул“ Русия получава правото на активи на стойност за 52 млрд. долара в злато по тогавашния курс. По този въпрос в „Нова Зора“ изнесохме фактите как само два дни преди Рождество Христово през 1913 г. президентът Удроу Уилсън буквално е бил принуден да предостави Федералния резерв на консорциум от 14 частни банки, с които е учредена мечтаната от финансовите кланове частна Централна банка на Америка. По силата на тези документи 88% от Федералния резерв на САЩ и до днес принадлежат на Русия. Останалите 11,2 процента се водят на внука на последния китайски император от династията Цин – Ли Джон.

Между САЩ и Русия тогава са били подписани и съответните споразумения за използване на руското злато под аренда в продължение на 100 години при 4-процентна годишна лихва. Задължението на Федералния резерв на САЩ е всяка година да изплаща съответните дивиденти. За 100 години обаче това нито веднъж не се е случило – нито по отношение на Русия, нито към Китай.

По-нататък в тази заплетена история, както казахме, гърмят топове и действат хората на плаща и кинжала.

В дома на князете Юсупови е убит Григорий Распутин, защото комуто трябва е станало известно, че нему Николай Втори е поверил съхраняването на съответните сертификати. Той обаче, осъзнавайки и предричайки своята участ, своевременно ги върнал на императора. Юсупови са го убили, но не са намерили документите, съществуването на които всъщност е било не просто заплаха, а заплаха за планираното световно господство.

По-нататък са писани и съчинявани многобройни легенди, лъжи и полуистини за Февруарската и Октомврийската революция. През 1939 г. е бил арестуван от ОГПУ масонът Николай Некрасов, бивш заместник на Държавната дума. Цялата истина, разказана от него за Февруарската и Октомврийската революция, е записана в протоколите от разпитите, но те са засекретени още тогава.

По указание на Сталин през 1936-37 г. Вячеслав Молотов е дал да се разбере, че ще оповести задълженията на САЩ към СССР от трибуната на Обществото на народите. Последвало е обаче изпреварващо изключване на СССР от световната организация. Претекст за това е била войната на Съветския съюз с Финландия. Последва Великата отечествена война, Победата на 9 май 1945 г., както и триумфът и парадът на една честна и справедлива кауза. На 5 март 1953 г. умира ръководителят на империята на плебса Йосиф Сталин. Тайната на неговия успех според редица анализатори е скрита в умението му да залага на противоречията между князете на финансовия капитал и босовете на индустриалните сили.

През 2013 г. изтече договорът за наема на онова руско злато, за което Русия получава 88% от активите на Федералния резерв на САЩ. От тежестта на това число, зад което се изписват поне 50 нули, няма начин да издържи нито една бъдеща преговорна маса. Така или иначе събеседване по този въпрос ще има. И сделка също. И Русия ще поставя условията. И Тръмп знае това. Иначе преговорната маса може да се превърне в надгробна плоча на целия свят.

А никой не иска да умира!