Трудното ново начало в Германия и международните предизвикателства

Симеон Николов

Резултатите от изборите в Германия не бяха изненада. По–скоро високата избирателна активност и рязката разлика в резултатите между Източна и Западна Германия впечатли международните наблюдатели.

На пръв поглед дясноцентристката програма на Фридрих Мерц ще усложни усилията за формиране на мажоритарна коалиция. Но изглежда накрая бъдещата управленска коалиция и съставът й може да е само в два варианта: ХДС/ХСС и ГСДП или ХДС/ХСС, ГСДП и Зелените. Очевидно е, че хората искаха една по–силна държава. Зелените може да са необходими и за преодоляване на необходимото абсолютно мнозинство от 316 места в новия Бундестаг. Разпределението на местата в Бундестага е както следва: ХДС/ХСС-208, Алтернатива за Германия- 152, ГСДП- 120, Зелените – 85, Левицата -64.

Големият победител обаче, несъмнено е крайно дясната Алтернатива за Германия /AfD/, която удвои изборния си процент и ще бъде основната опозиция. Удвояването на резултата и неизвестността, дали останалите партии ще се споразумеят, води към мисълта, че през 2029 г. тази дясна партия може да посегне и към първото място. Тъй като Илон Мъск и вицепрезидентът Дж. Ванс изразиха подкрепата си за Алтернатива за Германия, придобиването на влияние на тази партия е и  показател за това, как Германия ще приема посланията към Европа от новото президентство във Вашингтон. От тази гледна точка задачата на бъдещия канцлер Мерц ще бъде да възстанови доверието в политическия център и нещо още по–важно за партията му,  превъзходството на либералната демокрация над авторитарните подходи. Още в неделя  вечерта той осъди безпрецедентната намеса на САЩ в предизборната кампания в полза на AfD и подчерта необходимостта от изграждане на европейска отбрана. Подобна стъпка не е лесна за един германски политик. Тази яснота трябва да се приветства: фактът, че Германия е ясно и решително ангажирана с европейското единство в този исторически момент, е от изключително значение за останалите европейски страни.

Списание Дер Шпигел основателно отбелязва, че нито едни канцлер не е бил изправен пред по–голяма задача след Обединението на Германия. Списанието не дава обаче отговор на въпроса, смята ли, че при ескалиращото геополитическо напрежение и разделение между САЩ и Европа, Фридрих Мерц би могъл да се справи. Сигурно и той самият не го знае. Ако сега или през 2029 г. Алтернатива за Германия се превърне в незаобиколима политическа сила при формирането на правителствена коалиция, САЩ ще имат политически лост за оказване на натиск вътре в ЕС.

Мирът обаче е големият губещ във федералните избори. Потвърждение  на тази теза предлагат актуалните изявления на лидери на спечелилата изборите партия ХДС, че „Украйна трябва да спечели войната“, описвайки и какво означава това. Проблемът е, че подобни твърдения в настоящия момент звучат крайно нереалистично, като ехо от друго време. Сякаш има още военен шанс. Но това ще се окаже много удобно за да се обвини след това Доналд Тръмп и усилията му да спре войната в момент, когато Украйна, „имаше добри перспективи“ /?!/ и беше „непобедена на терена“/?!/, но беше „изоставена“. С такава политика лидерът на ХДС и скорошен канцлер трудно ще се впише в сегашните усилия на международната общност към търсене на мирни решения, ако разбира се бързо не се преориентира в ситуацията.

В САЩ успехът на ХДС и Фридрих Мерц  бе оценен със заключението „Германските избори дават тласък на европейските центристи“. Дори американският президент написа в платформата Truth Social: Това е голям ден за Германия и САЩ. Иначе политиците в Конгреса се въздържаха от коментари. Вашингтон все още е скептичен относно икономическата сила на Германия и желанието й да се ангажира повече в отбранителната политика.

За много наблюдатели в различни европейски страни обаче,  тези избори имат стратегическо значение далеч отвъд границите на Германия, дори за цяла Европа.

В Полша смятат, че отношенията между двете страни вероятно ще се подобрят допълнително под ръководството на двама правителствени ръководители от ЕНП. За Донард Туск ще бъде по-лесно да намери общ език с Фридрих Мерц. Във Варшава очакват следващото федерално правителство да заеме ясни позиции – особено по отношение на финансирането на европейската отбрана. А възходът на AfD се следи с голямо безпокойство в Полша.

Във Франция възходът на Алтернавита за Германия се разглежда като предупреждение за цяла Европа и се правят изводи за  повишена бдителност в политиката  за  да се предотврати плъзгане към популизъм. Националното сдружение на Марин Льо Пен обаче смята, че успехът на Алтернатива за Германия е ясен сигнал за преосмисляне на миграционната политика и за възраждане на националния суверенитет, което изисква по-тясно сътрудничество между националистическите партии в Европа.

Да хвърлим поглед и към Турция, която има голям свой контингент в Германия и изтъкнати личности на високи изборни длъжности. В турската страна се прокрадват опасени,  че политиката на дискриминация скоро ще стане обичайна в Германия: „Изглежда, че Германия ще стане по-трудна страна, както за „чужденците“, които живеят там, така и за „чужденците“, които пътуват там. В страни като Турция опашките за визи ще станат по-дълги, безвизовото пътуване няма да бъде въведено  и мултикултурализмът ще остане в миналото, въпреки че има турски кандидати както в Алтернатива да Германия, така и в ХДС/ХСС.

Трябва да признаем, че в Европа има очакване Германия отново за бъде по–активна в международните отношения. В ЕС се смята за необходимо Германия да си възвърне ролята на трета по големина икономическа сила в света. И не на последно място, да има водеща роля в условия, при които вече не може да се разчита на САЩ, както твърдят от деловите, пък и от политическите среди, в Германия.

В някои политически среди има очаквания Мерц да се противопостави на Тръмп. В ЕС също има голямо желание за по-силен, по-влиятелен германски глас, а не да се остави Тръмп да прави каквото си иска с една безпомощно слаба Европа. Само че, едно е желанието, друго реалността. Въпреки положителните оценки за Мерц, не трябва да се забравя, че в неговия досегашен път винаги е предпочитал да прави крачка назад пред съответното предизвикателство, вместо да се хвърли в борба напред, което може да се тълкува както като признак за мъдрост, но и като липса на постоянство.

Вярно е, че може да се очаква нов, паневропейски стил на лидерство, но Мерц  също така казва "Германия на първо място", с което се приближава до стила на Тръмп. Безспорно е, че германската политика се измества надясно и някои смятат, че това може да ускори появата на „Европа на две скорости“. И наистина, в Северна Европа например има много дискусии  за т. нар. „Ханза 2.0“ – формирането на група от държави, които имат общи икономически интереси, по-нисък публичен дълг и възможност за инвестиции в иновации. Има сериозни разногласия между Hansa 2.0 и Южна Европа главно относно финансирането на иновациите и отбраната. Въпросът за обединяването на дълга за стимулиране на европейското икономическо възстановяване вероятно щяло да разпали отново напрежението между Севера и Юга, твърдят някои коментатори.

От друга страна изглежда, че здравият разум запазва присъствие в най-голямата европейска икономика, което дава надежда и за бъдещето на ЕС. Помощта за Украйна няма да бъде спряна, това е ясно. Ще продължи изпращането на оръжие и заделяне на необходимите финансови средства, но няма да се стигне до изпращане на германски войници в Украйна. Разбиранията и досегашните изяви на Мерц предполагат, че ще има радикално увеличение на военния бюджет, ще има и поръчки за оръжейната промишленост. Това съвпада и с внушенията на Тръмп Европа за създаде своя система за сигурност и поеме повече ангажименти в отбраната. Рискове има в това, дали вътрешнополитическите проблеми могат да спънат тези тенденции във външната политика и сигурността. Провалът обаче, ще отвори пътя  за успех на „Алтернатива за Германия“ на едни следващи избори. Не е без значение и очерталата се тенденция младите хора да не гласуват за старите утвърдени партии.

Сред предложенията засега за съкращаване и сливане на министерства е и тази за обединяване на Министерството на икономическото сътрудничество с Министерството на външните работи. Министерството на икономическото сътрудничество трябва да бъде разпуснато, за да се образува ново Министерство на сигурността на суровините и международното стратегическо развитие. Конфликтът около разполагането на крилати ракети Taurus, който вече блокира светофарната коалиция, ще се прехвърли в новата коалиция. Одобрени са още 700 милиарда плащания за помощ за Украйна. Фридрих Мерц изглежда иска да стимулира германската икономика, като премине към военна икономика и производство на оръжия. Никой вече не се пита дали това е добре за Европа в дългосрочен план, на каквато и цена да е – и независимо дали САЩ се оттеглят от конфликта.