Перспективи за създаване на зона, свободна от ядрени оръжия, в Черноморския регион

Костадин Динов, 26 февруари 2025 г.

Договорът за неразпространение на ядреното оръжие (ДНЯО), влязъл в сила през 1970 г. и подписан от 190 държави, е основният универсален договор, залегнал в основата на съществуващия режим на гаранции за неразпространение на ядреното оръжие и разоръжаване в света.

Съгласно ДНЯО петте държави, притежаващи ядрено оръжие, които са и постоянни членове на Съвета за сигурност на ООН (САЩ, Русия, Китай, Обединеното кралство и Франция), са задължени да следват политика на намаляване и премахване на собствените си ядрени арсенали, а останалите държави, които не притежават ядрено оръжие, се задължават да не разработват или придобиват ядрени оръжия и да използват ядрените технологии само за мирни цели.

Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) е автономна международна организация в рамките на ООН, създадена през 1957 г. Задачата на МААЕ е да насърчава използването на ядрената енергия за мирни цели, както и технически да гарантира (чрез установената система за гаранции за инспекции как държавите спазват ангажиментите си по ДНЯО) предотвратяването на неразрешено придобиване и използване на ядрен материал или ядрена енергия и съоръжения за военни цели.

Един от начините за засилване на глобалните тенденции в областта на неразпространението на ядрени оръжия и разоръжаването е т.нар. регионален подход, заложен в член VII от ДНЯО, а именно: „Нищо в настоящия договор не засяга правото на всяка група държави да сключват регионални споразумения с оглед осигуряване на пълното отсъствие на ядрени оръжия на съответните им територии.“

В Резолюция 3742 на Общото събрание на ООН зоните, свободни от ядрени оръжия (ЗСЯО), се определят като зони, признати от Общото събрание, в които група суверенни държави сключват договор или конвенция, който (i) установява статут на пълно отсъствие на ядрени оръжия, на който се подчинява зоната, включително процедура за определяне на границите на зоната, и ii) установява международна система за проверка и контрол, за да гарантира спазването на задълженията, произтичащи от този статут.

Понастоящем съществуват 5 такива зони, установени със съответните договори в Африка, Латинска Америка и Карибския басейн, южната част на Тихия океан, Югоизточна Азия и Централна Азия.

Понастоящем в Европа няма СЗЗ, въпреки че подобни опити са правени в Северна Европа, Централна и Източна Европа и дори на Балканите по време на Студената война [1].

Създаването на СЗЗ в региона на Близкия изток се обсъжда от края на миналия век. Резолюция по този въпрос беше приета едва през 2017 г. от Общото събрание на ООН. Както беше обсъдено, не е реалистично да се приеме единодушно решение за създаване на ЗЗЯО в Близкия изток, главно поради несъгласието на една от регионалните държави, която не е подписала ДНЯО (Израел), и въздържането, засега, на други държави - членки на Съвета за сигурност на ООН.

Въпреки това опитите и насърчаването на международната общност за създаване на такава зона продължават. На всички форуми, свързани с ДНЯО, през последните години, включително Конференцията за преглед на ДНЯО (RevCon) в Ню Йорк (1-26 август 2022 г.) и Генералната конференция на МААЕ през септември 2022 г., бяха създадени работни групи и разгледани резолюции, но всички те са с предварително определен край.

В един от параграфите на заключителния доклад на Десетата конференция за преглед на ДНЯО, подкрепен от няколко държави, включително САЩ, Франция и Китай, се посочва „Конференцията потвърждава важността на създаването на ЗЗНЯО там, където те не съществуват, включително в Близкия изток.“ Подобно тълкуване може да повиши интереса към бъдещо искане за създаване на подобни зони в определени райони, например в рамките на Европа.

Перспективата за такава зона може да се разгледа и за страните от Черноморския басейн, които включват три вида държави:

- неприсъединили се страни, като Украйна, Грузия и Молдова (член на ТПНВ - вж. по-долу);

- страни членки на НАТО, като България, Румъния и Турция.

- Русия, която е член на СЗН.

Подобно предложение на пръв поглед изглежда малко странно или дори объркващо поради фактори и причини, описани по-долу:

- Руското нахлуване в Украйна и продължаващата в момента война значително променят европейския пейзаж на сигурността и усложняват всякакви евентуални стъпки в посока на създаване на СЗЗ в региона.

- В същото време се наблюдават някои противоречия и непредвидени обстоятелства, включително няколко изявления на официални лица в Киев за интерес към придобиване на ядрени оръжия. Въпреки че Украйна се отнасяше крайно критично към ДНЯО, като се позоваваше на „предизвикателствата пред неговата цялост“, украинската делегация на 76-ата сесия на Общото събрание на ООН през декември 2021 г. категорично заяви „важността на СЗЗ, която трябва да бъде създадена въз основа на споразумения със страните от региона“. [2]

- Присъствието на страните членки на НАТО в региона - България и Румъния.

- Държава като Турция, която е страна по ДНЯО, но е една от петте държави - членки на НАТО, които исторически са приемали американски ядрени бойни глави на своя територия в продължение на половин век.

- Територии на Русия, граничещи с Черно море, където се предполага, че могат да бъдат разположени носители на ядрени заряди и заряди.

Някои от възможностите и предимствата, които евентуалното създаване на СЗЗ открива пред страните от Черноморския регион, са:

- Държавите - членки на НАТО, като България и Румъния, са страни по ДНЯО и провеждат активна политика за контрол на въоръженията, разоръжаване и неразпространение на ядрените оръжия.

- Смята се, че разполагането на ядрени оръжия в пет държави - членки на НАТО, включително Турция, не нарушава разпоредбите на ДНЯО, тъй като ядрените арсенали в тези държави са собственост и се контролират от Съединените щати.

- Договорът за забрана на ядрените оръжия (ДЗЯО), подписан неотдавна от 94 държави и влязъл в сила през януари 2021 г., предоставя друг мотив за подобна инициатива в Черноморския регион. Въпреки че НАТО и СЗН като цяло не са съгласни с пълното премахване на ядрените оръжия, тяхната позиция спрямо TPNW се смекчи през последните години. През септември 2020 г. петдесет и шест бивши президенти, министър-председатели, министри на външните работи и министри на отбраната от 20 държави от НАТО, както и от Япония и Южна Корея, публикуваха отворено писмо, в което настоящите лидери бяха призовани да „проявят смелост и дързост“ и да се присъединят към ТПЯО [3].

- Подобна инициатива може да се разглежда като сигнал за събуждане на позабравените движения за ядрено възпиране и разоръжаване в ситуация, която през последните няколко години някои политици сравняват с Кубинската ракетна криза. В Европа (а и не само там) - се обсъжда повишеният риск от евентуална бъдеща ядрена война.

- Въпреки че проучванията на Института за изследване на мира във Франкфурт (PRIF) и на Института „Лайбниц“ HSFK относно проблемите и шансовете за създаване на европейска зона за ядрено оръжие посочват съответните рискове и възможността да се срещне съпротива от страна на някои СЗН, подобна инициатива е в пълно съответствие с член IV от ДНЯО и заслужава пълноценно участие.

- Подобна инициатива създава нов и важен момент за държавите - членки на НАТО, като България, Румъния и Гърция. Процесът на задълбочаване на международната и регионалната сигурност включва насърчаване на мирното разрешаване на конфликти. Тази идея ще помогне на тези държави да не разполагат ядрени оръжия на своя територия, като същевременно останат членове на НАТО. Инициативата за създаване на зона, свободна от оръжия за масово унищожение, включително ядрени оръжия, в страните от Черноморския регион ще има положителен, консолидиращ ефект върху ситуацията в тези страни при формирането на дългосрочни политики и стратегии. Ще се засилят предпоставките за приоритетно развитие и растеж на икономиката, туризма и активизиране на икономическите отношения между страните от региона.

- Ако подобна инициатива бъде подкрепена от Украйна, тя би могла да бъде по-добра алтернатива от някои призиви на нейни политици за ядрено възпиране на Русия и за влизането ѝ в НАТО, което би довело до ескалация на съществуващата „прахова“ ситуация в региона. Украйна може да бъде заинтересована да използва сегашната възможност, създадена от мирната инициатива на президента на САЩ Тръмп, също и като възстанови интереса си за създаване на СЗЗ на всички територии, които бяха част от страната до 2014 г., и да потърси гаранции за сигурност на широко международно равнище, включително от СЗЗ.

- На срещата на върха на Г-7 в Хирошима през май 2023 г. лидерите на седемте най-богати държави призоваха за „свят без ядрени оръжия“, като призоваха Русия, Иран, Китай и Северна Корея да спрат ядрената ескалация и да приемат неразпространението [4]. Тези призиви до голяма степен съвпадат с идеята, че „свят без ядрени оръжия“ може да бъде постигнат най-вече чрез създаването на регионални зони, които отговарят на тези критерии. В този контекст създаването на зона, свободна от ядрени оръжия, в Черноморския регион би могло да бъде регионален подход за укрепване на глобалния режим на неразпространение и нормите за разоръжаване, включително премахването на оръжията за масово унищожение, намаляване на регионалните рискове и консолидиране на международните усилия за мир и сигурност.

- Новата администрация на САЩ предприе първите стъпки за намаляване на инвестициите във възстановяването на ядреното възпиране на страната и на разходите за ядрена енергия, надявайки се да получи ангажименти от противниците на САЩ да намалят собствените си разходи. На 13 февруари президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви, че иска да поднови преговорите за контрол на ядрените оръжия с Русия и Китай и в крайна сметка се надява, че и трите държави ще се съгласят да намалят наполовина огромните си бюджети за отбрана [5].

[1] https://ciaotest.cc.columbia.edu/olj/sa/sa_98pns01.html#txt4.

[2] https://peacehumanity.org/south-east-europe-black-sea-region-issue-1/

[3] The Peace & security monitor, Issue 1, Dec. 2021

[4] https://www.reuters.com/world/g7-leaders-call-world-without-nuclear-weapons-statement-2023-05-19/

[5] The Guardian, 13 Feb. 2025

Костадин Динов е ядрен експерт, роден в България и работил 18 години в МААЕ, Виена и в няколко ядрени изследователски центъра и предприятия в България, Швеция и Япония.