Коментари на български дипломати за войната и мира

За любители на “ненаучната фантастика”

Венцислав Ангелов Иванов

След вчерашните “шамари” и всякакви идиотщини, на които станахме свидетели в Овалния кабинет и вън от него, предлагам и аз нещо “нестандартно - един абсолютно идиотски “сценарий”:

Вбесеният Зеленски утре се изтъпанва в Москва и казва на Путин - “Прости, братец, съгреших! Поръсвам си главата с пепел. Излъгаха ме грубиянски, заложих на грешен кон и си съсипах държавата, а и част от твоята.

Предлагам обаче да направим нещо, с което поне малко да изтрия греха. Сядаме само двамата и набързо правим мирен договор. Каквото си завоювал, твое е. Спираме до тук, стискаме си ръцете и да пробваме някак съвместно да ближем раните. Пък моите и твои “противници и приятели”, ( за които вече се убедих, че it’s only busines), да действат кой как намери. Тръмп нали искал мир, ще го има. Как ще му плащам, ще го мисля после. На онези “европейците” уж не трябва да връщам нищо, какво им дължа, те са просто лицемери…Теб обаче те моля да не ме товариш, парЕ нЕмам.”

И представете си, Вовата1 изправя коленичилия Вова2 на крака и казва: “Аз откога ти говорех бе , идиот недорасъл? Какво очакваше от “западни приятели”? Изпотрепахме се за нищо. Сега би трябвало да те оставя в калта, да пукнеш като куче, това заслужаваш. Ама нали сме уж братя, славяни. Ако не се крепим, кой друг? Ония от векове искат да ни схрускат”.

И си стискат ръцете.

Как мислите, какво ще последва? А?

Как ще реагират САЩ и ЕС? Е, ясно, Зеленски вече няма да е герой, а на Путин му дреме, него повече няма накъде да го оплюват. Китай ще ръкопляска, той винаги печели.

Тръмп ще преглътне, особено ако медиите го наредят между миротворците.

За ЕС на кой му дреме?

А сега, почвайте да ме ругаете…

И още една лично моя трактовка на случилото се вчера в Белия дом.

Защо целият този унизителан спектакъл се разигра пред цял свят? Ако американците искаха, можеха да го скрият. Не, те даже го раздуха.

Според мен, това беше добре режисирано, в стил “сделката на силния и богатия със закъсалия длъжник”, който ще се опитва все пак да постигне своя “максимум”. В случая - гаранции за Украйна и за самия Зеленски, с които американците не искат да се ангажират.

За да му бъде отнет всякакъв шанс за инициатива и някакъв крехък баланс, украинецът трябваше да бъде “натикан в ъгъла” и принуден да приеме условията на силния. Това се прави често, а Тръмп е известен със своята безскрупулност бизнесмен и го умее.

Сега той вероятно ще изчака Зеленски да “грохне”, да разбере, че няма силни аргументи и да допълзи, за да приеме условията, колкото и унизително да е. И може би ще успее. Защото, колкото и да се “ежат” някои европейци, че ще го подкрепят “до дупка”, те добре разбират кой кой е и какви “козове” стиска. Ще се опитат “to save face” едни пред други и пред Украйна и света, ще се срещат, ще заклеймяват, пък един по един ще се кротнат.

Та… Боже, пази бедните украински хорица!

Евроатлантизмът стана европеизъм

Владимир Константинов

Разбрахме ли какво става, какви промени са станали в света? Ако слушаме Надежда Михайлова(Нейнски) по НОВА и Елена Поптодорова по БНТ(добре че й опонираше Явор Дачков), отговорът е НЕ! Постоянните лица на двете на нашите телевизионни екрани лукавстваха, но не назоваваха нещата с истинските им имена. Не случайно Дачков, визирайки Поптодорова, цитира Тодор Живков, че "който ви е говорил досега за социализЪма е черен дявол". Двечките отново ни говореха за европейската солидарност, за нуждата да подкрепяме Украйна. Но за какво? Да продължава братоубийствената война? Споменаха за подкрепата за Зеленски от някои евролидери, но нито дума за тези, които подкрепят тезата на САЩ - Орбан, Фицо, Радев, да не говорим за италианката Джорджа Мелони, която не взе страна, а се изказа за незабавна среща ЕС-САЩ на най-високо ниво. Май са забравени причините за тази война и кой печели от нея. И като се говори за гаранции са сигурност за Украйна, защо се пропуска тази за Русия? Някои се надяват, че ще се вбие клин в отношенията между Москава и Пекин, но китайският външен министър отговори категорично, че това е мираж, блян. И как няма да е като руската нефт и газ вместо за Европа потече към китайската икономика!

И така, евроатлантизмът стана европеизъм, но за съжаление континентът ни няма лидери като Де Гол, Кол, Тачър, които имат бледи сенки като Макрон, Шолц, Стармър, да не говорим за фон дер Лайен и Кая Калас!

Повратна точка– лудостта на умовете не се предсказва

Симеон Николов

Словесният дуел в Овалния кабинет между украинския президент Зеленски и американския президент Тръмп и неговия заместник можеше да не се случи. Защото Кийт Келог, специалният представител на САЩ за Украйна и Русия, е препоръчал тя да не се състои. Според твърдения на свидетели Келог се е опитал да спаси украинския лидер, като е посъветвал Зеленски да не се среща с Доналд Тръмп. Келог е направил препоръката поради „необходимостта от укрепване на отношенията“ между Украйна и САЩ, но екипът на Зеленски е настоял за срещата в Белия дом. Този факт поражда основателни съмнения, дали и доколко ескалацията в отношенията не е била умишлено предизвикана. Заслужава си да се помисли върху това, с каква информация, планове и нагласи двете страни влязоха в пререкания. Зеленски беше силно надъхан от своите европейски застъпници за продължаване на войната, но едва ли не е съзнавал, че  без преобладаващата американска помощ перспективите за военен успех са обречени. Президентът Тръмп разполагаше с повече информация за позициите на Путин и възможностите за прекратяване на войната, за които европейските лидери и Зеленски нямаха и понятие. Възниква предположението, че двете страни са имали различни очаквания за реално възможните резултати от срещата за спиране или продължаване на войната.

Сделката за редкоземните елементи е в основата в интереса на Тръмп, но междувременно се появиха съобщенията и за предложения от руската страна за подобна сделка, а тя би послужила много повече на САЩ, не само защото  предлага по–големи възможности, но главно защото се вписва в стратегията на Вашингтон да раздели Русия и Китай, което има много по–голяма стратегическа тежест.

Ако не е имало умисъл в провала на срещата, то вината определено е в поведението на Зеленски, който загуби хладнокръвие /ако не е имал стратегия, подсказана му от европейските му «приятели»/, защото твърдият му подход и неговата поредица от оспорвания не можеше да не предизвика вицепрезидента Ванс да реагира, познавайки, какво предизвиква всичко това в президента Тръмп, който очаквано се включи с убийствени аргументи в отговор на упреците на Зеленски.

В крайна сметка, очакваната среща на 10–те  европейски лидери, свикана от Великобритания ще открехне по–нататшъния замисъл на режисьорите на играта, като най–вероятно ще се търси реализация на предложението за формиране на «Коалиция на желаещите», които да предоставят свои въоръжени сили за разполагане в Украйна, което показва лаическо неразбиране на разликата между мироопазващи и мироналагащи сили. С други думи, заслепени европейски политици ще ни предложат избора «Война до победа» пред избора «Дипломатически преговори». Лудостта на умовете обаче не се предсказва. Не случайно президентът Тръмп предупреди Зеленски: «Вие си играете с Трета световна война».

Няма съмнение, че паралелно с текущите предварителни преговори се мисли за евентуална смяна на Зеленски, САЩ са експерти в подобни операции. В светлината на такъв замисъл дискредитиранета на украинския президент изглежда логична стъпка. Не само  френският президент Еманюел Макрон и британският премиер Кийр Стармър са унижени. Зеленски е дискредитиран максимално. Някои вече призовават за оставката му. Но в случая за смяната му  няма достатъчно време.

Наличието на крайни настроения във висшите властови етажи в Западна Европа предполага, че ако «пречките» пред мирното уреждане на конфликта в Украйна се окажат твърде големи, може да очакваме провокация, която  с мащабите си да дискредитира всякакви по–нататъшни мирни усилия. Потенциал за извършване на такава определено има и е достатъчно само да се «запали фитила». Инсценировката може да се извърши както в западноевропейски страни, така и на ядрени съоръжения на украинска територия, като случилото се  припише на Русия за да се открие пътя от прикрито към явно включване на НАТО в пряка война с «агресора».

На този фон от събития изводите на президента Румен Радев от 01.03., че срещата  в Белия дом върна истината за войната в Украйна и че позицията на премиера Росен Желязков е губеща подзиция,  са изключително реалистични.

Защо на България времето й все не идва?

Жоржета Пехливанова

Време за държавническо мислене

Дошло е времето да се преброят българските държавници, които са единици,  а не българските политици, които изобилстват. Не може в 2025 г  България все още да се придържа към остарялата щампа – първите партийни лидери начело на правителство.

Трябва да има държавническо мислене в България. Не е редно примерно доказан професионален дипломат като Марин Райков, постоянно медиите да го съобщават в листата за подходящ служебен премиер или външен министър, а когато се решава за редовно правителство той изчезва и само партийни политици заемат  първите постове в българското правителство. И се стигна до парадокса за редовен външен министър вместо професионален дипломат с опит, подходящ е младежки партиец, далеч от реалната дипломация.

Българският дипломат от кариерата не е лишен от усет към политиката и събитията, нито от бърза и обмислена реакция. Големите български имена в международните отношения принадлежат на хора с висок интелект и езикова култура, които притежават качествата скромност, човечност, често притеснителност. Но когато трябва да изложат и защитят дадена национална позиция, те го правят прецизно, без да шумят и се изтъкват. Дипломатите са хора на задълбочения анализ на проблемите, за да извлекат най-уместното и обмислено заключение в полза на България .

Държавите с традиция в света, които държат на своето реноме на световната карта, не биха допуснали такава груба грешка и предпочитание.

Затова на България ВРЕМЕТО все не й идва..