УРОЦИТЕ ОТ СРЕЩАТА ТРЪМП – ЗЕЛЕНСКИ

Веселин Вълчев

Оскарите отминаха, но анализите от резултатите от срещата между президента Тръмп и Володимир Зеленски са все още по първите страници на СМИ. Утре (във вторник, 04.03.) за първи път Тръмп ще говори пред съвместна сесия на Конгреса на САЩ и ще трябва да употреби цялото си красноречие за да убеди обществеността и най-вече своите избиратели за победата си. Междувременно Белият дом вече обяви за „съкрушителната победа” на президента Тръмп, който отново въздигна „Америка на първо място“.

Този уикенд, по покана на Британският премиер Киър Стармър, европейски лидери (България не беше поканена) и Зеленски проведоха извънредна среща на върха в Лондон в подкрепа за Украйна. От резултатите от срещата на върха четем, че Украйна ще се превърне в "стоманен таралеж, непревземаем от потенциални окупатори" (steel porcupine indigestible for future invaders) и „ботуши на земята и самолети във въздуха“ (with boots on the ground and planes in the air), за да помогнат за ефективното възпиране на Русия. За ботушите е обезпокоителен наратив. Да си припомним, че първата и втората световни войни са почнали от Европа.

Но да се върнем към изводите от срещана между президента Доналд Тръмп и Володимир Зеленски.

На първо място Зеленски не разбира, или съзнателно пренебрегва горчивата истина, че тези фактори, с които той изпитва най-голяма близост (демократическата партия в САЩ, някои европейски лидери), властта им през 2025 год. да му помогнат, намалява. На второ - Зеленски действа така, сякаш американските програми и тези на Европа и Украйна са индентични. Но не е така. Той повтаря, че се бори както за Европа, така и Америка, защото след Украйна те са на ход. Според американския политически елит Америка е „зад локвата” (два окена) и поне за сега не се чувства военно застрашена от украинския конфликт.

Трето, Зеленски трябва да знае, че всички проблеми, които някога спираха сделката за мира, днес „де факто” са решени. Украйна сега е по-добре въоръжена от повечето нации в Европа (вж. България). Поне в близко бъдеще тя няма да бъде в НАТО. Очевидно, за сега никоя държава няма да посмее да снабди Украйна с такъв вид въоръжение, с което да си върне Донбас и Крим, опасявайки се за последствията, влизайки в директен конфликт с Русия.

На четвърто място - какви са алтернативите на Зеленски без помощта на САЩ? Да изчака връщането на демократите в Белия дом след четири години? Надежда за силно въоръжена Европа? Или да преглътне гордостта си, да се върне отново в Белия дом и да подпише сделката за редкоземните минерали? Предстои да видим.

Пето, след срещата в Белия дом все повече гласове се чуват за необходима смяна на Зеленски. Ако има прекратяване на огъня и възможност за избори, ще спечели ли Зеленски и неговата партия или ще отвори прозорец за международна проверка къде са били изразходвани всички пари от американската и европейска (и наша) помощ.

На шесто място. По протокола. Задължително държавен глава дори и да знае езика на приемащата страна, говори на официалния си език, с преводач. В някои ситуации дори една запетая може да се отрази на резултатите от диалога. А английският език на Зеленски е доста беден/несъвършен. При едно официално или работно посещение има задължителен дрескод, отсъствието може да покаже неуважение, което и почуствахме от страната домакин.

И още нещо - ако човек внимателно разгледа на видео цялата 50-минутна среща, ще отбележи, че по-голямата част от нея вървеше доста конструктивно, докато Зеленски не започна с жестове и тон да прекъсва и коригира първо Ванс, а след това Тръмп. От тук излиза, че на предишни срещи, такъв тип поведение се е възприемало, макар и с компромис.

Уроците се учат и основното правило е да не се повтарят. Ad meliora tempora.