Моментът на истината за Европа

Волфганг Ишингер

Катастрофалната среща между украинския президент Володимир Зеленски и президента на САЩ Доналд Тръмп и вицепрезидента Джей Ди Ванс в Белия дом на 28 февруари доведе до суров момент на истината за Западния съюз.

С раздялата със Зеленски и прекратяването на американската подкрепа за военните усилия администрацията на Тръмп разтърси не само Украйна. Тя също така постави под въпрос някои от основополагащите допускания, които са в основата на трансатлантическите отношения от Втората световна война насам.

В европейските столици настъпи паника. Някои политици и анализатори говорят за края на НАТО или за края на Запада. Те са ужасени от намеренията на САЩ: Възнамерява ли Вашингтон активно да подкопае дългосрочното оцеляване на Украйна като суверенна и свободна държава? Опитва ли се Тръмп да осъществи „обратен Кисинджър“, като очарова руския президент Владимир Путин да изостави брака си с китайския лидер Си Дзинпин и да сключи нечестив съюз със Съединените щати? В трансатлантическото доверие е зейнала огромна пропаст - такава, която е вредна за глобалната проекция на властта на Вашингтон и за имиджа му на доброжелателен хегемон, и потенциално катастрофална за трансатлантическото сближаване и жизнеността на НАТО.

Предизвикателството, пред което е изправен Западът, е плашещо. Но алиансът и преди е търпял силни съмнения. И от двете страни на Атлантическия океан има силни аргументи, които все пак могат да спасят съюза и да подкрепят продължаването на силното присъствие и участие на САЩ в Европа. А и самата Европа може да направи много, за да покаже защо Съединените щати са много по-силни с нея, отколкото без нея.

ГРЕШКАТА ОТ МИНСК

В началото на 90-те години на миналия век се чуха гласове, които се застъпваха за постепенното разпускане на НАТО след края на Варшавския договор. И все пак, откакто Русия пое по пътя на ревизионизма през последните две десетилетия - особено след 2014 г., когато завзе Крим и нахлу в Донбас - НАТО не само оцеля, но и продължи да се разраства. И стана по-силна по отношение на сплотеността, членството и възпиращата сила.

Администрацията на Тръмп въведе фундаментален проблем с доверието: за първи път европейските лидери не са сигурни дали Съединените щати остават ангажирани с НАТО и с американската водеща роля в него.

Но историята е по-сложна. Изключително важно е да се помни, че Тръмп изигра жизненоважна роля в отбраната на Украйна. Украйна успя да отблъсне и да оцелее след пълномащабното нахлуване на Русия през февруари 2022 г., защото по време на първия мандат на Тръмп Съединените щати започнаха да доставят на Украйна смъртоносни оръжия, като противотанкови ракети Javelin. Без „Джавелин“ руските сили можеха да успеят да превземат Киев в рамките на няколко дни, както беше планирано първоначално. Ето защо не е пресилено да се твърди, че Украйна дължи оцеляването си в критичните дни на ранната пролет на 2022 г. в значителна степен на подкрепата на по-ранния Бели дом на Тръмп. Защо сега Вашингтон би желал да изостави тази забележителна история на успеха, история на комбинираната американско-украинска решимост и решимост да се поддържат и защитават суверенните права на една свободна страна?

Съединените щати също така добре познават опасностите от оставянето на Европа да се справи с Русия. След анексирането на Крим от Русия и нахлуването ѝ в Източна Украйна през 2014 г. Вашингтон реши да остави конфронтацията с Москва до голяма степен на европейците. Ключовите средства за това бяха т.нар. процес от Минск - преговорите, целящи уреждане на въпроса за Източна Украйна, и т.нар. нормандска четворка - контактната група на Франция, Германия, Русия и Украйна, която заседаваше между 2014 и 2022 г. За съжаление, Минският и Нормандският процес се провалиха, а вакуумът в американското лидерство само насърчи руската страна да ескалира още повече, като кулминацията беше инвазията през февруари 2022 г.

Тези събития фатално напомнят на събитията отпреди 30 години, когато кървавата война в Босна накара Европа да обяви „часа на Европа“, който не доведе до нищо. Само благодарение на активната политическа и военна намеса на Съединените щати тази война беше окончателно прекратена и беше постигнат мир чрез Дейтънските споразумения от 1995 г.

Нито първата администрация на Тръмп, нито администрацията на Байдън повториха грешката, допусната от Белия дом на Обама през 2014 г.: те не оставиха разрешаването на войната в Украйна на европейците, а решиха да оглавят забележителни международни усилия в подкрепа на Украйна.

Новата администрация на Тръмп реши отново да играе водеща роля, този път за да сложи край на войната след 11 години конфликт и анексиране и три години брутална пълномащабна инвазия.

В интерес на Европа е да приветства по принцип тази стратегическа ангажираност на САЩ, която всъщност стои на пътя на по-голямото изместване на Вашингтон от Европа към Китай. Но за да се постигне успех, двете страни на Атлантическия океан трябва бързо да преодолеят зейналата пропаст в доверието. Ако това може да бъде направено, решаващото предизвикателство е да се намери начин за осигуряване и прилагане на жизнеспособно споразумение за Украйна.

На първо място, Украйна трябва да участва и ще трябва да се увери, че резултатът е справедлив, а не продажба. Без активното участие на Украйна и Европа мирните усилия на администрацията на Тръмп може да се провалят, преди да са започнали сериозно. Ето защо в интерес на САЩ ще бъде бързо да оправи отношенията си със Зеленски и украинското ръководство след конфронтацията в Белия дом на 28 февруари.

АМЕРИКА ВСЕ ОЩЕ ЛИ Е ЕВРОПЕЙСКА СИЛА?

Зад напрежението между Вашингтон и Киев прозира ролята на Европа в уравнението на сигурността. Военното присъствие на САЩ в Европа се засили през последните години, но то далеч не е равностойно на стотиците хиляди руски войници в Украйна и в западните военни окръзи на Русия. А Вашингтон категорично изключва американски ботуши на земята в Украйна. Ето защо администрацията на Тръмп се нуждае от европейските си партньори и открито заяви това, като поиска европейски сили, които да осигурят или наложат евентуално споразумение с Украйна. В замяна на това европейците трябва да бъдат достатъчно решителни, за да се изправят пред Вашингтон със собственото си изискване: адаптирайки лозунга от американската революционна война „Никакво данъчно облагане без представителство“, те трябва ясно да заявят, че няма да има военно разполагане без участие в мирните преговори. А Европа знае едно: сделката, ако се осъществи, не е просто за разчленяване на Украйна или за осигуряване на бързо прекратяване на огъня. Става въпрос за трайно и сигурно мирно споразумение, за екзистенциални въпроси на сигурността за цяла Европа.

Още по-голям въпрос е как да се справим с Русия. Досега от Москва не са постъпили никакви значими сигнали за възможни отстъпки. Предвидимо е, че Кремъл постави максимални искания и ще се окаже много трудно да отстъпи. Илюзия е да се вярва, че траен мир с Русия ще настъпи само чрез закрепване на линията на съприкосновение в Източна Украйна.

Русия ще предяви нови, сложни и мащабни искания, свързани със стратегическата стабилност, по отношение на американските военни съоръжения в Източна Европа и ще се окаже скъп и ненадежден партньор. Европа и Съединените щати трябва да се подготвят за дълъг и болезнен процес.

Над всичко стои спешната необходимост от нов вид европейско лидерство. За да защитят стратегическите си интереси в областта на сигурността и да възстановят разклатения съюз, европейските сили трябва да покажат, че са в състояние да поемат по-значителна тежест, която да увеличи колективната сила на алианса. Франция, Германия, Полша и други съседи със сходно мислене трябва да стартират мащабна отбранителна инициатива, оформена около основна група сили, които са готови да говорят с един глас по въпросите на сигурността. Този Европейски отбранителен съюз - ЕООД - ще постигне съгласие за вземане на решения с мнозинство и ще включва възможно най-тясно участие на Обединеното кралство. Основните цели биха включвали изграждането на консолидиран и единен отбранителен пазар и верига за доставки; съвместно разработване, закупуване и поддръжка на военно оборудване; и съвместно обучение на военния персонал. Франция и Обединеното кралство, като ядрени сили, ще бъдат насърчавани да проучат възможностите за засилен принос на ЕДС към разширеното възпиране.

Най-добрият и елегантен начин за администрацията на Тръмп да включи в мирното споразумение както Европа и Украйна, така и европейските партньори като Турция, би бил да възстанови изпитания и доказан формат на контактната група, въведен през 90-те години на миналия век, за да създаде усещане за единство и обща цел под ръководството на САЩ. Можем да напомним на Вашингтон, че трябва да се гордее с този новаторски и успешен дипломатически формат - американско изобретение. В Украйна той би могъл да осигури решаващите съставки, необходими, за да се гарантира, че войната наистина ще приключи.

Преди тридесет години дипломатът Ричард Холбрук написа есе във Foreign Affairs, озаглавено „Америка, европейска сила“ - без въпросителен знак. Холбрук предвиждаше, че „през XXI в. Европа все още ще се нуждае от активното американско участие, което беше необходим компонент на континенталния баланс в продължение на половин век“. Есето завършва с пророческо твърдение. „Задачата, която предстои, е толкова трудна, колкото е очевидна и нейната необходимост. Да се отвърне от предизвикателството би означавало само да плати по-висока цена по-късно.“ Да, Европа се нуждае от Съединените щати, за да прекрати окончателно войната в Украйна. Но Съединените щати ще се нуждаят от Европа, за да изпълнят успешно тази задача. Да се надяваме, че Белият дом на Тръмп ще осъзнае тази реалност.

Превод: Симеон Николов

Източник: foreignaffairs.com