Коментари на български дипломати за войната и мира /Трета част/

Георги Караславов, Венцислав Иванов, Любомир Кючуков, Димитър Гърдев, Владимир Константинов, Симеон Николов

Нова надежда или клопка

Георги Караславов

Резултатите от проведените в Саудитска арабия преговори между Украйна и САЩ за регулиране на конфликта с Русия бяха оценени като успешни и ползотворни.

Двете страни в Джеда се съгласиха за 30 дни примирие (но не и слагане на оръжие - капитулация) и спиране на военните действия по фронтовата линия. САЩ заявиха, че ще подновят предоставянето на разузнавателна информация за украинските военни (скоро и доставка на оръжия).

Тази договореност между Вашингтон и Киев не решава, а реално отлага конфликта, без да предоставя някакви гаранции на Украйна (нито на Русия), но целта е да покаже САЩ в нова светлина - като миротворец на света (добрият световен жандарм) и същевременно да вкара любезно Русия в клопка, където Украйна да получи възможност да преговаря от „позиция на силата“, като Русия осребри негативите.

Какво е състоянието в момента?

Киев е със спрени финансови средства и военна доставка от САЩ, прекъснати са всички канали за предоставяне на разузнавателна информация, в т.ч. и такава за настройване и управление на ракети и дронове чрез спътникова локация и цели за атаки.

Руските войски напредват решително по всички фронтове, като съвсем скоро окупираната територия в Курск от Украйна ще се превърне в един от големите котлета и пълен разгром на най-елитните украински сили, обучени от западните инструктори, както и унищожаване на намиращите се там наемниците от чуждестранния легион. Суджа вече е освободена!

Де факто Киев е ослепен, парализиран и удавен - пълен разгром.

Какво може да направи удавника Зеленски като полезен ход и получаване на глътка въздух?

Да се съгласи с всички условия на САЩ за примирие, макар и временно, само и само да се възобновят доставките на помощите – финансова, военна и разузнавателна от САЩ.

Няма да се изненадам, ако в близките седмици бъдат изфабрикувани нови „постановки“, по подобие на „Клането в Буча“ с които Киев да обвини Русия в провокация и да се започне нов етап в конфликта. Евентуалното влизане в сила на примирието за един месец е много рисковано, защото то ще даде възможност за ударно превъоръжаване на украинските войски, които да могат да отдъхнат, предислоцират сили по бойното поле, да възстановят ранените и попълнят загубите с нови войници, обучени от западните инструктори и изграждане на нови отбранителни линии. Най-рискованата част в това примирие е, че то ще даде зелена светлина за изпращането и установяването на европейски войски по фронтовата линия от държавите членки, заявили желанието си да се включат с личен военен състав в „групата на желаещите“ под прикритието „миротворчески“ по линията на фронта в Украйна, без да имат за това съгласие от Русия и/или мандат от СС на ООН.

Идеята за „тишина в небето“ и „примирие в морето“ е на Зеленски, беше поставена на преговорите със САЩ, подкрепена от европейските лидери и Ердоган. Реално означава Русия да се откаже от превъзходството си в тези пространства и мястото им да заемат ВВС и ВМС на европейски държави (НАТО), които да патрулират и контролират движението по сушата. Русия няма да приеме такива условия.

При евентуален такъв развой на събитията и процесите в региона ще означава промяна на Специалната Военна Операция към истинска широкомащабна ВОЙНА на европейския континент и начало на Третата световна война.

Договореностите не отчитат условията и позицията на Путин и Русия. Зеленски се осмели да заяви, че „от САЩ зависи да убедят Русия да направи същото“. Това е да искаш САЩ да принуди Русия да признае, че не може да победи Украйна и „Обединения запад“ на бойното поле и да се съгласи на отстъпки, когато печели реално.

Въпросът за отказ от членство на Украйна в НАТО остава в неизвестността, няма дори намек по темата за провеждането на избори за президент в Украйна. Основният въпрос: КОЙ е държавният глава на Украйна, след като мандатът на Зеленски изтече още миналата година и реално той не би следвало да е държавен глава? Кой ще подпише? С кого ще се преговоря? Как стои въпросът с изтеглянето на украинските войски от териториите на новоприсъединените области към Руската Федерация? Не на последно място – къде е изпусната демилитаризацията и неутралния статут на Украйна, в т.ч. денацификация? И още много теми, които чакат отговор и засягат пряко както Русия, така и Беларус в т.ч. отмяна на санкции, забрани, нормализиране на дипломатическите отношения, размразяване на руските активи...

Русия след като се запознае подробно с постигнатите договорки и условия от проведената среща в Саудитска арабия между Рубио (САЩ) и Йермак (Украйна) ще отхвърли много от тях като неприемливи и ще предложи други формулировки, с които да защити своите интереси и да получи необходимите гаранции за тях и сигурността си.

Русия си е взела горчив урок от двуличието и арогантността на запада и неонацистката хунта в Киев, както и да бъде подлъгвана към клопки два пъти. Първият път са Минските преговори и откровеното двуличие на Европа като „гаранти“ за омиротворяване на Донбас. Вторият път бяха истанбулските преговори в края на март 2022, когато Русия бе обкръжила Киев и нейните войски бяха навлезли в крайните му квартали. Беше на стъпка от пълно разрешаване на конфликта в Украйна. Тогава Зеленски, за да спечели време, се съгласи тържествено да седнат на масата на преговори, като първите контакти бяха на границата между Украйна и Беларус (област Гомел), където се постигнаха договорки, по-късно прецизирани в Истанбул, които реално щяха да сложат край на този конфликт. В знак на добра воля и получени уверения от Зеленски, че ще се договорят за мир, Путин нареди руските войски да се изтеглят от четирите освободени провинции (северно от Киев, Чернигов, Сумска и Харковска област), като по този начин даде ясен сигнал, че желае да преговаря за мир на базата на договорените условия. Какво последва? Скоро член от преговорния екип на Зеленски - Денис Киреев бе брутално екзекутиран в дома си в Киев от украинските служби за сигурност, а други бяха подложени на разпити, арест и затвор. Започна чистка и саморазправа. Подписаният договор беше отхвърлен след посещението на Б.Джонсън в Киев, военните действия се подновиха по новата линия на фронта, изфабрикува се „Клането в Буча“, започнаха масови визити на европейските лидери и затъването им във войната срещу Русия със санкции, оръжия, наемници и т.н.

Прекаленото бързане от страна на Тръмп и неговата администрация да разреши един конфликт, реално ще го задълбочат с цел да имат свобода на действие в Близкия изток с Иран, Сирия, да водят разгарящите се търговски войни с почти цял свят, напрежението с Латинска Америка също не е спряло. Не на последно място: вътрешните проблеми в самите САЩ не са за подценяване.

Кой решава дали да има мир в Украйна?

Венцислав Ангелов Иванов

Изглежда някои бъркат реалностите. Доколкото е известно конфликтът е между Русия и Украйна. Следователно те трябва да договарят и условията за мир. Както ЕС, така и САЩ де юре не са страни в този конфликт, макар че де факто се намесват активно в него.

Днес САЩ реално биха могли да играят посредническа роля, както и да водят разговори, засягащи техните отношения с всяка от двете страни. Това е положително и никой не възразява. Но не те решават дали да има мир в Украйна или не. И ако мислят, че могат да играят ролята на “пъдаря” от оня стар виц, това може и да върви пред Украйна, която им е “длъжник”. Но пред Русия не важи. Путин не е Зеленски и не може да бъде “привикван” в Овалния кабинет. Ако Тръмп наистина иска да види мира между Русия и Украйна, трябва добре да вникне в руските предложения, ( те са ясно формулирани и непроменени) и да разбере, че само на такава основа той е възможен. Иначе всичките му опити да играе “миротворец” пред света ще бъдат напразни.

“Украйна е готова за мир. Своята готовност да прекратят войната или да я продължат трябва да покажат и в Русия. Настъпи часът на истината", заяви Рубио след преговорите в Джеда. Проста работа, нали. За наивните.

Ама никъде не се казва “мир”, а само 30-дневно “примирие”. Което единствено би дало “глътка въздух” на украинската армия, която в момента е в окаяно състояние. Никъде не се очертават бъдещи параметри на мира, които Украйна да е заявила, че приема. А Русия ясно ги е очертала тези параметри. И естествено е да приеме това “примирие” единствено, ако то е първата стъпка към реализирането им. С американски гаранции. Нещо, което въобще не се споменава от Рубио. Напротив, американците заявиха, че възстановяват военната помощ и разузнавателните данни за Украйна! Защо е нужно, ако ще се върви към мир?

Значи има друга цел на “примирието”, това е ясно и на неспециалист.

Е, какво тогава очакват да кажат руснаците? Да приемат “на юнашко доверие”? Както Горбачов лековерно прие обещанието, че НАТО няма да се разширява? Както Путин повярва в искреността на “гарантите” и прие Минските споразумения?

Тръмп не е идиот и си играе своята игра. Но и Путин едва ли ще настъпи два пъти същата мотика. Нищо че сега всички ще ревнат срещу него- “Русия не ще мир”!.

То това не е предложение за мир, ако няма ясно дадени гаранции. Това си е явно “извиване на ръце”. По “тръмповски”. Само че Путин не е Зеленски.

Не ми мирише на оптимизъм… никак!

Разговорите в Джеда са само стъпка, очакват ни още много такива

Любомир Кючуков

С Джеда имаме процес, това е само една част от случващото се. В момента има няколко формата, върху които се работи: руско–американския диалог, съсредоточен повече върху двустранните отношения, украинско–американски диалог и третото, което вече нямаме– руско–украински преговори, а без тях естествено не може да се реши проблема с войната.

Ключово, когато става дума за примирие, е дали става дума за пауза или стъпка към прекратяване на военните действия. Това са две ключови разлики в двата подхода. Трето, самото примирие се нуждае от преговори.  Това има своите параметри: времеви, условия и  как да продължи.  Ако няма условия, че това примирие ще продължи, че ще създаде условия за постигане на договорености, как от тук нататък да започнат прогвори, ще има само пауза. Може да очакваме тепърва да има разговори по условията на примирието. Няма никакви основания да очакваме , че то ще бъде прието във вида, в който е в този случай. Трябва да се отчита един чисто практически фактор. Русия едва ли  ще приеме примирие преди да бъде решен въпроса с Курска област.

Очевидно тече руско–американски диалог, но нещата не са стигнали до етап, когато президентите да фиксират някаква договореност.  Естествено е че Русия няма да даде отговор, преди да проведе тези разговори.  Просто би било нереалистчино да се очаква, че тя ще реагира на съобщения на медиите.

Самият факт, че имаше договореност между САЩ и Украйна прехвърля вече разговорите в руско-амеракнаската сфера. Тоест, ако има напрежение, то вече от американско–украинското поле, ще се прехвърли в руско–американското, защото едва ли може да се очаква, че там цари пълно съгласие.

Въпреки всичко, аз очаквам, че на определен етап ще бъде постигната договореност, но това е труден процес, първо за примирие и второ, за започване на реални преговори за спиране на конфликта, но между другото, дори практиката показва, че дори дневният ред на едни преговори, за да бъде той договорен, отнема месеци. Кое се включва в него, кое не. Например, как се гарарантира примирието, че няма да започне, дали санкциите са част от преговорите или не, членството на Украйна в НАТО, дали е част от преговорите или не. Всичко това са елементи, които са не по–малко трудни отколкото самите преговори и практиката показва, че всичко това изисква време.

Разговорите в Джеда са стъпка. Няма как изведнъж да бъде постигнато съгласие. Целият този процес ще бъде съпроводен от много такива стъпки.

Процесът преминава на масата на дипломацията

Димитър Гърдев

Две важни неща се случиха в Джеда - категорично е възстановен диалогът между САЩ и Украйна след провала в Овалния кабинет и е поставено началото на процес, който преминава вече на масата на дипломацията.

Това дава едно основание за започване на изграждането на един план за по-мащабно дипломатическо решение на тази война. Това споразумение за прекратяване на огъня може да бъде продължено.

Американският президент Доналд Тръмп заяви, че той ще усили натиска срещу Русия, ако те не възприемат спирането на огъня. Също така и заплаши с още допълнителни санкции. Така че САЩ е тази държава, която води процеса. Искам да обърна внимание на нещо много важно - Украйна предложи европейските държави да бъдат включени в този процес".

ПРИБЛИЖИ ЛИ ДЖЕДА ДО МИРА?

Владимир Константинов

Абстрахирайки се от фалшивите новини, нека се върнем на бойното поле в Украйна. Около 10 км липсват до пълното обкръжение на украинските войски в Курск. Снабдителните им линии са под непрекъснат обстрел или това, което определиха като "авантюра" сериозните военни наблюдатели, навлизането през м.август м.г. на Киев на руска територия се оказа вярно. Зеленски смяташе завладяването на територии за разменна монета в евентуални преговори с Москва, но и тази "карта" не се оказа печеливша. Руснаците настъпват и на другите направления на фронта. В такъв момент идват американо-украински преговори в Джеда, които завършиха с предложение за "30-дневно примирие по суша, въздух и вода". Военните стратези са наясно, че спирането на огъня играе на страната на отбраняващия се - задейства се снабдяването с всичко необходимо за продължавана на бойните действия, дава се почивка на войската. Това е известно и на американци и на европейци като последните чрез Макрон и Стармър прехвърлиха "топката в полето" на Москва. Или ако продължим тази риторика, мачът очевидно ще се играе на неутрална земя между Тръмп и Путин, чиито условия са известни.

Натискът на САЩ върху Киев принуди администрацията на Зеленски да промени позицията си след сблъсъка в Овалния кабинет , според европейски източници. Те са убедени, че Киев не е изоставил надеждата, че САЩ могат да играят роля в прилагането на евентуално прекратяване на огъня. "Тактиката се промени", казва Владимир Фесенко, политически анализатор в Киев, " Сега най-важното е нормализирането на отношенията със САЩ и ако преди планът беше първо да се получат гаранции за сигурност и след това да се настоява за прекратяване на огъня, сега е очевидно, че това няма да се случи в този ред."

Именно в този контекст през последните няколко часа американски служители, пред които Тръмп е изяснил насаме, споразумение за минералите няма да е достатъчно за да даде зелена светлина за възобновяване на помощта за Киев , както по отношение на военната помощ, така и по отношение на разузнавателна информация. Според източниците, президентът на САЩ иска да види промяна в подхода на Зеленски, включително готовност за отстъпки, като отстъпване на територии на Русия, сигнали, които отиват в посока на организиране на избори в Украйна или дори и оставката на Зеленски.

Колко грама интелект има в европейските предложения?

Симеон Николов

Масираната украинска атака с дронове, включително и срещу Москва, където имаше жертви, часове преди да започнат разговорите в Джеда, очевидно преследваше целта да изпрати послание както към руската, така и към американската страна. Тази демонстрация обаче не е достатъчна за да обезличи категоричното руско надмощие, а всяко такова е от значение при започване на преговори. Разбира се Русия отговори подобаващо. Но тази размяна на удари непосредствено преди срещата в Джеда не предвещава нищо добро. Много по–добър ефект имаше руската операция по освобождаване на Курска област /86% от територията й/.

Впрочем, най–после български и чужди коментатори започнаха да схващат, че в момента не се водят преговори нито между САЩ и Русия или между САЩ и Украйна, а се сондират мнения, правят се оценки, решават се въпроси на двустранни политически и дипломатически решения, възможности на бъдещи преговори.

С право се констатира, че „не е ясно, как може да се гарантира сигурността на Украйна“. Но никой не обелва и дума, а как ще се гарантира сигурността на Русия? Срещат се сериозно поставени, но смешни предложения за „европейска гаранция“. Каква гаранция, като лидерката на ЕК иска война? И какви европейски сили на украинска територия, та това е път към Трета световна, защото Москва никога не би го допуснала.

Какви „мирни“ преговори, когато западноевропейците предлагат “Украйна да бъде въоръжена, за да бъде силна колкото Русия“. Значи ли това, че Украйна трябва да получи  ядрени оръжия? И колко грама интелект се съдържа в такива „европейски“ предложения?

На срещата в Джеда украинската делегация постигна целите си. За съжаление те не са за „мир“, както пропагандното клише налази световните медии. Украинските участници искаха да прокарат  възможно най-убедително, че не Украйна е пречка за мира, а Русия. Както и  да пратят дипломатическата топка към руската страна на терена. Дали висотата на американската дипломация е такава, че да приеме искрено подобна дипломатическа посредственост? Американската делегация се остави да бъде убедена в две повърхностни тези, но съзнава ли, че това ще задължи САЩ да ги защитава на разговорите в Москва? Предстои да видим това на предстоящите руско–американски разговори, на които е изключено руската страна да приеме украинските условия. По–големият проблем е, че целите на Путин и Тръмп са доста различни и стигат до параметрите на един нов световен ред. А и детайлите на примирието са важни, но няма нито дума за това, кой ще контролира спазването му, нарушенията и от двете страни, каквито сигурно ще има.

Съдейки от казаното от президента Зеленски на 12.03., че Украйна никога няма да признае окупиранети територии за част от Русия, препъникамъка на предстоящите разговори в Москва ще бъде условието за териториалните отстъпки. Делегацията на САЩ в Джеда не може да не е съзнавала нереалността на украинските искания по отношение на източните републики и Крим, но допускайки това, уронва собтствения си престиж на посредническа страна. Малко вероятно е и Москва да се съгласи на прекратяване на бойните действия в момент на категорично надмощие и победи. Един неуспех на САЩ въпреки заплахите от търговски санкции срещу Русия ще  подкопае  имиджа на политиката на Тръмп. Най–вероятно руската страна ще отговори дипломатично и ще направи контрапредложения към условията на Украйна. Но всичко това е още далеч от мира.