Посланически неволи и държавническа отговорност

Симеон Николов

На 24. април в Литературен клуб „Перото“ в НДК бе представена книгата на Георги Димитров „Белградски преживелици. Дневници и спомени на един дълго задържал се посланик“, издадена от сдружение Международни отношения /ИСМО/. Авторът е посланик на Република България в Сърбия в периода между 2005 и 2012 г.

Представянето се отличаваше от други подобни с това, че за него бяха пристигнали известни личности от Република Сърбия, Черна гора и други балкански страни. Освен това, интересът очевидно бе толкова голям, че залата не можа да побере всички желаещи да присъстват, голям брой правостоящи имаше както в нея така и на входа. Наложи се от издателството да донесат допълнително книги, но и те не стигнаха. Литературен клуб "Перото" едва ли помни такова "стълпотворение".

Сред присъстващите бяха  президента Георги Първанов, вицепрезидента от 2012–2017 г. Маргарита Попова, бившият министър и партиен лидер Румен Петков, директорът на Дипломатическия институт към Министерството на външните работи Таня Михайлова, много дипломати, хора на изкуството, известни журналисти, Георги Милков, Георги Готев, експерти,  бивши разузнавачи.

Президентът Първанов подчерта в словото си, че посланик Димитров разкрива много точно и вярно събитията, в които е участвал, разказва ги «свръхобективно», не е спестил нищо. Книгата е написана високо професионално и увлекателно. Въпреки обемът и /655 странии/ той я е изчел твърде бързо, в рамките на няколко дни. В книгата са маркирани и други събития като спасяването на българскит медицински сестри. Авторът разказва много обстойно за работата си с българските малцинства. Първанов признава, че «усилята ни бяха доста разпиляни, но консолидацията беше нашата обща цел». Той разказа за участие в общобалкански форуми и решаването на конкретни въпроси. Путин казал на Тадич да благодари на Първанов, че «Южен поток» ще минава през България. Първанов припомни, че е имало разминаване между нашето правителство и сръбското правителство. Но и след прекъсване на разговорите те са дошли при него и в неформална обстановка са разменили откровени мнения и са запазили добрите отношения. Президентът Първанов припомни и темата за «досиетата», които той наричал «папки». Това е било повод да се охулят голяма част от българските посланици съвсем незаслужено. Когато излязъл списъка с посланическите имена той е поискал всички над 50 и няколко «папки», прочел е всички от край до край. В нито едно от тях не е намерил нищо укоримо. Служили са на държавата. Второ, тези наши дипломати изнесоха на гърба си като истински шерпи преговорите с ЕС. Тези, които се бият в гърдите за това са обсолютно неточни и неверни в хвалебствията си. Истрорията може да оцени посланик Димитров като едни успешен български посланик, оставил ярка диря в отношенията с Република Сърбия. Първанов му препоръча да не спира да пише, защото има какво още да каже, но има и хора, които искат да четат.

Сръбският режисьор Небойша Брадич подчерта, че установените през онези години връзки в областа на литературата продължават и днес. Посланик Димитров бе открит човек, сподели той, а българското посовство беше едап белградска къща. Отношенията между двете държави биха се реалиирали най–добре чрез културата. Той се надява, че във времето пред нас тази книга ще е добър показател да развиващите се връзки. За книгата той каза още: „Тази книга наистина представлява и своеобразен паметник, но също така и доказателство за съществуването на човек, който е съживил тези културни връзки“.

Проф. д-р Сърджан Пириватрич, историк и дипломат, разказа как са започнали съвместните проекти между между Българската академия на науките (БАН) и Сръбската академия за наука и изкуство. Историята на отношенията им е дълга и съдържа дълбоки и спорни като тематика въпроси, но започна проучването им и сътрудничество. «Наш дълг към следващите поколения е да бъдат проучвани тези отношения.» , отбеляза той. Проф. Пириватрич припомни за включването в сътрудничеството на  Центъра за византийско-славянски проучвания и спомена проучванията с Аксиния Джурова. През 2008 г. е издадена книга за историята на Българпия, една от първите книги в Сърбия по повод 100 години от Съединението. Усилията на посланик Димитров и министъра на културата Брадич за литературната среща между писателите са били много важни. Организиран е бил прием в чест на академичната и културна общност. Отворена е била вратата за културно–историческите отношения от десетилетия.

Водещият Чавдар Минчев прочете поздравителни писма от Филип Боянович, президент на Черна гора,  който помни мандата на посланик Димитров със значителни дипломатически успехи;  от Миллодраг Влахович, последният председател на Черногорския Хелзински комитет, който също подчертава, че дипломатическите ангажименти на Димитров са били успешни във всяко едно отношение.

Професор Михайло Пантич, вицепрезидент на сръбсикя ПЕН–Център  е получил висока награда   от президента Първанов. Той има 25 книги с разкази, есета, преведени на 15 езика. Съпругата на посланик Димитров, Севда Димитрова е преводач на разказите му.

Посланик Петър Воденски след продължителното последно изказване се отказа от предварително подготвения текст, остави го настрана и в динамичен стил засегна както полезността на книгата за подготовката на бъдещите посланици, така и механизма за утвържаване на българските дипломати от тримата «големи», обяснявайки как били разменени кандидатурите за поасланициза Белград и Никозия. Накрая той подчерта, че посланик димитро е длъжен на обществото , на дипломатическата служба, защото има още мвного какво да разкаже.

Известният ас в журналистиката Бойко Василев перпоръча всеки дипломат да води такива дневници, по които е изградена книгата на посланик Димитров. От фактите тук може да се възстанови много, може да се възстанови цяла епоха не само за българо-сръбските отношения, подчерта той. Книгата е «много честна» смята Василев. При прочитането й внимателно, ще можем да си обясним много неща, които се случват включително днес, отбеляза журналистът.  Той показа кратък филм озаглавен «Изгубени комшии», споменат в книгата.

Посланик Димитров сподели за «виновниците», подтиквали го да напише книгата, мотивите му, причините да изчака за да сподели тази информация след приключване на службата си, спомени за ключови събития от този период и благодари на всички, които са съдействали този труд да стане достояние на читателите днес. Но обеща, че ще продължи да «пописва».

След всичко казано едно обаче е безспорно: тези оригинални хроники ще бъдат използвани и от българските историци в бъдеще. Дипломатическите източници са едни от най–достоверните.

СЪДЪРЖАНИЕ

Първа част: Началото

Прелюдия, Малко предистория, Пристигане и първи стъпки, Особености на момента, Посланически прощъпулник, Какво заварвах?

Втора част: Първите две

Година първа- по стари просеки и нови трасета;

2007–ма – под знака на ЕС

Трета част: От третата до петата и още

Делникът започва от тук, Сърбия отвътре: избори, коалиции и други разни неща, Щрихи от икономическия пейзаж, „Не дамо Косово“,  В нов регионален контекст– от федеративна Югославия към Западни Балкани, Дилемата НАТО,  Европейската перспектива– очакване и реалности,  Визовата бариера,  Криволичещият път на добросъседството,  Българското малцинство – ще зараснат ли раните? Българските дати и места,  Българският културен десант, Българският бизнес– въздигания и пропадания, Из Сърбия извън Белград, Още българско присъствие, Белградски приятелства и извънслужебни веселби, Административни неволи и дребни закачки.

Четвърта част: Дългото ми отпътуване

В режим на заминаване, Историята продължава, Сагата с досиетата, Дойде му времето, Какво оставях, Не много весел епилог.

Книгата е изготвена по дневници, водени от автора през годините 2005 –2012. Оценките в нея са запазени такива, каквито са били тогава и не са преработвани от дистанция на времето.

Дизайнът на корицата е дело на Катрин Димитрова, племеница на автора.

В приложение в края на книгата са публикувани 82 черно–бели снимки от срещи и мероприятия на посланик Димитров.