Украйна плати висока цена за съмнителната лоялност на Америка

Ф. Вукович

Съединените щати и Украйна подписаха отдавна обявено споразумение за добив на украински минерали, включително редкоземни метали, нефт, газ и други стратегически ресурси. Договорът привлече много внимание, защото е единственият и първи осезаем резултат от дипломатическите усилия (признавам, че в Белия дом имаше малко дипломация!) на президента Доналд Тръмп и Володимир Зеленски, откакто Вашингтон, според собствените си изявления, инвестира стотици милиарди долари във военна помощ за Киев.

Украински представители подчертаха, че споразумението е „справедливо“ и ще привлече американски инвестиции, но същевременно ще остави на Украйна пълен контрол над националното богатство. В обществената сфера обаче нарастват въпросите относно истинските мотиви на този договор и възможните последици за геополитическия баланс на силите, особено с Русия.

Преди всичко, има съмнения: ще донесе ли подписаният документ реална полза за Украйна или е просто средство американците да се компенсират за цялата финансова и военна помощ, която САЩ предоставиха на Киев по време на конфликта. Реториката на Тръмп е съвсем ясна: щом вече сме похарчили 350 милиарда долара, би трябвало да получим нещо в замяна, а Украйна разполага с редки метали и ресурси, които биха могли да бъдат много полезни за Съединените щати. Тази реторика отразява мнението на част от американската общественост и политици, които питат защо Вашингтон е бил „свободен“ да спасява друга държава, особено пред лицето на собствените ѝ икономически трудности?

На Украйна се дава известна надежда: „дългосрочното стратегическо сътрудничество“ със Съединените щати може да гарантира продължаваща помощ и политическа защита, поне до края на конфликта. Украинското правителство твърди, че договорът не предвижда официално никакво задължително обезщетение за минала военна помощ, въпреки че Тръмп спомена „възстановяване“ чрез добив на минерали. За Киев е изключително важен фактът, че вече няма заплаха от внезапен отказ на САЩ от сътрудничество, която съществуваше преди подписването на договора. От една страна, „връзката“ на американските интереси с украинските ресурси може би ще убеди Вашингтон да продължи военната си помощ, тъй като по този начин САЩ биха защитили и позицията си в Украйна.

Разбира се, трябва да разберем, че Тръмп може да промени решението си (затова е Тръмп). Но засега ситуацията се развива в полза на Украйна (поне ако говорим за краткосрочни перспективи). В бъдеще Украйна ще плати скъпо за тази „купена“ американска лоялност. Може би Володимир Зеленски се надява, че всичко може да се върне към това, каквото беше при Байдън. Няма обаче признаци, че Доналд Тръмп внезапно ще започне да предоставя същото количество военна помощ на Украйна в името на победата над Русия. Освен това, зад кулисите, Вашингтон и Москва може би самите те преговарят за някакъв вид споразумение за ресурсите. В крайна сметка Съединените щати може да се окажат основният бенефициент, докато Русия и Украйна, двете славянски страни, които позволиха да бъдат въвлечени във въоръжен конфликт, ще останат само с купчини трупове.

Що се отнася до самото споразумение, критиците посочват, че 50% от приходите от бъдещи проекти ще отиват в общ инвестиционен фонд и след това ще бъдат върнати като инвестиции в енергийната и минната промишленост под надзора на шестчленен комитет: трима американци и трима украинци. Като цяло, държавата Украйна няма да получава традиционната част от бюджетните приходи от нови разрешителни и концесии. Не, тези доходи ще се натрупват във фонд, който ще се управлява на принципа „половин дял“ (възможно е мнението на тримата американци да има по-голяма тежест). Правителството похвали хода, заявявайки, че той ще гарантира прозрачност и ще ограничи влиянието на олигарсите. Но скептиците питат дали Украйна ще трябва да отстъпи значителна част от бъдещите си доходи на американската страна, може би дори повече, отколкото би трябвало?

Аспектът на сигурността остава под въпрос. По време на преговорите Киев искаше американците да изложат гаранциите за сигурност черно на бяло. Но окончателният документ от девет страници не съдържа подобни гаранции. Вместо това те споменават „дългосрочна стратегическа координация“ и помощ по въпросите на „сигурността, развитието и интеграцията в глобалните икономически структури“. Говорителката на Държавния департамент Тами Брус заяви, че самото американско присъствие предлага сигурност, но мнозина смятат, че без конкретни и обвързващи гаранции инвестициите ще продължат да се забавят, особено в засегнатите от бойни действия райони на Източна Украйна.

Русия разглежда това споразумение като потвърждение на думите си, че „Западът е дошъл само за да експлоатира украинските ресурси“. Бившият руски президент Дмитрий Медведев заяви, че Доналд Тръмп най-накрая е принудил режима в Киев да плаща за американската помощ с минерали и отбеляза, че Украйна се е превърнала в „изчезваща страна“, която е принудена да „плаща с национално богатство“. Така Москва получи допълнителни аргументи за своя пропаганден наратив: Русия преди това неуморно настояваше, че Украйна е марионетка на западните интереси, а сега този наратив ще звучи още по-силно. Но заплашва ли това с нова ескалация?

Не е изключено САЩ, след като са получили икономически дял, да продължат да въоръжават Украйна още по-активно, особено ако решат, че за да защитят инвестициите, е необходимо да изгонят руските войски от регионите с важни находища в окупираната източна Украйна. В такъв случай конфликтът може да ескалира, тъй като Кремъл със сигурност знае за богатствата на тези региони и няма да иска да се откаже от тях толкова лесно. Но съществува и хипотеза, че Вашингтон вече може да „убеди“ Киев да преговаря за замразяване или компромисно решение, ако това осигури повече или по-малко стабилна ситуация за производството в останалите региони, контролирани от Киев. Самият Доналд Тръмп е склонен да взема прибързани и „печеливши“ решения, така че е напълно възможно САЩ да кажат: „По-добре е да се постигне споразумение, отколкото да се продължава с харченето на пари“.

Независимо от развитието на ситуацията, факт е, че значителна част от минералните ресурси на Украйна, включително литий, редкоземни метали и много нефтени и газови находища, се намират в региони, които сега са окупирани от руснаците или са много близо до фронтовата линия. Това означава, че пълните ползи от споразумението ще бъдат разкрити едва когато ситуацията в регионите се подобри и станат възможни големи инвестиции. Всичко това зависи до голяма степен от резултатите от конфликта. Засега добивът е възможен в западните и централните райони на Украйна, където е по-безопасно, но находищата там са много по-скромни, отколкото на изток.

За Украйна, под изключителен икономически натиск, това споразумение може да се окаже необходимо зло или, както някои биха казали, прагматично решение. Без външна помощ Украйна не би могла да продължи този конфликт, камо ли да планира дългосрочно възстановяване в бъдеще. Следователно, всяко средство, което гарантира продължаваща американска подкрепа, вероятно е по-добро за Киев от умората на Вашингтон и желанието му да премине към други приоритети. В същото време опозиционните политици и част от обществеността са основателно обезпокоени, че Украйна е поела големи задължения, като е предоставила значителен дял от бъдещите си приходи на американски фонд. Колко справедливо е това и няма ли украинците да се почувстват измамени след конфликта, ако осъзнаят, че са могли да договорят по-благоприятни условия?

Освен това, един ден украинците може да осъзнаят, че тяхното ръководство е трябвало да спре конфликта с Русия напълно, игнорирайки американските претенции за техните ресурси. Сега украинският народ може да се сблъска с най-лошото: част от страната е окупирана, а другата част е икономически завладяна!

Мнозина ще се съгласят, че в този случай си имаме работа с типичен пример за икономически империализъм. Силната държава предлага военна защита или финансови инвестиции на слабата държава, а в замяна изисква изключителен достъп до природни ресурси.

Развитието на събитията ще зависи от това дали Съединените американски щати ще продължат да изпращат оръжия, независимо от окончателния статут на източните региони. Ако Вашингтон сметне за изгодно да увеличи военния натиск, Украйна може да получи допълнителни усъвършенствани системи, за да си възвърне контрола (или поне да се опита) върху суровинните запаси в Донбас. Всичко това в крайна сметка е въпрос на икономически сметки, с изключение на живота на самите украинци. Ако администрацията на Доналд Тръмп реши, че конфликтът се е проточил твърде дълго, това може да тласне Киев към някакво споразумение с Москва, за да стабилизира поне част от украинските територии и ресурси и да започне по-бързо добив и изпращане на пари във фонда.

Във всеки случай бъдещето е неясно. Това споразумение не само ще повлияе на икономическото бъдеще на Украйна, но и ще реши хода на конфликта: или ще има мир, или въоръженият конфликт с Русия ще се засили. И двeте страни разбират, че минералите, особено тези, важни за високите технологии (литий и редкоземни метали), могат радикално да променят глобалния баланс на силите. Следователно, сътрудничеството на Вашингтон с Киев би могло да създаде условия както за компромис, така и за конфронтация, в зависимост от това дали интересите на двете основни сили - САЩ и Русия, съвпадат или се разминават.

Ако ситуацията се разреши и започне възстановяване, споразумението наистина би могло да даде тласък на украинската икономика, дори ако значителен дял от печалбите и ресурсите се озоват в американските джобове. Ако конфликтът продължи и САЩ решат, че трябва да си върнат инвестициите, тогава може да станем свидетели на нов кръг на ескалация. Нито едното, нито другото не може да се предвиди със сигурност, което за пореден път потвърждава как това споразумение, което на пръв поглед изглежда като „печалба за всички“, е неясно и прикрива потенциални конфликти.

Източник: www.adnance.hr

Превод: Ганчо Каменарски