Настъплението на Русия и Китай в Арктика: нова стратегическа гореща точка

Саянат Халдар, 19.05.2025

На 12 март председателството на Норвегия на Арктическия съвет приключи на 14-то си заседание. Арктическият съвет служи като основен междуправителствен форум за насърчаване на регионалното сътрудничество и управление. Форумът има осем постоянни членове: Канада, Финландия, Исландия, Норвегия, Русия, Швеция, Съединените щати и Дания (включително Гренландия и Фарьорските острови). След бурен период на трудности при поддържането на ефективното функциониране на Арктическия съвет, Норвегия предаде щафетата на временното председателство на Дания.

Въпреки че през повечето време отношенията в региона се характеризират с това, което се нарича „арктическа изключителност“ – фраза, измислена в опит да се предпази от геополитическо напрежение – това въпреки всичко са безпрецедентни времена за Арктика. Войната между Русия и Украйна коренно промени геополитическия ѝ пейзаж. От 2022 г. насам напредъкът на Арктическия съвет като ефективен форум за регионално управление е решително спрян.

Предвид самата природа на форума, който се основава на единодушен консенсус, почти пълният разрив в отношенията с Русия застраши по-нататъшната му ефективност. Влизането на Финландия и Швеция в НАТО малко след избухването на военните действия изостри напрежението в групата. Арктическият съвет в момента включва седем държави членки на НАТО и Русия. Предвид фундаменталната предпазливост на Москва към НАТО, групата среща все по-трудно постигане на консенсус.

Опитът на президента на САЩ Доналд Тръмп да поеме контрола над Гренландия само наля масло в огъня. Откакто встъпи в длъжност през януари 2025 г., Тръмп твърди, че американската власт над Гренландия е от решаващо значение не само за националните интереси на САЩ, но и за международната сигурност. Важно е да се отбележи, че интересите на Вашингтон в региона не се ограничават само до сериозни въпроси, свързани със сигурността, а са обвързани с огромните й природни ресурси. С ускоряващото се стратегическо преследване на ключови минерали и редкоземни елементи, значението на Арктическия регион може само да се увеличи.

Русия се нуждае от алтернативи за разширяване на сътрудничеството в Арктика, а Китай се превърна в критичен партньор. Арктическите цели на Китай също се засилиха и разшириха. През 2014 г. президентът Си Дзинпин публично заяви желанието на Пекин да се превърне в „полярна сила“. Оттогава Китай се нарича „държава близо до Арктика“, сигнализирайки за желанието си да се ангажира по-активно с делата на региона.

Китай няма брегова линия в Арктика и не претендира за контрол над суверенна територия в региона. По този начин руско-китайското военноморско сътрудничество в Арктическия регион отвори ново стратегическо измерение в променящата се геополитическа матрица на региона. Тази нововъзникваща ос би трябвало да служи като напомняне на арктическите страни за необходимостта от поддържане на непрекъснато сътрудничество.

В настоящите обстоятелства Арктическият съвет е изправен пред критични предизвикателства. „Арктическата изключителност“ се топи пред очите ни. Поради конкуриращи се интереси и липсата на ефективни механизми за управление, Арктика рискува скоро да се превърне в стратегическа гореща точка със сериозни глобални последици.

Влошаващите се климатични предизвикателства в Арктика и ускореното топене на ледовете заплашват да повишат световното морско равнище. Но топенето на арктическия лед откри и нови възможности за разширяване на корабните маршрути. Това вероятно ще привлече нови играчи и заинтересовани страни в региона. Ефективното управление ще бъде критично предизвикателство за региона, тъй като се откриват възможности за разширяване на глобалните вериги за доставки и подобряване на световната търговия.

Ще доведе ли появата на нови играчи в Арктика до преосмисляне на самата архитектура на регионалното управление? Как споразуменията за управление на Арктика ще противодействат на променящите се геополитически сметки в региона? Арктическият съвет трябва да даде балансиран отговор на тези належащи въпроси, който да отчита всички многобройни нюанси. Отправната точка за това обаче трябва да бъде официалното признание, че „арктическата изключителност“ избледнява.

Автор: Саянтан Халдар е научен сътрудник по морски изследвания в мозъчния тръст ORF.

Източник: Indianexpress.com

Превод: Ганчо Каменарски