Отхапал ли е малайзийският премиер  Анвар повече, отколкото може да преглътне с геополитическия си завой?

Джоузеф Сипалан

Неотдавнашните дипломатически инициативи породиха безпокойство, че Анвар се приближава твърде много до Русия и Китай в стремежа си да диверсифицира търговските връзки на Малайзия.

Малайзийският премиер Ануар Ибрахим може да се похвали с рядко постижение по време на неотдавнашното си четиридневно посещение в Русия.

В Москва той успя да разбие маската на невъзмутимост на руския президент Владимир Путин. Руският лидер се развесели от въпроса кой е заемал третия церемониален трон, използвани някога от руското императорско семейство.

Премиерът отговори почти без да се замисли: „За втора съпруга“, каза той с усмивка по време на широко излъчвана съвместна пресконференция с Ануар.

Репликите предизвикаха едновременно смях и смущение сред малайзийците, като някои нарекоха случката майсторски клас по „разчупване на леда“ в типично официална обстановка, а други я определиха като дипломатически гаф, който е снижил Ануар до нивото на придворен шут.

Но това не омаловажава значението на посещението, отразяващо предпазливата промяна на позицията на Ануар, докато Малайзия се справя с изострящите се глобални съперничества и нарастващата търговска несигурност.

Посещението в Москва, второто на Анвар, откакто встъпи в длъжност през 2022 г., идва в момент, когато страната се стреми да диверсифицира износа и да защити икономиката си от огромните тарифи, които се очаква президентът на САЩ Доналд Тръмп да й наложи още през юли.

Русия от своя страна изрази готовност да стане партньор на страната. Тя беше ранен поддръжник на кандидатурата на Малайзия за присъединяване към групата БРИКС от развиващи се икономики, която мнозина виждат като противовес на клуба на развитите страни Г-7.

Миналата година Малайзия получи статут на партньор в БРИКС, който й беше даден от първоначалните членове Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка, а сега се стреми към пълноправно членство.

Привлекателността на тази организация е голяма. Днес страните от БРИКС съставляват около 40% от световното население и се оценява, че дават 1/3 от световния БВП.

Проблемът обаче е какъв сигнал изпраща Ануар към САЩ и други партньори, които следят отблизо всяко негово действие.

Ануар многократно е настоявал, че Малайзия се придържа към принципите на геополитически неутралитет и че за нейната икономика, зависима от търговията, приятелството с всички страни е въпрос на оцеляване.

Дипломатическите му опити обаче предизвикаха недоумение сред наблюдателите в Малайзия, които се опасяват, че малайзийският лидер се сближава твърде много с Китай и Русия.

Миналия месец, докато беше домакин на китайския президент Си Дзинпин, Ануар заяви, че Малайзия подкрепя Китай по търговските въпроси. И двамата лидери завоалирано осъдиха разрушителната тарифна политика на Вашингтон, която според експертите може да предизвика глобална рецесия.

На въпрос за претенциите на Китай към почти цялото Южнокитайско море, където негови брегови охранителни кораби с размерите на фрегата патрулират в спорните води, малайзийският премиер, както обикновено, ги окачестви като обикновени гранични спорове.

Докато САЩ остават ключов стълб в подкрепа на икономическия растеж на Малайзия, Ануар не си позволява същата свобода на действие във възгледите си за американската външна политика, която той обвинява в съучастие в смъртоносната война на Израел в Ивицата Газа.

Когато обаче Съветът на Международната организация за гражданска авиация (ИКАО) заключи, че Русия е отговорна за свалянето на полет MH17 на Malaysia Airlines през 2014 г., Ануар беше далеч по-малко войнствен. Той заяви, че Москва е готова да сътрудничи, но само с онези структури, които счита за „независими“.

Ануар също смекчи критиките си към Съединените щати след завръщането на Тръмп в Белия дом. Неговите съветници предупредиха, че Вашингтон може да наложи допълнителни тарифи, които биха могли да парализират икономиката на Малайзия.

Това повдига въпроса: какво точно иска да постигне Ануар? Той заяви, че като неутрална държава Малайзия „ще защитава потиснатите“. Ако обаче се стигне до подобен критичен момент, дали няма да открие, че е отхапал повече, отколкото може да сдъвче и преглътне.

Автор: Джоузеф Сипалан

Източник: www.scmp.com/week-asia/

Превод: Ганчо Каменарски