Газа: Ако това не е геноцид, какво е? Око за око ни оставя всички слепи

От проф. Алон Бен-Меир,  Global Research, 29 май 2025 г.

Миналата година присъствах на церемонията по дипломирането на училището по обществено здраве Mailman в Колумбийския университет. Студентът, избран да произнесе реч от името на студентското тяло, беше арабска жена. Първо тя разказа за опита си в университета като студентка, но след това се прехвърли към войната в Газа. По време на речта си тя използва думата „геноцид“ няколко пъти за зверските действия на Израел и нападението срещу Газа. По това време бях вбесен, мислейки си, че въпреки че Израел е извършил много престъпления в изпълнението на войната срещу Хамас, това не се е издигнало до нивото на геноцид.

Но през последните няколко месеца, докато гледах разгръщащия се ужас, който се случва в Газа – масовото унищожаване на инфраструктура, безразборното избиване на мъже, жени и деца, явното отмъщение и възмездие, предприети от израелските войници, гладът, на който беше подложена цялата общност – не можех да не стигна до ужасно тъжното заключение, че това, което Израел извършва, не е нищо друго освен геноцид. Наистина, как си обяснявате смъртта на близо 54 000 палестинци, повече от половината от които жени, деца и старци? Как определяте умишленото унищожаване на болници, клиники, училища и цели квартали с хиляди погребани под развалините, оставени да изгният? Как описвате многото израелски войници, които се хвалят с броя на убитите палестинци? И как маркирате правителство, което приветства планираната си цел да разруши, унищожи и демонтира всичко, което е останало да стои в Газа? Докато слушах и наблюдавах разгръщащия се ужас ден след ден, не можех да спра да плача за това, което се е развило пред очите ми – всъщност, пред очите на целия свят. Но тогава едва ли нещо се е случило, за да сложи край на тази продължаваща пародия. Войната продължава, клането продължава, гладът продължава, унищожението продължава, отмъщението и възмездието продължават, превръщайки безчовечността и бруталността в ред на деня. Да, плаках с истински сълзи, питайки: Къде са всички тези израелци, които демонстрират ден след ден, за да освободят останалите 59 заложници, но никога не надигат глас, за да спрат убийството на 54 000 палестинци? Къде са равините, които хвалят Бог, че са избрани? Чудя се дали Бог е избрал евреите да осакатяват, да осакатяват, да избиват и да убиват? Има ли сега Израел, създаден върху пепелта на евреите, загинали в Холокоста, моралното оправдание да извършва геноцид срещу невинни мъже, жени и деца? Къде са опозиционните партии в Израел, които са парализирани и остават удобно вцепенени? Защо не крещят, не крещят и не протестират срещу злото правителство, което унищожава самата морална основа на страна, пожертвала душата си на олтара на най-подлото правителство в историята на Израел? Къде са академиците, преподавателите и студентите, които трябва да поддържат високи морални позиции? Защо са заровили гласовете си сред хилядите палестинци, погребани безследно? И какво се случи с така наречената „най-морална армия в света“, Израелските отбранителни сили, които се гордееха да защитават страната си, само за да се превърнат в най-покварената сила, извършваща престъпления с неописуема жестокост, безмилостност и диващина? Те се бият под фалшивото знаме за спасяване на страната от смъртен враг, когато всъщност унищожават Израел отвътре, оставяйки го да търси спасение за поколения напред. Бях отгледан от родители, които ми вдъхнаха значението на грижата и състраданието, подавайки ръка за помощ на хора в нужда, споделяйки храната си с гладните и се научих никога да не мразя другите или да пренебрегвам другите. Придържам се към тези ценности от времето, когато бях малко момче до днес, осъзнавайки, че това са идеалите, които са ме поддържали във времена на загуба, във времена на страдание, във времена на скръб, във времена на надежда и във времена на мъка, никога не знаейки какво ще донесе утре. Един ден попитах майка си: „Майко, какво да правя с хора, които ме мразят и искат да ми навредят само заради това, което съм?“ Тя се замисли за секунда и след това каза: „Сине мой, ако звяр дойде да те нарани, защитавай се, но никога, никога не ставай като такъв. Защото, ако го направиш, щеше да загубиш човечността си и ще ти остане малко, за което да живееш.“ И след още една кратка пауза тя ми каза: „Запомни, сине, око за око ни оставя всички слепи.“ Толкова много израелци ми казаха в очите, че трябва да убием всяко палестинско дете в Газа, защото след като пораснат, те ще станат терористи, решени да ни тероризират, докато са живи, и трябва да ги убием всички, за да предотвратим това бъдеще.

Колко болни, откачени и обезумели са тези хора. Хрумвало ли им е, че това, което Израел прави на палестинците днес, подхранва следващото поколение палестинци да станат терористи, защото нямат какво да губят и отмъщението за това, което е сполетяло техния народ, е единствената причина, поради която искат да живеят? Израел е загубил своите еврейски ценности, своята съвест, своя морал, своето чувство за ред и самата си причина да съществува. Яростната атака на Хамас срещу Израел е безсъвестна и неприемлива. Все пак израелската реакция на клането на Хамас ми напомни точно това, на което майка ми ме научи от първия ден: ако звяр дойде да те нарани, никога не ставай такъв, защото няма да ти остане за какво да живееш. Когато тази грозна война приключи, Израел никога няма да бъде същият. Той се заклейми за поколенията напред, нанесе непоправими щети на световното еврейство, засили възхода на антисемитизма до нови висоти, предаде всичко, зад което се застъпваха нейните основатели. И преди всичко, то е загубило душата си и може никога да не намери пътя си обратно от бездната.

Д-р Алон Бен-Меир е пенсиониран професор по международни отношения, последно в Центъра за глобални въпроси в Нюйоркския университет. Преподавал е курсове по международни преговори и близкоизточни изследвания. Той е редовен сътрудник на Global Research.