Гражданите на Румъния имат избор. Седем принципа

Алина Мунгиу-Пипиди

Спечелихме изборите. Но ако не искаме да загубим мира след спечелването на войната, мисля, че е време всички отговорни, които ще влязат в правителството, да заявят ясно основните истини в основата му. Без договор с населението, въз основа на който може да се осъществи и прецени бъдещото управление, без акт на привеждане в съответствие и изясняване, когато все още имаме пълното внимание на всички, както възприятието, така и актът на управление рискуват да бъдат свързани с илюзиите на хората, а не с реалността.

Разумът може и да победи, но само с 3-4 процента... Що се отнася до функциите, трябва да се разберем за някои принципни неща. Едно общо правителство се нуждае от някои общи принципи. Ето най-малкото какво трябва да се създаде преди всяка правителствена програма.

Първо, имаме нужда от балансиран бюджет

Румъния взема заеми, за да плаща месечни пенсии и заплати, защото година след година държавата харчи с една трета повече, отколкото печели. Не сме задлъжнели, защото сме взели заеми за някакъв голям проект, дефицитът ни е свързан с основни разходи, не можем да продаваме острови като гърците, да слагаме парите в кошницата. Всички ли са съгласни, че трябва да променим бюджетните си навици? Нормално е държавите да взимат заеми от време на време - например за отбрана, както прави Германия в момента, но една нормална държава трябва да покрива постоянни разходи като пенсии, заплати, обществени услуги от приходите си и ни липсва една трета, това е огромно. И опозицията, и правителството трябва да се съгласят, че бюджетът трябва да бъде балансиран, дори и да не направим конституционна поправка, че не можете да харчите това, което не искате (принципът на Нова Зеландия, за който писах преди).

Второ, трябва да плащаме повече в бюджета и да рационализираме разходите

Както казах и преди, а междувременно Фискалният съвет, НБР и МВФ също казаха, че нямаме достатъчно приходи и разходите са сред най-ниските в Европа. И да изрежем всичко, което трябва, пак не е достатъчно, трябват още пари. Например Никусор Дан каза на Тръмп, че сме съгласни да увеличим разходите за отбрана до 3,5 процента. Само като оценка, МВФ казва, че ако приложим две данъчни групи, оставяйки тези с ниски доходи на десет процента и увеличавайки данъка за останалите на 20%, добавяме 1% от БВП. Имаме дефицит от 9% от БВП (дефицитът се изчислява и спрямо бюджета, и спрямо годишния БВП, колко произвежда икономиката). Така че дори да се приеме тази непопулярна реформа с две подоходни групи, този 1% веднага ще бъде изяден от отбраната и пак ще останем с пенсии и заплати на заем. Разходите, които искаме да намалим, са ограничени, тези, които предлагаме да въведем, са огромни. Разбира се, някои могат да бъдат продуктивни, генерирайки икономически растеж. Както писах десет пъти за десет години, трябва единен инвестиционен план за седем години, единен план от европейски пари и наши пари, за да знаем оттук нататък къде ще правим училищна тоалетна след пет години или път и къде не.

Трето, имаме нужда от обществена подкрепа, за да увеличим разходите за отбрана

Някой трябва да обясни, че рискът е в противен случай американците да заплашат да напуснат и да спрат да ни защитават, а гражданите трябва да бъдат убедени. Колко допълнително трябва да се изразходват? Наистина ли е необходимо ежегодно или можем да го решим с малко инвестиции и по-добро патриотично възпитание (като в Литва или Полша)? Всички разбират защо, без да ходим в Украйна, трябва да сме по-подготвени тук (примерно нямаме противовъздушни укрития в цялата страна, а и над нас летят дронове...). Трябва да го обсъдим, не само с Тръмп! Знаем ли разходите? Съществуват ли плановете за тези убежища, за които Арафат говори, когато започна войната в Украйна?

Четвърто, трябва да се откажем от данъчна система, основана на изключения

Само една трета от румънците са абонирани за здравната система, например, нищо чудно, че не стига за всички, всеки трябва да плати нещо, без изключения в строителството, ИТ, всичко. Принципът на универсалност има предимство. Румъния вече започна да оттегля изключенията, но е трудно да се оттеглят веднъж дадени права. Трябва да се сключи договор със синдикатите, с работодателските асоциации, имаме нужда от референдум, сериозно, за такива въпроси. Светът трябва да разбере и ние трябва да ги установим веднъж завинаги.

Пето, универсалността не означава равенство

Разполагаме с неравномерни ресурси и следователно нашият принос трябва да бъде различен и балансиран. Пенсиите, стипендиите могат да допринесат много малко за здравето, но не можете да поставите цялата фискална тежест само върху служителите. Големите градове са богати, а собствениците на недвижими имоти не плащат почти нищо. Дивидентите са малки, защото са намалени с данъчната ставка, която някога беше уникална, днес вече не е.

Икономиката не може да си позволи да облага потреблението (ДДС), което винаги ни е карало да се движим), така че румънците трябва да бъдат информирани, че ще трябва да приемат по-високи данъци върху имуществото и доходите и който има повече, трябва да даде повече, ако искаме да избегнем други изборни състезания, които са битки между Румъния на областите без шансове и европейската Румъния. Колко точно трябва да се преразпредели, за да нямаме вече толкова оставени площи и хора, се обсъжда, договаря се.

Шесто, имаме нужда от повече прозрачност.

Гражданите, с които искаме да подпишем договора, не знаят колко харчим за Украйна, колко е от нас и колко се възстановява от Брюксел и затова има толкова много фалшиви новини по тази тема. Колко служители всъщност имат нашите тайни служби, колко са разходите им за заплати, за фирми (и тези месеци виждам редакционни статии в международната преса, закупени от PR компании от Румъния, Симион не е единственият, който е дал публични пари в чужбина, какво ще е да видим или да спрем кранчето, защото нямаме пари) и т.н. Как успяхме да имаме търг от два с един участник? Трябва да се подобри прозрачността, не можете да искате нови пари от хората, без да покажете точно къде и при кого отиват старите пари. Ако искате да видите еволюцията на Румъния в качеството на управление, ви каня да проучите моите показатели на страниците на Европейската комисия тук. Но именно защото съм професор по добро управление, днес ви обяснявам, че не само качествената реформа може да ни помогне, но е абсолютно необходимо да убедим хората да плащат повече в бюджета. Разбира се, освен прозрачност, имаме нужда от образование, най-малкото консенсус, че ни трябва, бюджетните разходи се четат по-трудно от Tik-tok.

Седмо, нека го изясним - мир или война

Налагането на една единствена гледна точка по отношение на украинската война – което продължава и днес, просто пуснете държавното радио или официалните телевизии – доведе много хора към лагера на Джорджеску, защото с такъв войнствен език светът се страхуваше от война. Колкото и да е вярно, че тези избори воюваха с руснаците, толкова е вярно, че и ние ги провокирахме, през всичките тези години чистехме оръжието и говорихме глупости. Светът иска да чуе от нас, че сме част от решението, а не от проблема и имаме нов президент, нека оставим миналото на стария президент. Не става въпрос за пълно възприемане на позицията на Тръмп, но нека все пак да рационализираме. Тръмп е прав, че войната е можело да бъде избегната и че е следствие от доктрината Бжежински. Лошите действия на Русия не могат да бъдат отделени от по-сложна причинно-следствена верига. Намалете хорото с Украйна в НАТО и други отклонения, за които пиша от десет години, не носете на Никушор тежък багаж от миналото, който не е негов. Предстоят трудни преговори, а ние нямаме сценарии за тях и шансовете същите патриоти да рециклират напълно това президентство са сто процента, голям късмет, ако се отървем поне от Дунгачиу. Нищо, ако се поучат от грешките и ограниченията досега и започнат от нулата. С повече професионализъм, защото както казах по държавните и партийни телевизии, бием Русия като луди. Остава да се защитим ефективно от него и реално, без хай-рупа от тези избори. През живота си съм писала достатъчно президентски програми и договори, затова не пиша този, само обръщам внимание, че трябва спешно да се направи, да се обсъди и да се подпише... първо между партиите и после с всички. Хората трябва да разберат какъв е техният избор. Искаме ли да сме като Гърция, страна, която се изкачи до върха, само за да фалира, защото всеки взе повече, отколкото заслужаваше? Или искаме да сме като Ирландия, която вложи всичките си пари в образование, иновации и технологии и за 20 години стана тигърът на Европа? Това е нашият избор, който трябва да бъде направен с голямо мнозинство.

Алина Мунгиу-Пипиди АЛИНА МУНГИУ-ПИПИДИ (р. 1964 г.), доктор по социална психология от Университета в Яш, е активист на гражданското общество в Румъния от 1989 г., инициатор на Договора с Румъния и Договора с политическата класа (1996 г.), лидер на Коалицията за чист парламент (2004 г.) и основател на Чиста Румъния (2010 г.) и Коалицията за чиста университети. В началото на прехода тя беше сред онези, които създадоха новата свободна преса в Румъния, водещи вестници като Opinia Studențească или Express и има години редакторски дни в Revista 22 и România liberă. Успоредно с това тя развива академична кариера с над 2000 международни цитирания и в момента е професор по изследвания на демокрацията в Hertie School of Governance в Берлин, където ръководи ERCAS, изследователски център, посветен на доброто управление (www.againstcorruption.eu). Тя е чест гост-лектор в университети като Харвард, Оксфорд, Станфорд и LSE и публикува в списания като Nature, Foreign Policy, Journal of Democracy. Нейните книги са рецензирани в няколко международни академични списания и в The Economist. Нейният академичен профил е публичен в Google Scholar и повечето от нейните академични трудове могат да бъдат намерени в отворен формат.

Източник: Romania Curata