Ако нещо отсъства днес в Европа, това е гласът на Разума

Симеон Николов

„Ултиматумът“ на Тръмп не е ултиматум, а „Промяната на позицията му за войната“ е  тактическа, предизвикана от „Коалицията на желаещите“.

Колкото и недипломатично да е поведението на президента Тръмп, съветниците му не биха допуснали да поставя „ултиматум“ на друга ядрена държава и срокове за изпълнение на условията му. Ултиматумите никога не работят в международните отношения, а по–скоро „затварят врати“ и предизвикват ескалация. Много по–вероятно е двамата президенти Путин и Тръмп да са се договорили в досегашните си шест телефонни разговори за целите, които руските войски трябва да постигнат в лятната си офанзива, при които, през септември т.г. да бъдат подновени преките преговори с Украйна.

В поведението на Тръмп също няма съществена разлика. Той не криеше, че иска Европа да поеме разходите за доставяните оръжия и боеприпаси на Украйна и го постигна: исканите от Украйна системи за ПВО „Пейтриътс  / три комплекса от пет до шест батареи, общо 17 / ще бъдат заплатени от европейските страни, а американската военна промишленост ще реализира огромни печалби. Нещо повече: това ще противодейства на  позицията в рамките на неговото движение „Мага“ срещу всякакво пряко участие на САЩ във войната.

На трето място, да си спомним, че Тръмп не иска военни победи, а мирно споразумение и Нобелова награда за мир. За това обаче както Украйна, така и Русия трябва да излязат от войната в известна степен като „победители“ в едни или друг аспект. И тук вече „Коалицията на желаещите“ европейски държави грубо му попречиха, защото решиха да воюват. Решението да изпратят въоръжени сили на украинска територия като „мироопазващи“ след спиране на бойните действия е в абсолютен конфликт с международното право и това го знае всеки студент. Разполагане на войски на НАТО  като „мироопазващи“ сили  и осъществяване на „въздушен контрол“ в украинското въздушно пространство е провокация към война.

На четвърто място, трябва да имаме предвид, че САЩ преследват и по–широки геополитически цели.  Стратегическата цел е да бъдат разделени Русия и Китай. Но това е трудно осъществимо, а резултатите от посещението на външния министър Лавров и разговора му с президента Си Дзинпин на 15. юли т.г. в Пекин  показват укрепване на отношенията. „Поставеният срок“ от 50 дни от Тръмп съвпада с 02 септември, когато Путин ще бъде в Китай.  Според анализите на някои експерти, ако руските въоръжени сили не постигнат целите си в Украйна дотогава, китайските им съюзници могат да преосмислят мнението  си и променят позицията си към подкрепа на мирни инициативи, включително и издигане на свои такива. За да попречи на Русия да постигнат военните си цели дотогава е добре да бъде засилена военната помощ за Украйна е логичен извод на съветниците на Тръмп.

Мечтата на Тръмп да спечели Нобелова награда обаче може да се срине, защото втвърдяването на позицията на „Коалицията на желаещите“ и НАТО предвещава възможен сблъсък при опити за въвеждане на зони за забрана на полети в украинското въздушно пространство или разполагане на въоръжени сили на украинска територия. Великобритания и Франция дори се договориха за общи координирани усилия в използване на ядрените си средства, тоест те не изключват дори такъв пагубен за цяла Европа ход. Такъв етап на международната обстановка, в който не се говори нито за преговори, нито за мир, е тревожен, а всяка грешна стъпка на държавните лидери, може да бъде фатална.  Ако нещо отсъства днес в Европа, това е гласът на Разума. Но мъдростта и глупостта винаги са били сиамски братя на света.