Доклад на Организацията на обединените нации за  ситуацията в Газа: „Повече от 60 000 души са убити“

Абайоми Азикиве, 07.08.2025, Глобални изследвания

Белият дом и Конгресът продължават да финансират, въоръжават и прикриват систематичното унищожаване на палестинския народ.

От началото на терористичното нашествие в Ал-Акса на 7 октомври 2023 г. Министерството на здравеопазването на Газа съобщава, че в Ивицата са загинали над 60 000 души.

Освен това, 145 000 други са ранени, тъй като никой от 2,3-те милиона души, живеещи в Газа, не е в безопасност от ежедневните бомбардировки и стрелби от страна на Израелските отбранителни сили (IDF).

Ако тези ежедневни зверства, включващи бързи масови обстрели, артилерийски огън и въздушни удари, не бяха достатъчни, за да продължат тероризма срещу палестинците, блокирането на лекарства, храна, палатки и вода може да се тълкува от тези в и извън Газа само като още един метод за насърчаване на геноцид срещу народа. Преди засилването на блокадата на Израелските отбранителни сили срещу Газа, всеки ден в територията е имало 600 камиона, превозващи хуманитарна помощ.

През последните пет месеца окупационният режим, с пълната подкрепа на администрацията на президента на Съединените щати Доналд Тръмп, отказа на палестинците в Газа достъп до ООН и други хуманитарни агенции, за да могат да извършват своята работа. В продължение на няколко месеца доклади от различни организации на ООН и хуманитарни организации бият тревога, че в Газа е настъпил глад.

Доклад от 5 август, публикуван от Организацията на обединените нации за настоящата ситуация в Газа констатира:

„Нашият кореспондент стана свидетел на пристигането на хиляди палестинци, завръщащи се от пътуване в търсене на хранителни запаси. Хиляди измършавели тела – мъже, жени и деца – бяха хванати в сцена, която се превърна в ежедневие. Всички тичат в търсене на малкото камиони с помощ, които достигат до Северна Газа. Организацията на обединените нации разполага с капацитета и ресурсите, необходими за разпределяне на помощите по безопасен и достоен начин на всички нуждаещи се в ивицата Газа. Организацията продължава да призовава за премахване на ограниченията, наложени от израелските власти върху влизането и разпределението на помощи в Газа.“

Тъй като в Газа вече съществуваше ефикасна система за разпределение на хуманитарна помощ, нямаше нужда Белият дом и неговите заместници в Тел Авив да блокират влизането на храна, лекарства и други доставки в района, освен да разселват, разболяват и убиват още палестинци. Нямаше ефективен отговор на решенията на Международния съд (МС) от 2024 г. в отговор на иска, заведен от Южноафриканската република, в който израелският режим е обвинен в нарушаване на Конвенцията за геноцид от 1948 г.

САЩ отхвърлиха делото като неоснователно, като същевременно продължиха да предоставят оръжия, разузнавателна помощ, финансиране и дипломатическо прикритие за геноцида дори при предишната администрация на президента Джо Байдън . И двете администрации гласуваха против резолюции, осъждащи Тел Авив, като същевременно погрешно характеризираха тежкото положение на палестинците, за да оправдаят допълнително убийствата и разселването.

В същия цитиран по-горе доклад на ООН са включени лични разкази на разселени лица, в които се отбелязва:

„Опасността се крие не само в струпването и хаоса, но и в смъртта, която дебне около всички. Файза ал-Турмиси, разселено лице от Шуджаия, описа ужасяващата сцена по улица „Рашид“ в северната част на Газа. „Тук ни обстрелват с снаряди и куршуми. Принудени сме да лежим на земята. Крия се сред повече от 200 мъже и куршумите летят над главата ми. Ако вдигнеш глава, те удрят. Ако останеш на земята, куршумите падат около теб.“ Мохамед Мудейрис, на седем години, каза, че е загубил баща си при въздушен удар само преди ден. Той няма лукса да скърби за баща си, тъй като сега е единственият източник на доходи за братята и сестрите си. Вървейки през гъстите тълпи, той протяга малката си ръка, молейки за шепа брашно, за да я занесе на братята и сестрите си. „Аз съм най-големият от братята и сестрите си“, каза той. „Баща ми беше убит при въздушен удар вчера. Опитвам се да помоля някого да ми даде чиния брашно или храна от помощта, която пристигна днес.“

Предполагаемите хуманитарни помощи, предоставяни в момента от Йордания, Обединените арабски емирства (ОАЕ), Канада, Франция, Германия, Испания, Белгия и Египет, са недостатъчни и представляват сериозна заплаха за благосъстоянието и живота на палестинците, живеещи в Газа. ООН критикува тези начинания като опасни и неефективни.

Демонстрациите срещу геноцида продължават

През последните 22 месеца се наблюдава най-голямото изливане на солидарност с палестинците в историята. В САЩ масови демонстрации, лагери, петиции и предизборни кампании илюстрират нарастващата подкрепа за освобождението на Палестина.

На 2 август в Детройт, за втора поредна събота, около 200 души се събраха на митинг и марш в Източния пазарен район, където хиляди потребители се събират, за да купуват храна и други стоки. Демонстрациите илюстрираха противоречията в САЩ, където данъчните долари на работещите се използват за налагане на глад, недохранване и масови убийства на милиони хора в ивицата Газа.

За да подчертаят положението на палестинците, участниците в марша удряха с лъжици по празни съдове, илюстрирайки изобилието, което съществува сред някои в САЩ, за разлика от глада в Газа под егидата на богатите. Управляващата класа в САЩ е тази, която възпрепятства всяка промяна в политиката спрямо Държавата Израел и палестинците, страдащи от национално потисничество и заселнически колониализъм.

Манифестациите на Източния пазар бяха свикани от коалиция от няколко организации, включително Коалицията срещу геноцида, Инженерите срещу апартейда, Еврейския глас за мир (JVP) и други. Столичният район на Детройт има най-голямата концентрация на хора от арабски и западноазиатски произход в САЩ и в резултат на това е център на солидарност с Палестина.

На 4 август пред офисите на американския сенатор Елиза Слоткин (демократ) се проведе друга демонстрация с искане тя да заеме позиция срещу геноцида в Газа. Слоткин не присъства на гласуването в Сената на 30 юли по резолюция за забрана на доставка на оръжие за държавата Израел поради глада на хората в Газа. Мярката беше предложена от независимия сенатор от Върмонт Бърни Сандърс .

Според статия в „The Hill“ , що се отнася до събитията от 30 юли и отсъствието на сенатор от Мичиган по време на такова решаващо гласуване за активна геноцидна криза и нейната интерпретация на ситуацията в Газа, се казва:

„„Ако в бъдеще се появят подобни гласувания за нападателни оръжия, ще ги разглеждам за всеки случай поотделно, с надеждата за важни корекции в хуманитарния курс“, написа тя в обширно изявление в социалната платформа X. „Докато лидерите на Хамас заслужават това, което получават в отговор на 7 октомври, а Израел – както всяка друга държава по света – има право да се защитава, това не включва оставянето на деца да гладуват.“ Резолюциите, вдъхновени от сенатор Бърни Сандърс (независим от Вермонт), щяха да блокират продажбите на оръжие на Израел на стойност над 675 милиона долара и да забранят друг трансфер на десетки хиляди автомати. Те бяха категорично победени в Сената, въпреки че рекорден брой демократи – повече от половината от парламентарната група – гласуваха в подкрепа на решението.“

Въпреки тази предполагаема загриженост за хуманитарната ситуация в Газа, причината, която Тел Авив и Вашингтон посочват за наложените глад и смърт, е желанието им да унищожат съпротивителните движения в Палестина. И все пак, именно съпротивителните движения са се зародили в отговор на ужасяващите условия, при които живеят палестинците.

Освен това, международното право гарантира правото на потиснатите да се организират, мобилизират и да се съпротивляват на несправедливите системи на господство и експлоатация. Палестинците, точно както африканските маси под колониализъм, са спечелили подкрепата и солидарността на народите по целия свят. Това е една от основните причини, поради които едни от най-силните привърженици на палестинската кауза се появяват от Южноафриканската република, чийто Африкански национален конгрес (АНК) е работил с палестинските организации за съпротива преди победата им над апартейда през 1994 г.

Президентът Нелсън Мандела, покойният лидер на АНК и първи президент на демократична Южна Африка, често е перифразиран като казващ, че освобождението на страната му ще остане непълно, докато Палестина не стане свободна. Тази аксиома е възприета от милиарди хора по целия свят.

Абайоми Азикиве е редактор на Pan-African News Wire. Той е редовен сътрудник на Global Research.