Украинската война: Боевете могат да продължат и през 2026 г.

Анализ на Александър Дубови 07.08.2025

Замразяването на фронтовете тази година изглежда също толкова нереалистично, колкото и бързо договореният мир. 2026 г. заплашва да бъде поредната година на война на изтощение.

Военната ситуация в Източна и Южна Украйна се характеризира с едновременно движение и блокада. Докато Москва отбелязва локални успехи, тя, подобно на Киев, е изправена пред структурни пречки: Русия няма бронирани машини и модерна противовъздушна отбрана, докато Украйна се бори с очевиден недостиг на пехота. Тази взаимна липса на ресурси  обяснява защо войната се превърна в  битка на изтощение, в която териториалните придобивки само частично се превръщат в стратегически пробиви.

Фронтова линия: Още оси на атака, бавни постижения

Русия съобщава за превземането на Часив Яр след около 16 месеца. Градът се намира на малко под десет километра западно от Бахмут, който наемниците на Пригожин от „Вагнер“ превзеха през май 2023 г. Въпреки че руските войски демонстративно са напреднали в няколко района, пълното падане на града остава непотвърдено от украинската страна. Дори и да бъде превзет, стратегическото въздействие би било ограничено, тъй като отбранителната линия Славянск-Краматорск е добре подготвена в дълбочина, а градският терен дава предимство на украинските защитници.

Фокусът на руската офанзива се е затвърдил в района на Покровск. Москва атакува от северозапад и изток, прекоси река Казенни Торез близо до Разино и е изправена пред Родинске, ключов логистичен пункт. Ако той падне, настъплението може да се ускори значително. Украинските дронове FPV нанасят значителни загуби на нападателите, но не са в състояние да издържат напълно на постоянния натиск.

Москва също така съобщава за ограничени териториални придобивки по направленията Сиверск и Лиман. На юг, по линията Новопавливка-Степногорск, Русия разчита на дребномащабни настъпления, подкрепени от планиращи бомби, без все още да постига оперативни пробиви. Тези оперативни настъпления са отделни от структурните проблеми и на двете страни. Докато Русия оказва тактически натиск върху няколко сектори, Украйна страда от хроничен недостиг на пехотни сили. И обратно, липсата на модерно, оперативно оборудване затруднява Москва да извършва мащабни механизирани настъпления. Тези структурни недостатъци ограничават способността и на двете страни да превърнат локалните териториални придобивки в стратегически пробиви.

Тактики на преразтягане: Запорожие като допълнителна зона на напрежение

За да обвърже допълнително украинските сили, Москва разширява офанзивните си операции в района на Запорожие. След превземането на Камянско и скорошните боеве около Плавни, натискът към Степногорск очевидно има за цел да разшири фронтовата линия и допълнително да изчерпи и без това оскъдните резерви на Украйна. Целта: да се принуди Киев да извърши рисковано пренасочване на силите и да се разкрият слабите места в отбраната му. Според Майкъл Кофман, военен експерт в Карнегиевия фонд за международен мир в САЩ, тази тактика е част от по-широка стратегия за разтягане на резервите на Украйна и по този начин да се отслабят нейните възможности за бърза реакция и ротация. Роб Лий, старши сътрудник в Института за изследвания на външната политика (IFPRI), обаче посочва, че подобни операции са скъпи за Русия, тъй като удължават снабдителните линии и ускоряват износването на превозните средства. Франц-Стефан Гади, военен експерт в Международния институт за стратегически изследвания (IISS), добавя, че руското ръководство изглежда е готово да фрагментира собственото си разполагане на сили, за да принуди Украйна да се принуди към постоянно реактивен отбранителен модел – дори за сметка на собствената си оперативна мощ.

Война под асиметрични ограничения

Войната в Украйна в средата на 2025 г. вече не е статична позиционна война, а по-скоро наподобява мрежа от селективно екипирани позиции с големи пропуски. Основателят и ръководител на екипа за разузнаване на конфликти Руслан Левиев, позовавайки се на Кофман, описва фронта като „разпаднал се“: Километрови участъци в някои случаи се държат само от малки групи – понякога от шест до осем войници. При нормални условия би била необходима рота от 150 души, за да покрие един километър от фронта. Според Кофман, именно тези кадрови дефицити принуждават Киев да възприеме отбранителна тактика: да позволява на вражеските войски да преминават, да не разкрива позиции, а вместо това да проследява и да се ангажира с врага с дронове. Лий подчертава, че макар този метод да минимизира загубите, той също така драстично увеличава напрежението върху подразделенията с дронове, тъй като сега те трябва да действат в собствения си хинтерланд.

И двете страни инвестират сериозно в разширяване на възможностите си за използване на дронове. Украйна използва дронове предимно в отбранителна цел, за да затвори пролуки и прецизно да отблъсне целенасочени настъпления, докато Русия все по-често ги използва в офанзивна цел за разузнаване на цели, контрол на огъня и систематично унищожаване на инфраструктурата във хинтерланд.

Индустриалното производство и логистичното снабдяване с компоненти за дронове са се превърнали в отделна стратегическа област на дейност и за двете враждуващи страни. Увеличеното използване на дронове едновременно скъсява времето за реакция на бойното поле и увеличава прозрачността на двете страни по отношение на движенията на противника. По този начин изненадващите маневри, като тези, използвани в традиционните битки за обграждане или обграждане, са значително по-трудни. Това благоприятства отбранителната, ориентирана към позициите война и засилва характера на конфликта като война на изтощение.

Въпреки че Русия разполага с повече персонал, тя не може да придобие съвременни технологии в същата степен, както Украйна. Разчитането на импровизирани, често остарели бронирани машини намалява ударната мощ и мобилността. Левиев посочва, че Москва до голяма степен избягва танкови битки поради високите загуби, причинени от FPV дронове. Маркус Райснер, ръководител на изследователския отдел във Военната академия Винер Нойщат, вижда това като ключова причина, поради която Русия рядко постига големи механизирани пробиви въпреки тактическия напредък: Съществуващите резерви от танкове и бойни машини на пехотата са твърде ценни, за да бъдат рискувани в скъпоструващи ударни операции.

Неясна политическа рамка

Масираните руски въздушни удари срещу цивилни цели през лятото на 2025 г. вече доведоха до доставката на допълнителни батареи Patriot, някои от европейските запаси, както и до разширяване на производството на ракети. Противовъздушната отбрана обаче ще бъде ефективна устойчиво само когато системите, боеприпасите, поддръжката и обученият персонал функционират координирано. В същото време и двете страни засилват атаките си срещу транспортната и снабдителна инфраструктура. Железопътните съоръжения, пунктовете за претоварване и железопътните мостове са особено насочени към атаките. Русия се опитва да наруши украинския транспорт на боеприпаси и войски, докато Украйна атакува центрове в руския хинтерланд, за да намали оперативната ефективност на противника и да забави неговата логистика.

В дипломатически план Вашингтон оказва натиск върху времето: ултиматумът на Тръмп към Путин изтича на 8 август. В политически план непосредственото въздействие на ултиматума вероятно ще бъде ограничено.

Първо, от една страна, е под въпрос дали обявените санкции срещу руския износ на енергия биха могли да бъдат технически и дипломатически приложени за толкова кратко време.

Второ, Вашингтон в момента не разполага с допълнителни военни лостове, които биха могли да принудят Москва да направи съществени отстъпки в краткосрочен план. Съответно, Русия реагира демонстративно спокойно и дори в най-добрия случай е готова само на незначителни дипломатически преговори. Разговорите в Истанбул досега са довели до резултати само по отношение на размяната на затворници и прехвърлянето на телата. В Киев президентът Зеленски отговаря с преустройство на правителството, което има за цел да интегрира по-тясно икономиката, отбраната и Съвета за сигурност с воденето на войната.

Предстоящите месеци вероятно ще се характеризират с локализирани офанзиви, опити на Русия да разтегне украинската отбрана и продължаващо изчерпване на ресурсите. Въпреки това, без фундаментални промени в човешката сила, техническото оборудване и логистичната дълбочина, не може да се очаква стратегически пробив от нито една от двете страни. Замразяването на фронтовете тази година изглежда също толкова нереалистично, колкото и бързо договореният мир.

2026 г. заплашва да бъде поредната година на изтощение – с всички свързани с това рискове за военната стабилност, икономическата жизнеспособност и политическата устойчивост и от двете страни.

Източник: Berliner Zeitung

Превод Ганчо Каменарски