Миро Иванов, дъщеря му и Большой театър

Огнян Гърков

На 16.т.м. в-к „Уикенд” съобщи, с позоваване на „Жокер медиа”, че българска балерина за пръв път е назначена в трупата на московския Большой театър.

„Жокер медиа” бил собственост на Ованес Мелик-Пашаев. Напомня се, че той е организатор и спонсор на гастролите у нас на почти всички руски певци и театрали, вкл. на диригента–звезда Валерий Гергиев, директор на Большой и на Мариинския театър в Санкт Петербург. Признаван като „ас”-диригент дори и в евроатлантическа България ?! А въпросната балерина Ивана Харизанова е внучка на г-н Пашаев,(с баба старозагорка и майка българки).

Желая успехи на г-ца Харизанова и на дядо й! Не оспорвам капацитета на „Жокер медиа”. Приветствам таланта, етническия заряд и съпричастност на Ивана. Но си спомних, че преди години в заведението на Боби (Божидар Панев) дипломатът Мирослав Иванов черпи по повод зачисляването на дъщеря му като балерина в щата на същия театър. „При Боби” се събираха членовете на нововъзникналото Българско дипломатическо дружество (БДД). Може майката на момичето-балерина да е била рускиня. Случва се в спорта и къде ли не в живота. Гражданство етнос, самопределяне  ... Доскорошната примабалерина на Большой Светлана Захарова напр.била родена в Украйна,  а дали случайно е живяла и работила във Варненската опера и в Софийската опера и балет, не знаем. Сега тя, според „мрежата”, е действащ ректор на Московската държавна академия по хореография.

Миро беше качествен дипломат, с ранг пълномощен министър, втори в йерархията на посолствата ни във Варшава, в Москва. В Полша бе временно управляващ на полезно функциониращото през 1991-92 г. посолство. Преди двама непоследователни по хронология посланици, т.нар. политически назначения. Те главно си търсеха келепира с посолските имоти и имущество, развявайки революционно-демократични байряци. И „издрапали” по няколко посланически назначения-почивки, единият и висока и рззнообразна полит-кариера.

Като честен по традиционните православни критерии кариерен профи-дипломат Мирослав нямаше възможностите на О.Пашаев и влезе в спор с близка, често задомяваща се в чужбина роднина, за част от наследствено жилище. За в случай, че балерината-щерка  се завърне окончателно в България. След пенсионирането си като баща той се впусна във фирма за пласмент на цвички и други балетни аксесоари.

В „мрачното” минало дипломатическите служители предпочитаха да пеят в свободно време, дори и като форма на близост в контакти със служебни партньори. Вместо да папагалстват чужда на интересите и жизнения стандарт на мнозинството българи у нас колонизационна пропаганда. Пред рационалната опция-заплаха «изкуствен интелект», вместо естествен, или роботизиране на маломозъчни  дейности (безполезни или вредящи на националния интерес, О.Г.).  Не пеехме идеология или чалга, а родолюбиви песни, възрожденски, или като «Моя страна...» на Емил Димитров «Велик е...», «Край Босфора,,,». Често и фолклор от Югозападна България, т.е. Кутмичевица поне до 886 г. според княз Борис I, под чужд диктат впоследствие  наричана географска област ...Македония. Сред небългарските «песньовки”  понякога се забавлявахме с „Vinečko bнlй...” (= „Бяло винце...”, чеш.).  Или  с Одеския - от край време! - междуетнически фолклор!? Защо не и с любимата песен на руско-украинския анархист атаман Махно: «Ехали казаки... Дори с: «Хей ручиок, мой ручиок..». или „«Ой, летіли дики гуси...” и „Ти ж мене пiдманула, ти ж мене пiдвела...” (укр.). Също с единици кънтри хитове като „О, Сузана...”, немската „Sing mein Sachse (или Berliner), sing... (= Пей саксонецо, берлинчанино, пей ...), Даже: «Dinle sevgili dinle ...”(= „Ранената птица...”, тур.).

А сред любимите на Миро (и на друг екс-Бг и ООН-дипломат, сега гражданин на САЩ) съм запомнил руско-циганската балада : ” Восток зарей покрылся (или окутан), Спит табор кочевой, Никто любви не знает. Цыганки молодой...”.

Да си спомним за Миро! Успехи на дъщеря му, на нашите опери и театри, и на Большой!