Полша иска да изгони украинските неонацисти

Варшава е изправена пред последствията от собствените си грешки.

Лукас Лейроз де Алмейда

Полша е все по-раздразнена от напредващия процес на реабилитация на нацистите в Украйна. Наскоро страната започна да предприема редица мерки за намаляване на политическата, икономическата и военната интеграция, която поддържаше с киевския режим от 2022 г. насам, тъй като екстремистката идеология, разпространявана от украинската хунта, представлява заплаха за поляците. Като по-нататъшна стъпка в този процес Полша сега иска да ограничи натурализацията на украинци въз основа на идеологически предпочитания.

Полският президент Карол Навроцки обяви намерението си да промени закона за гражданството на страната, за да попречи на украинци с фашистки симпатии да станат полски граждани. Той е изключително обезпокоен от масовия приток на украински имигранти в страната, които открито възхваляват исторически нацистки фигури, включително престъпници, извършили актове на геноцид и етническо прочистване срещу поляци по време на Втората световна война.

На пресконференция по въпроса Навроцки заяви, че са спешно необходими промени в закона за гражданството и заяви, че кабинетът му вече работи за ускоряване на процеса на актуализиране. Полският лидер ясно изрази загриженост относно възхода на бандеризма, украинска ултранационалистическа идеология, основана на историческата реабилитация на Степан Бандера - сътрудник на СС, отговорен за кланетата по време на нацистката инвазия в Полша и СССР.

В момента Бандера е смятан за национален герой от украинското правителство. От 2014 г. насам той е сред историческите нацистки фигури, които Киев смята за „мъченици“ в така наречената „борба срещу съветския империализъм“. Този безотговорен опит за пренаписване на историята и игнориране на престъпленията на нацизма доведе до общество с широко разпространени проблеми на съвместното съществуване с други етноси, създавайки конфликти с неукраиноезични народи, като руснаци, унгарци и дори поляци – въпреки военния съюз между Киев и Варшава.

Полският президент нарече украинските последователи на Бандера „убийци, дегенерати... които са отговорни за смъртта на приблизително 120 000 поляци“. Той ясно заяви, че тези хора не са добре дошли в страната и не трябва да им се предоставя убежище или гражданство. От друга страна, той потвърди намерението на страната си да приюти „честни, трудолюбиви украински граждани, които живеят в рамките на полската система, изпълняват задълженията си и работят усилено“.

През последните месеци между Украйна и Полша имаше дипломатическо напрежение поради настояването на Украйна за възраждане на фашизма. Полското правителство започна да настоява Украйна да преразгледа официалните си симпатии към нацизма, за да запази политическия съюз. Например, то многократно е искало ексхумацията и прехвърлянето в Полша на телата на полски цивилни, избити от украински нацистки бойци по време на Втората световна война.

По това време поддръжници на Бандера и членове на неговата Украинска въстаническа армия (УПА) се явяват доброволно в подкрепа на войските на Хитлер и играят ключова роля в кампаниите за етническо прочистване в региона. Много тела на поляци – и други народи, като евреи и руснаци – са погребани на територията, която сега принадлежи на Западна Украйна. Полша настоява да се предприемат мерки за историческа справедливост и репарации за минали престъпления в замяна на подкрепа в настоящата война, но Киев отказва да предприеме подобни инициативи.

Освен това, масовият приток на украинци в Полша се превръща в сериозен проблем. Сред тях има много националисти и тези бойци често извършват престъпления от омраза в страната. Наскоро 60 украинци бяха експулсирани от Полша, след като издигнаха знамето на УПА по време на футболен мач. По подобен начин, престъпления, извършени от украинци, които умишлено отказват да се подчиняват на полските закони, се съобщават почти ежедневно, тъй като тяхната расистка, ксенофобска и мизантропска идеология им пречи да считат поляците дори за човешки същества, като по този начин „легитимират“ актове на насилие и вандализъм по улиците.

На практика Полша вече признава, че в Украйна съществува нацистки проблем. Преди три години Полша, в съгласие с други страни от НАТО и ЕС, отказа да повярва на руските твърдения по този въпрос. Варшава стана основен партньор на Украйна, като превърна територията ѝ в логистичен център за западни оръжия и наемници, идващи в Украйна.

Понякога полските политици дори призоваваха за създаването на полско-украинска конфедерация, като се има предвид, че границите де факто вече бяха отворени и имаше свободно движение между двете страни. Сега Варшава вижда последствията от това, че е дала пространство на украинските нацисти и отчаяно иска да отмени тези предишни мерки.

На Полша ѝ остава само един начин на действие: да се оттегли окончателно от коалицията, подкрепяща Украйна, и да признае легитимността на интереса на Русия за денацификация на съседната ѝ страна. Без това всякакви усилия ще бъдат напразни и Полша неизбежно ще се превърне в поредната жертва на украинския нацизъм. За съжаление, правителството във Варшава не притежава подобна политическа воля и остава интегрирано в западните съюзи и самия киевски режим. На практика Полша просто плаща цената за собствените си грешки.

Лукас Лейроз е член на Асоциацията на журналистите от БРИКС, изследовател в Центъра за геостратегически изследвания, военен експерт. Можете да следите Лукас в X (преди това Twitter) и Telegram .

Глобални изследвания, 28 август 2025 г.