ПРОТОКОЛНИ НЕУДАЧИ  И ...СУБКУЛТУРА

Огнян Гърков, 04.09.2025

Въпреки атлантическата симплификация на дипломатическия притокол от десетилетия, дори в САЩ го спазват поне на по-високи административни равнища. В Европа също, естествено повече. Все още чалгата и обноските на Факултето, Максуда, и сливенския и бургаския Комлуци не са определящи за държавната ни бюрокрация.

Но тези дни видях по ТВ наш вицепремиер и съпредседател на управляваща партия с маратонки сред официално облечените китайски домакини? По консервативни  разбирания МВнР трябва да е протоколен и маниерен еталон. На сайта му обаче видях рутинирана заместник-министърка на външните работи, взела участие в неформална среща на външните министри във формат „Гимних“ (30.08.т.г., в Копенхаген). Не бе пропусната нейна снимка с украинския външен министър и беларуската опозиционерка Тихановска, вместо снимка с външните министри. Въпросната ни дипломатка бе облечена с прозрачна блуза, под която прозират детайли от бельото (сутиена й). Не съм вещ  по дамски протокол, но нямам спомени от подобни зрелища с чужди дипломатки.

Протокол-политическата клоунада биде обогатявана от екс-премиер и шеф на партия, която печели парламентарни избори у нас редовно след 2009 г., от министри с найлонови торбички на „Била”, жадуващи да предплатят свръх щедро от бюджета ни за доставки на Ф-16 с години напред. Видяхме по ТВ и наши посланички (полит-назначени или -пригодени) с несъразмерни или неподходящи одеяния, в Брюксел и в по-големи азиатски държави. Където стриктно се придържат към дипломатическия церемониал, протокол, етика и маниери. Друга пък, връчи акредитивните си писма с домашни ръкавици от бит пазар за миене на чинии в центъра на Европа, докато приемащият президент, въпреки Ковид-кампанията, се бе „прежалил” по голи ръце.

Генът си е ген, върви  с поколенията - по фразеологията на старите бургазлии, вероятно и на великотърновци и пловдивчани. Дори и да е изучен/а и да е роден/а в София, някой/я си от сорта: „ вари го, печи го,  на гайда и цървул мирише”, макар и понякога по-късно „подобна семка” дава тежки пробойни. Дори и еднократно, в  кулминационен жизнен момент.

Изглежда, че поне от 1-2 седмици МВнР „обогатява” едностранно протоколната световна практика. На сайтовете на нашите посолства вече са обявени единствено имената на ръководителите на ЗП (задграничните представителства). Без съпруг/з/и. На другите притежатели на дипломатически паспорти - само дипломатическия ранг и длъжност. На АТП (= административно-техническия персонал) - длъжност или функция. Странна, неуважителна нова, практика към приемащите държави! Толкова ли голяма тайна за домакините са станали имената на българските избраници? Преди се обявяваха и имената на дипломатите под прикритие (без споменаване на последното, естествено). В целия свят дипломатическите състави на ЗП се публикуват в Листи на дипломатическия корпус на местния език и обикновено на френски или английски. И в Инет. С имена, длъжности, и на съпруг/зи (на дипломатите). У нас тази им практика продължава от чуждите ЗП. Въпреки ЛГБТИ-та. Последната листа на дипломатическия корпус в България е от юни т.г.  Смисълът на тези листи е да подпомагат контактите главно между МВнР-тата и с дипломатическия корпус, но и с други институции. Имената на съпрузи/гите са необходими за отправяне на покани за приеми, и други протоколни, дипломатически и културни изяви. Тъжно и жалко е, че в йерархичния караул на Министерството ни има поне двама души с професионално задълбочени познания по дипломатическия протокол и церемониал. Все още.

Не е секрет, че у нас намалява броят на ЗП със седалище в България и че приемните помещения на МВнР за чужденци от години тънат в прах, неизползвани. Освен с друго, променено предназначение.

Бих завършил с цитат от Димитър Станчов (1863-1940 г.), политик, дипломат, даже екс-премиер, дядо на служебния външен министър в правителството на г-жа Р.Инджова Иван Станчов (бай Джон):  „Има моменти, когато и дипломацията, и етиката не могат да кажат нещо по-точно от една цинична дума!”

4 септември 2025 г.                                    Огнян Гърков

https://ogniangarkov.blog.bg/lichni-dnevnici/2025/09/04/.1961377