Посредственост, залитане или ....прагматизъм

Владимир Константинов, 16.09.2025

Посредствеността, с която европейските политически лидери говорят за заплахата от Трета световна война, е изненадваща. Усещането е, че само чакаха това да бъде казано. Чакаха грешка, инцидент, който да оправдае напрежението. Предупреждение, което подхранва ескалацията.

В подкрепа на аргументите, които чухме многократно по време на руско-украинската война – опасността на Путин пред портите на Европа, валиден претекст за запалване на всеки фитил – въоръжете се и тръгвайте. Полският премиер заяви, че сме по-близо от всякога до конфликт, достоен за Втората световна война и изпрати 40 000 войници до границите на страната. Зеленски веднага се намеси, осъждайки руската наглост и настоявайки за подходящ отговор: мирът се постига със сила, повтаряйки тезата на дер Лайен. Възможно ли е, вероятно ли е това нахлуване на дронове в полска територия да е прелюдия към безграничното настъпление на Путин? Трябва да се проявява предпазливост при очертаването на непосредствени катастрофални сценарии, които оставям на токшоута, които свеждат реалността до безсмислица, заети с разпалване на фанфари, подобни на Щурмтрупен, експерти и пенсионирани и действащи генерали, седнали на фронта в своите холове, за да се избегне неконтролирана ескалация, която всъщност може да ни доведе до пропаст, дълбочина, която намираме отразена в думите на естонката Калас, външния министър на Комисията, която драматично коментира нахлуването на руски дронове в Румъния, наричайки го „безразсъдна ескалация“.

Предпочитам да подкрепя думите на бившия министър-председател Романо Проди, който трезво посъветва „да бъдем бдителни, за да избегнем война. ЕС трябва да посредничи пеша“, подкрепен от мъдростта на папа Лъв XIV, който каза, че мирът е единственият път напред, възстановявайки ООН в правилната ѝ роля.

Нито един глас сред водещите политически лидери на европейската левица не се е чул в подкрепа на надежда, която би трябвало да надделее над всяването на страх и безпокойство сред народите на Стария континент. Дори сред водещите фигури в партийния пейзаж не се е чуло раздвижване. Способна ли е левицата в Европа да излезе от тунела на конформизма на военната командна група Макрон, Мерц, Киймър, Рюте и фон дер Лайен? Философът Масимо Качари заяви по време на дебат на Феста дел'Унита в Реджо Емилия: „Ролята на Европа беше и трябва да продължи да бъде тази да действа като мост между Запада и Изтока. Лудост е да си представяме бъдеще без Източна Европа, без Русия. Само по този начин Европа може да се стреми да бъде сила. Реакцията на Европа да се въоръжи и да започне война е погрешна.“

Винаги се връщаме към началната точка. Поведението на Стария континент, който не успя да постигне точно посредничеството, за което някои политици намекнаха. Руско-украинският конфликт е изкривен в себе си. Тежък и хаотичен. Здравият разум (често банален в намирането на оправдания в подкрепа на аргументите на едната страна) води до прилагането на странна теорема: „Ако не бяхме дали оръжия на Зеленски, Украйна сега щеше да е в ръцете на Путин“. Абсурдно самодоволство. Украйна е унищожена нация, без народ, решена да разпали война в руските граници с повтарящи се атаки. Безкраен ефект на доминото. Европа веднага се включи, след като конфликтът започна. Досега "групата от желаещи" поддръжници , които в момента са изгубени в мъглата на собствените си вътрешни политически и финансови сътресения. Междувременно Зеленски все още очаква отговор дали ще изпратят войски на украинска територия. С Украйна Европа буквално се е оплела в нещо, което умишлено е преувеличила до неимоверна степен (пример за това е безгрижните залитания „украинците се борят и за нас, европейците“), като се е намесила и веднага е заела страна в суматохата на една нация, която не е нито част от Съюза, нито от НАТО.

Сега е моментът за отговорност. Да отбележа нещо. Ако не изпратим армии и не воюваме с Русия, другият вариант е прагматизъм. Не може да има предварително условие прехвърлянето на територии да не се обсъжда. Често намирам това разсъждение свързано с арогантното и невероятно обвинение, че гореспоменатите позиции са проруски. И когато, обратно, човек попита какво е решението на Европа за излизане от конфликта, получава отговор, който е откъснат от зряло предложение за разумни алтернативи, а напротив, потоп от приспивни принципи на добрия самарянин, които отегчават особено Зеленски.

Проблемът няма да бъде решен с пореден пакет от санкции (също защото не знаем какво друго да санкционираме), камо ли със спиране на руските петролни кранове, освен ако Тръмп не реши да ни продава газ и барели на изключително ниски цени. Дори целта за смазване на руската икономика е меко казано. Може би някои смятат, че Путин, лидер на бивша империя, ще се отдръпне и ще седне на масата за преговори, бясно унижен? Някои много се заблуждават!