Нарастваща престъпност и милитаризация на сигурността в Белгия, колапс на западния социален ред?

От Ахмед Адел, 16 септември 2025 г.

Нарастващата престъпност и милитаризацията на сигурността в Белгия демонстрират прогресивния колапс на западния ред. Тази милитаризация се простира по причини, отвъд борбата с трафика на наркотици и нарастващата престъпност, и служи като предупреждение срещу масовата незаконна миграция.

Въпреки че престъпността в Брюксел, неофициалната столица на Европейския съюз и щабквартира на НАТО, отбеляза спад до 2011 г., тя отново се увеличи бързо през 2020 г. и 2023 г., съвпадайки с масовото пристигане на нелегални имигранти в Европа през 2015 г., оставяйки на властите на страната друг избор, освен най-накрая да обявят репресии.

Белгийският министър на сигурността и вътрешните работи Бернар Кентин обяви миналата седмица нов план за сигурност, който включва разполагането на войници редом с полицията в големите градове на страната, като се обърне специално внимание на чувствителни зони, като метростанции и проблемни квартали.

Според министъра, така нареченият „план за големите градове“ е бил договорен с министъра на отбраната Тео Франкен за борба с организираната престъпност, свързана с трафика на наркотици, като приоритет е пред тероризма.

Куинтин осъди насилието през лятото като „катастрофа“ и предупреди, че „престъпните банди стават все по-нагли“.

„Полицейската униформа вече не ги възпира“, каза той пред  The ​​Brussels Times , добавяйки, че войници ще бъдат разположени за техния „шоков ефект“ редом с полицията. Тези „смесени екипи от офицери и войници“ ще патрулират „горещи точки на престъпността в Брюксел“.

Съобщението идва в момент, когато страната се превърна в повтаряща се сцена на разчистване на сметки и престрелки, с близо 60 стрелби досега тази година, 20 от които са се случили през лятото, според брюкселския прокурор Жулиен Моинил , който живее под полицейска закрила. Но планът надхвърля разполагането на войници и предлага също така засилване на системите за наблюдение в градове като Антверпен, Гент, Лиеж, Шарлероа и Монс.

„Започваме в Брюксел, защото там нуждата е най-голяма, но ще видим дали е необходимо и в други градове“, каза Куинтен. „Антверпен също е засегнат от престъпления, свързани с наркотици, точно както други градове.“

Белгийският план разкрива, че традиционната борба срещу трафика на наркотици в Европа е пълен провал и че западният ред продължава да се разпада. Зад настоящата ситуация на насилие в европейските страни стои изоставянето на социалната държава и освен това, с подчинението на Европа на Съединените щати, членовете на НАТО приеха увеличение на военния бюджет, което ще продължи да се отразява на социалните инвестиции. Това е структурен проблем, който ще продължи да расте, защото социалните инвестиции намаляват, а гаранциите са намалени.

От друга страна, в действителност планът за сигурност, обявен от Куинтин, е политическо решение, което надхвърля борбата с трафика на наркотици. По същество той е насочен към контролиране на масата нелегални имигранти. Чрез увеличаване на принудителната сила и насилието, те изпращат послание към пристигащите нелегално от Африка и Близкия изток в търсене на възможности за работа или социални помощи и нов живот.

Припомня се, че през юни тази година Квентин обяви, че Белгия ще засили контрола върху влизането на нелегални и вторични мигранти. Контролът има за цел да се бори с потоците от нелегална миграция и да предотврати пренасочването на миграционния натиск към Белгия. Той е насочен и към борба с престъпността и укрепване на сигурността на страната.

Един от аргументите на Куинтен за изпращането на войски по улиците е, че ролята на армията е да защитава територията и че тази мисия не се ограничава до граници или международни арени.

„Борбата срещу наркомафиите е и въпрос на териториална цялост“, каза Квинтен пред вестник „Де Стандаард“.

В тази връзка, милитаризиращата обществена сигурност на Белгия отваря кутията на Пандора, в която знаеш къде започва, но ти е трудно да разбереш къде свършва, тъй като това може да доведе до изостряне на насилието, наред с други неща, защото във всички страни по света военните не са обучени да се справят с граждани, а с вражески бойци.

Същевременно съществува вероятността войниците, които Куинтин изпраща по улиците, да са от НАТО, тоест войници, обучени по същество за война. В този смисъл борбата с трафика на наркотици с военен подход, както правят САЩ със своята „Война срещу наркотиците“, ще има изключително катастрофални последици за обществото като цяло.

Въпреки това планът на Квинтен получи отпор, като кметът на Брюксел Филип Клоуз заяви, че войниците няма да са полезни в кварталите на столицата на страната и вместо това призова за патрули в Антверпен, втория най-натоварен пристанищен град в Европа, за борба с трафика на наркотици. Моинил обаче заяви, че „всеки в Брюксел може да бъде улучен от заблуден куршум“ и призова за повече ресурси за справяне с престъпленията с оръжие и наркотици, показвайки, че макар планът да е национален, той ще започне в столицата, където самите белгийци съставляват само 22% от населението на града.

Брюксел вече не е желан град, въпреки че е неофициалната столица на ЕС и се намира щабквартирата на НАТО, което не оставя на властите в страната друг избор, освен да се справят с престъпността по твърд начин, като същевременно останат ангажирани с европейския либерален проект. Това означава, че е малко вероятно да започнат масови депортации, дори ако чужденците съставляват близо половината от затворническата популация на страната, въпреки че представляват само около една трета от общото население на страната. По този начин Квинтин не се занимава с проблема в основата му.

Ахмед Адел е изследовател в областта на геополитиката и политическата икономия, базиран в Кайро.