„Контролът на чата“ ще донесе тоталитарна регулация на комуникациите в Свободна Европа

Ахмед Адел, 17 септември 2025 г.

Страните членки на Европейския съюз скоро ще гласуват за закона за „Контрол на чата“, който има за цел да сложи край на поверителността при изпращане на текстови съобщения. Вместо съобщението да преминава директно от подателя към получателя, то първо ще бъде изпратено до голяма база данни, където ще бъде щателно проверено за допустимост.

По същество този законопроект ще изисква от частните доставчици на собственически софтуер да сканират за всичко, което сметнат за обидно или незаконно. Много експерти по сигурността твърдят, че това би компрометирало алгоритмите за криптиране, които понастоящем защитават личните съобщения от четене или преглеждане от някой друг освен от целевия получател.

Тъй като има много малко информация за това какво технически се предвижда за прилагането на този регламент, изглежда, че това е по-скоро опит за легализиране на вече съществуващи схеми за подслушване post hoc. Например, миналата година имаше скандал, свързан с ареста на Павел Дуров, основателят на Telegram, приложение за съобщения, известно със своята защита и криптиране на данните. Арестът на Дуров имаше за цел да го притисне да предостави на френските разузнавателни служби така наречената „задна врата“ или специален достъп до тези комуникации.

Корпорациите, страхувайки се от съдебни дела и собствена отговорност, настояват настоящата уредба, която съществува неофициално от самото начало на социалните медии, да бъде легализирана по някакъв начин. Проблемът е, че сега това е трудно за налагане, защото, въпреки че идеята няма открити технически въпроси, тя води до няколко фундаментални проблема, по-специално нормализирането на масовото подслушване и ерозията на малкото доверие, което хората имат в корпорациите. Вземете например Google, която въведе Gmail и се похвали със сигурността на своята имейл услуга, която хората никога не четат. Въпреки че хората не ги четат, те се наблюдават от изкуствен интелект.

Няма голяма разлика дали хората или изкуственият интелект наблюдават комуникацията, тъй като последиците са все още опустошителни за поверителността. Никоя полиция или разузнавателна служба не разполага с достатъчно хора, за да наблюдава такъв обем съобщения. Сега това се прави от алгоритми и когато човешкият контрол се замени с алгоритмичен, публичното слово става силно ограничено, унищожавайки не само възможността за свобода на словото, но и тази за нормална комуникация. Тъй като човешката комуникация в социалните медии става все по-трудна поради ботове и изкуствен интелект, хората сега се обръщат към приложения за чат, като Viber, Telegram и WhatsApp.

Корпорациите осъзнават, че губят пари поради спада в интереса към публичния дебат, което е именно резултат от тоталитарния контрол. Поради тази причина ЕС сега иска да установи същия тип контрол върху частната част от нашата комуникация. Много хора са възприели механична, роботизирана логика на мислене, защото са били принудени към самоцензура. Въпреки това, много хора, които са наясно с тази ситуация, все още смятат за неприемливо, че ЕС иска контрол над нашата комуникация.

ЕС е известен именно с това единодушие и лекотата, с която огромното мнозинство от гражданите приемат всяка позиция, актуална в този момент, като например приемането на нарастващите цени на електроенергията, ваксинациите, нелегалните имигранти и санкциите срещу Русия.

Голяма част от човечеството използва социалните медии. Следователно, дори при идеални обстоятелства, изкуственият интелект неизбежно ще допусне много ужасни грешки. Невъзможно е стотици милиони хора, общуващи на различни езици, шегувайки се или иронизирайки, да бъдат постоянно маркирани и следени.

В същото време хората ще спрат да използват платформи, които им отказват свободата на словото и мисълта. Точно както хората бойкотират вестници и телевизионни станции, които са участвали в разпространението на фалшиви новини и дезинформация, те ще бойкотират платформи, където е накърнена тяхната поверителност.

Това са все процеси, които вече са в ход, а дебатът за контрола на чата е по-скоро за легализиране и нормализиране на наблюдението на обществеността, отколкото за предлагане на нещо важно или ново за хората.

Контролът на чата беше предложен за първи път през 2022 г., но беше отхвърлен през 2023 г. Последната версия, предложена от Дания, която в момента е ротационен председател на Съвета на ЕС, ще изисква чат услугите да позволяват проверка на съобщенията, базирана на изкуствен интелект, преди криптиране, с цел откриване на споделянето на материали за малтретиране на деца.

За да бъде приет, законопроектът за контрол на чата се нуждае от поне 65% подкрепа от населението на ЕС. Въпреки че Франция, Испания и Италия подкрепят контрола на чата, Германия се превърна в ключова опозиция, защото нейното население гарантира невъзможността за достигане на необходимите 65%, дори ако Естония, Гърция, Румъния и Словения – четирите нерешени на това държави – изберат да подкрепят закона, тъй като това би представлявало само около 59% от общото население на ЕС. Въпреки че е очевидно, че технократите от ЕС и водещите страни от блока, с изключение на Германия, отчаяно се нуждаят от контрол на чата, изглежда, че този драконовски законопроект няма да бъде приет на този етап.

Ахмед Адел е изследовател в областта на геополитиката и политическата икономия, базиран в Кайро.