Европа се разпада, Балканите се пренареждат Печат
Автор Експерт   
Петък, 28 Ноември 2025 03:33

Европа се разпада, Балканите се пренареждат

Росица Калинова, 27.11.2025

Когато САЩ и Русия вече преговарят: Европа се разпада, Балканите се пренареждат, а България остава без стратегия.

Какъв анализ можем да направим след изявлението на Владимир Путин, че американският мирен план може да стане „основа за бъдещи споразумения“?

Последните дни промениха геополитическата картина по начин, който Европа не е виждала от края на Студената война.

Путин заяви, че американският план за Украйна може да бъде база за мир, че Русия очаква делегация от Вашингтон в Москва, че Крим и Донбас трябва да бъдат признати и че Москва е готова за преговори за европейската сигурност.

С други думи: големите сили вече водят разговор, от който Европа е почти изключена.

 

1. САЩ и Русия започват директен диалог — Европа е сведена до зрител

Вашингтон и Москва говорят.

Украйна е участник, но не е водещ.

А Европа – разделена, шумна и политически парализирана – просто наблюдава.

Американският план включваше ключова клауза — спиране на разширяването на НАТО и гаранции, че Украйна няма да става член на Алианса.

Точно това Европа изтри от своя „паралелен проект“, превръщайки се не в посредник, а в пречка.

Така Европа – вместо да работи за мир – на практика блокира пътя към него.

 

2. Европа се оказва в задънена улица

Берлин, Париж и Лондон предлагат едно: „да не се затваря вратата за НАТО“.

Но за Москва това е червената линия, която прави разговорите безсмислени.

И докато САЩ са готови на прагматичен диалог, Европа мисли идеологически.

Това я приближава до икономически спад, енергийна криза, политическо разслояване и постепенно обезсилване в преговорния процес.

За Балканите това е ключово: когато ЕС е вътрешно разкъсан и геополитично слаб, регионът се оказва в зона на остра конкуренция между САЩ, Русия и Турция.

 

3. Балканите – новата геополитическа сцена

Когато големите се “разбират”, периферията се пренарежда.

Балканите влизат в нов етап, в който три сили набират влияние:

 

Турция

Укрепва ролята си чрез религия, търговия и военна инфраструктура.

Турция ще се възползва максимално…

Анкара винаги изчаква момента, когато големите сили са заети другаде.

Ако САЩ и Русия фиксират нов баланс в Източна Европа, Турция ще се стреми да запълни празнината на Балканите — особено в:

- Северна Македония

- Босна

- Косово

- Западна България и Родопите (мека сила)

 

Сърбия

Ако Русия постигне мир с териториални гаранции, Белград излиза от изолацията с нова сила.

Сърбия е ключов партньор на Москва в региона — не толкова икономически, а политически и символно.

Ако Русия постигне мир по собствените си условия, това ще засили увереността на сръбското ръководство, че е възможно да защитава свои интереси по „твърдия модел“.

Това може да доведе до:

- по-агресивна позиция за Косово,

- по-смел натиск върху Дейтънските договорености в Босна,

- по-голямо сближаване между Белград и Анкара като регионални центрове.

 

Гърция

Се превръща в приоритетен партньор на САЩ — база, коридор и енергиен център.

За България това означава, че Атина ще доминира транспортни и енергийни маршрути.

И в центъра на този триъгълник България стои без стратегия.

 

4. България – най-уязвимата точка в региона

Държавата ни е в най-слабата си външнополитическа позиция от десетилетия:

- няма ясна позиция по мирните преговори;

- няма енергийна стратегия;

- няма регионална доктрина;

- няма влияние в ЕС;

- няма активна дипломация.

Големите “играят”, а България дори не е на пейката – тя е извън стадиона.

 

Най-големите рискове за София:

Вашингтон ще пренасочи вниманието си към Балканите, ако успее да затвори украинския фронт. Това означава, че:

- ще има натиск да увеличим военните си разходи до 3–5% от БВП,

- ще има натиск да купуваме американски оръжия,

- ще има натиск да участваме в операции в региона.

 

За страна с демографски срив и огромен недостиг на военен персонал това е невъзможна задача, но натискът ще се засилва.

- Икономическо натоварване - за участие във възстановяването на Украйна, нови вноски към ЕС.

- Енергийна зависимост - Без достъп до директни газови коридори и без участие в регионални инфраструктурни споразумения.

България е в най-слабата си външнополитическа позиция от 20 години.

 

Страната няма нито регионално влияние, нито самостоятелна дипломация.

- Вътрешнополитически сме разкъсани.

- Външнополитически сме зависими.

- Регионално сме изолирани.

Това прави България уязвима, когато започва преразпределение на силите на Балканите.

А такова вече започва — веднага щом САЩ и Русия започнат да договарят край на войната.

- Геополитическа изолация

Сърбия, Турция и Гърция вече играят шах. А България е дама без ход.

България се намира в трудна позиция:

- ЕС е отслабен и разделен;

- САЩ ще се насочат към Сърбия и Косово;

- Турция ще засилва влиянието си;

- Русия ще търси „прозорци“ чрез енергийни и политически канали.

За София това означава две опции:

- Пасивна държава — следва събитията, вместо да ги формира.

Това я оставя без защити, без позиции и без изгледи да влияе на регионалната сигурност.

- Активен участник — позиционира се като стабилен фактор и посредник, особено при очакваните напрежения Белград–Прищина и Сараево–Баня Лука.

Балканите влизат в турбулентност и държави без ясна дипломация ще бъдат просто избутани встрани.

 

5. Какво трябва да направи България?

Да формулира собствена позиция по новия мирен процес.

Не „каквото каже Брюксел“. А какво е добре за България.

Да изгради регионална доктрина.

Балканите са отново във фокус — София трябва да избере активна роля, а не реактивно мълчание.

Да предоговори енергийната си политика, защото:

Енергия = суверенитет.

Без това няма икономика.

Да развие многопосочна дипломация - Баланс между Вашингтон, Брюксел, Анкара, Белград и Москва.

 

И в заключение:

Докато САЩ и Русия вече преговарят, Европа се чуди как да реагира.

Балканите се пренареждат.

 

Промените, които започват между Москва и Вашингтон, ще определят съдбата на Източна Европа за десетилетия напред.

България е на кръстопът:

- или ще стане периферия,

- или ще изгради реална външна политика, която защитава националния интерес.

Времето, в което можехме да се крием зад чужди позиции, приключва.

 

И единственият въпрос сега е:

България ще бъде ли част от играта или пак ще се измъкне по “български”— тихо, безучастно и наказана от последствията?

 

Източници:

- Bloomberg – Путин за американския план и преговорите

https://www.bloomberg.com/news/articles/2025-11-27/putin-says-u-s-plan-could-be-basis-for-ukraine-peace-talks

- Responsible Statecraft – анализ за европейската позиция и НАТО

https://responsiblestatecraft.org/ukraine-peace-plan-europe-nato/

- Clash Report – видеа от изявленията на Путин

https://twitter.com/clashreport

- Financial Times – за напрежението в Женева

https://www.ft.com

и личен коментар