Да се поучим от Турция

Симеон Николов, 28.11.2025

Надпреварата в разкриване и експлоатация на находища на редкоземни елементи върви сред много страни в света, вследствие на приложението им във високотехнологични продукти и военни съоръжения.

Всеки самолет F-35 съдържа около 410 кг редки елементи. Всеки американски разрушител клас „Арли Бърк“ съдържа 2,36 тона материали на базата на редки елементи (REE) – от неодимови магнити, използвани в задвижването, до компоненти в системите за насочване на ракети. Разработването на находищата се превръща в обект на съперничества между великите сили.

На тази основа особена важност придобива въпросът, как една държава се отнася към националните си богатства и кой се занимава с опазването им.

Наскоро Турската разузнавателна организация (MIT) представи на президента Ердоган обширен доклад със заглавие „Редкоземни елементи и Турция: Нова динамика и участници в геополитическата шахматна дъска“. След запознаването си с него турският президент заяви категорично, че тази индустрия трябва да се запази местна и национална. Подготвя се законопроект, който да гарантира, че едно от най-богатите находища на редкоземни елементи в света в Бейликова, Ескишехир, Западна Анатолия, няма да бъде предоставено на никоя чужда държава. Обектът има приблизително 694 милиона тона резерви, съдържащи 10 от 17-те стратегически важни редкоземни елементи. С този капацитет то се нарежда на второто по големина находище в света след Баян Обо във Вътрешна Монголия, Китай.

В доклада на турското разузнаване са формулирани няколко ключови постановки:

• Страните с индустрии за редкоземни елементи могат също да станат лидери в отбранителната промишленост, изкуствения интелект и космическите технологии.

• Участниците, контролиращи доставките на редкоземни елементи, могат да играят решаваща роля както в конвенционалните, така и в следващото поколение проекти за сигурност.

• Редкоземните елементи се превръщат в критичен елемент на властта и Турция има потенциала да се превърне в значителен играч.

Съветът на турското разузнаване MIT към Ердоган може да се обобщи по следния начин:

• Турция трябва да приеме стратегия „рафиниране-рециклиране-околна среда“, а не „изкопаване-продажба“.

• Турция има шанс да се превърне от собственик на суровини в производител с добавена стойност.

• Добивът, рафинирането и производството на крайни продукти трябва да се извършват в рамките на интегрирана, затворена вътрешна екосистема.

• Трябва да се развие силна кръгова икономика – особено научноизследователска и развойна дейност за магнитни сплави, за да се намали технологичната зависимост. • Ако Турция достигне 570 000 тона годишен рафиниращ капацитет, тя би могла да се превърне във водещ играч в своя регион, включително Европа.

Ердоган е твърдо решен да държи ресурсите от редки природни ресурси на Турция под национален контрол на фона на съперничеството между САЩ и Китай. В тази връзка той дори заяви, че споделянето на правата върху REE с която и да е друга държава „дори не трябва да се обсъжда“.

Какъв е подходът на България в защита на националните й интереси и дали българското разузнаване има отношение към темата подобно на турското разузнаване? Първо, България е единствената страна в Европа дори без собствена геоложка служба. Българската Национална геоложка служба е била приватизирана през 2003 – 2004 г. Ние имаме малък контрол върху ресурсите, нямаме систематични геоложки проучвания. А сме страната с най-старото злато в света  открито в България. У нас  се намира и един от най-старите медни рудници. По много стари архвни данни /вероятно от социалистическо време/, в България има находища с редкоземни елементи съдържащи голям потенциал. За Маришкия басейн, има предварителна информация за наличие на шест такива елементи, между които германий и литий. Според експерти обаче, обикновено металните полезни изкопаеми напускат територията на България и дори на Европа. А когато находища се отдават на концесия на чужди фирми, то е по модела на находищата в Челопеч и Крумовдград. Така България, втората държава в Европа по добив на злато, печели трохи от собственото си богатство.