Колко европейска е Европа?

Симеон Николов, 30.11.2025

Още когато за комисар по външните работи на ЕС бе избрана естонката Кая Калас, без елементарни качества за такава длъжност и когато Урзула фон дер Лайен бе преизбрана начело на Европейската комисия коментирахме, че може да станем свидетели на сериозни щети, които ще бъдат нанесени на ЕС, което ще подрони и общественото доверие и подкрепа за него.

Събитията свързани с войната в Украйна, военизирането на ЕС и отношенията със САЩ  поставиха на изпитание политиката на Брюксел и потвърдиха тези съмнения. В потвърждение на това, ето как в Гърция, страна членка на ЕС и наша съседка, се коментират някои последствия от тяхната политика:

Гръцкото издание Naftemporiki излиза със заглавие „Колко европейска е Европа?“ В нея се подчертава, че  европейските лидери и ръководството на Брюксел (което освен това няма народна легитимност) правят всичко възможно, за да торпилират Плана на Тръмп от 28 точки за прекратяване на войната в Украйна. „В същото време те организират различни провокации, като приписват хибридни атаки срещу европейски страни на Русия, за да създадат военна атмосфера. Естонският комисар по външните работи Кая Калас (която, заедно с германката фон дер Лайен и няколко други дами от балтийските и скандинавските страни, ръководи атаката) стигна дотам, че заяви, че Русия не е била атакувана през последните 100 години. Или е неграмотна, забравяйки, че нацистка Германия е нападнала Русия, или иска със задна дата да оправдае нацистите за воденето на отбранителна война със Съветския съюз.“

По нататък в подраздел със заглавие „Краят на идеологиите“, авторът продължава:

„Преди няколко години, когато дори в разцвета си, за Европейския съюз се говореше в лабиринтните коридори на европейската бюрокрация - най-голямата и най-скъпоструваща за народа си в световен мащаб - че ако държава с характеристиките на ЕС кандидатства за членство, ще бъде отхвърлена поради липса на демокрация. Европейският съюз никога не е бил демократичен в своето формиране и функциониране. Доскоро съществуваше наративът, че това е най-великият мирен експеримент, гарантиращ мир на континент, който е причинил двете най-големи кланета в световната история. С настоящата си позиция Европейският съюз също събаря тази идеология, той не е мирен, той бие барабани на войната - с Германия, която се готви за трети път да взриви планетата.“

Във втората част на статията авторът се спира на социалната политика на ЕС. Той напомня, че цялостната идеология, която беше проектирана на хората, беше социална Европа. Социалните достижения. Тя престана да бъде валидна от момента, в който се присъедини към неолибералната концепция за икономика и постепенното демонтиране на социалната държава, още от ерата на Маастрихт. „Гъвкавата сигурност“ е монументална, която постави надгробен камък върху трудовите отношения, преобладаващи през ерата на социалната демокрация, създаде мини-работни места и гъвкави взаимоотношения, а с тях и съвременния прекариат. Що се отнася до прословутата солидарност, Шойбле я смачка на парчета, за да накаже гърците, а европейците аплодираха. Като цяло, следователно, Европейският съюз не е демократичен, вече не е мирен, не е социално справедлив и не е солидарен със своите държави и народи. Икономически и технологично остаряла от своите конкуренти – Китай и Америка, докато губи позиции спрямо други изгряващи световни сили – биологично остаряла, политически разделена, тя търси във войната нова причина за съществуване, а елитите се опитват с бурна пропаганда да оформят нов наратив.

В последния раздел на статията, озаглавен „Кои са параноиците?“, авторът се спира на Плана на Тръмп за прекратяване на войната в Украйна: „Планът за мир на Тръмп може да даде реалистично решение на украинския проблем въз основа на съотношението на силите, което се е оформило в резултат на войната...... „Лудият в оранжева вълна“ и „параноичният диктатор на Кремъл“, претегляйки интересите си, рисковете и съотношението на силите, са много по-разумни от необузданите европейци. Планът на масата предлага основата за нов договор за дългосрочна сигурност и стабилност между Европа, Русия и САЩ. НАТО няма да разположи ракети в покрайнините на Москва, Украйна ще получи гаранции за сигурност. Тя ще се откаже от загубеното на бойното поле - както винаги прави. Путин увери - разбира се, на словесно ниво това няма стойност - но ще бъде задължен да поеме реални ангажименти, че няма да атакува Европа, с гаранцията на американците, които са единствените, които могат да водят война и следователно да гарантират мир. Аргументът, който декадентска Европа предлага, че ще бъде атакувана от Русия, е определението за пропаганда: колкото по-голяма е лъжата, толкова повече може да ѝ се вярва.

А народите на Европа? Къде е развитата и чувствителна европейска общество, носител на една велика духовна култура? Отговорът може би може да се намери в историята, в страстта и ентусиазма, с които европейците се избиваха помежду си в две световни войни. Това не е толкова далеч, колкото някои си мислят. Само че сега са твърде възрастни дори за това. Онези, които говорят за ковчези, увити с европейски знамена, очевидно нямат представа за собствените си деца в ковчези, а говорят за чуждите деца.

Причините за този обрат са разгледани от Емануел Тод в „Поражението на Запада“ – това е по-дълбокият национален и културен упадък, който връща кошмарното минало на континента.“

Източник: Απόψεις Πόσο ευρωπαϊκή είναι η Ευρώπη; Σάββατο, 29 Νοεμβρίου 2025 10:40