Морски скандали в „две епохи“

Огнян Гърков , 16.12.2025

В демократична и в „тоталитарна“ България, по един. Първият не е приключен, въпреки казионните фанфари за „подвиг в мирно време“. Медиално. За изсимулираната бутафорна акция за спасяване на 7 моряци от руския петролен танкер „Кайрос“, обстрелян от украински дронове на 30.11 т.г. И  умишлено довлечен на буксир от турски влекач не само в български териториални води,  но едва на 200 метра от курорта Ахтопол в бедстващо състояние, заседнал край скалите на града.

„Кайрос“ (155 000 тона желязо и още 5 т. други ценни метали) е в санкционните списъци на ЕС и САЩ.  Реакцията на  българските власти и институции – МВнР, Гранична полиция (ГП), ВМС (Военно-морските сили) и службата „Аварийно-спасителна дейност“ към Морска администрация бе смайващо аматъорска. Вместо оставки. Или, както допускат мнозина като бургаската журналистка Ани Иванова (13.12.т.г.), „умишлен саботаж на службите за морско наблюдение – сякаш е имало негласна договорка между Турция и България корабът да бъде прехвърлен на родното Черноморие“. Турците може би са се отказали да спечелят десетки милиони от нарязване на скраб на 276-метровия танкер, преценявайки опасността от гигантска екокатастрофа и са прехвърлили горещия картоф на България?  Говорело се, че Кайрос ще бъде придобит от базираната във Варна фирма „Варса шипинг“ и ще бъде или ремонтиран, или нарязан на скраб, при печалба от 40 млн. лв. Може би имало замесени политици на високо ниво с цел придобиване на комисиони ? Съмненията се подсилват от странните действия на гореупоменатите  чиновнически звена, тотално неподготвени за извънредната ситуация, мистериозно изчезналия капитан и 3-та души екипаж, останали на борда вместо поне 10 души по предписания. Прикривайки пълния институционален срив „аварийните спасители“ първоначално дезинформираха за 4 бала вълна при почти тихо море, въпреки, че през 70-те години на м.в. и при 5 бала не бяха прекратявани морски учения дори за 23-метрови катери (личен опит). Последва помпозно изтегляне на няколко китайци екипаж и даже само/раздаване на награди. А вместо гранична проверка катер на ГП качил на борда на бедстващ кораб журналисти и телевизионни екипи. Също грубо нарушение на морал, инструкции, закон; професионално престъпление. Последно, корабът е бил изтеглен от 3 влекача в Бургаски залив и обявен за арестуван, ако собственикът му откаже да възстанови разходите, които българската страна досега е направила за него (според МС 1,2 млн. лева).

За дипломацията: България бе единствената черноморска държава, която не осъди Украйна за поразените 3 танкера от „руския сенчест флот“ край Босфора. Демаршът на МВнР предизвиква подигравки: цели двама български министри, единият при това вицепремиер, приемат едно ефенди, което ги изпраща за зелен хайвер. Че турският влекач „Тимур бей“ бил частна собственост!? В несултанска „свръхдемократична“ Турция? Тази поредна издънка на МВнР отново сигнализира чезнеща държавност под многостранен колониализъм както срещите на посланичката на САЩ Херо Мустафа с по 2-3 български министри едновременно през 2021 г., или срещата на екс-държавния секретар на Щатите в Мюнхен през 2024 г. с българския премиер, вкупом с вице премиер и общо 4-5 предимно силови министри-екскурзианти, на прибързаното и безрезултатно спохождане в Анкара на Хакан Фидан от по-старшата по дата на назначение и с ранг вицепремиер + дама г-жа Габриел през август 2023 г. И на многобройните президентски и премиерски срещи с маргинални чужди чиновнико-пишурки. Комплекси, слугинаж, васален колониализъм, подлизурство. Както и самолишаването от защитата на валутния борд и прибързаното сглупено приемане на еврото… За разлика от рационално разсъждаващите политици в Прага, Будапеща, Варшава, Копенхаген, Стокхолм, Лондон, даже в Букурещ, в страни с икономики, произвеждащи финализирана продукция за износ.

Ако е основателно подозрението за негласна договорка между Русия и натовска Турция поразените руски танкери да бъдат довлачени на буксир у нас, нима не могат нашите ВМС да осъществят денонощен дозор в международни води край Босфора? Едва ли „съюзническа Турция“ ще се реши да охранява частни или държавни влекачи пред български патрулни морски съдове (Бел.: Дано не ги бутат от дъното водолази, или да са в по-добро техническо състояние от досега доставяните ни „нови“ аероплани!).  С Украйна – има ли пречка евентуален намек, че следващо посегателство към българското Черноморие може да им струва редислокация на няколко хиляди украинци със скъпи коли, на Русия – че има няколко десетки хиляди руски имота, все още частна руска собственост…

Вторият инцидент е ливанско-български от 60-70-те години на м.в. За него узнах едва през 1997-98 г. в Прага от ливанския си хомолог посланик Слейман Йоунес, участник в „потушаването му“.  В Ливан е бил задържан български сухотоварен кораб, пренасящ оръжие. Налагат му глоба от 1 млн. долара. По български източници, било взето решение за реципрочен подход: ВМФ да задържи първия ливански кораб, прекосил български териториални води в Черно море и да се търси сделка. За целта е изнесена на дозор край Босфора подводница, а по-близо до териториални води вероятно и други кораби. След неуспешен едномесечен дозор подводната лодка се прибира в базата за зареждане и преоборудване. Дали е била същата, не знам, но когато служих във флота се носеше мълва, че след завръщане от дозор край Босфора една от двете ни престарели подводници е била ремонтирана 9 месеца. След отбоя ливански търговски кораб акустира в Одеса. На слизане от борда капитанът и механикът, след това и корабът, са обискирани и задържани за притежание и пренасяне на наркотици. Наложена е глоба от 2 млн.долара. Последват преговори и двата кораба и екипажите са освободени. Не без чувство на ирония Бейрут възлага на посолството си в Москва да изясни поне на какво се дължи липсата на реципрочност в стойността на глобите. Неофициално, без демарш, на подходящо равнище и място. Явно Слейман, втори дипломат в посолството поради религиозно-етническия квотен принцип в ливанската политика и дипломация, получава задачата. Сондажът извършва на “неутрален терен”, на прием на трета държава за националния й празник. Младият ливански дипломат встъпва в контакт с началника на териториалното управление, покриващо НРБ. С чувство на ответна духовитост съветският началник, с украинска фамилия, обяснява глобите така: 1. Политическа солидарност с българските моряци. 2.Компенсации за по-дълготрайните загуби на българския кораб. 3. Стойността на наркотика и спешно осъществени транспортни разходи за пренасянето от България в порт Одеса. Накрая театрално добавил: “А откъде си мислите, че за толкова кратко време в Одеса ще бъдат открити такива големи количества хашиш ?”

Без генерализации от двата несвързани случая, но интересно, как оценявате подхода на държавните власти при всеки от тях и кога е имало по-суверенна държава с действени съюзници?

И накрая: Дано масовите народни протести и оставката на сглобката станат начало на смяна на политико-законодателната система, в която са вкопчени сегашните олигархично-политически несправедливости и мега-корупция! Дано поколенията Z, Y, Alfa и другите най-сетне схванат, че бързият преход от представителна към ПРЯКА демокрация е единственият шанс за оцеляване на България! Ако трябва със сила, с гражданско неподчинение, но с няколко референдума поне в началото. За еврозоната, за НАТО, за ЕС, за съдебната система. Със законови подробности, вкл. до равнище задължително внасяне в държавния бюджет на комисиони при държавни обществени поръчки, в т.ч. от чужбина. Чрез балансирана външна политика между империите, най-после и национално-отговорна политика. „България – зона на мира“, ако трябва чрез неутралитет и пацифизъм дори.

Чиновническите членства в международни и регионални организации са напълно безмислени без всенародно одобрение. Дори и при поява на политически проект на президента Радев. Както дори и най-масовото участие в каквито и да е избори при сегашното „законодателство“ и практики, в т.ч. на системно манипулирани бюлетинопускачи – платено, по идеализъм или от вродена наивност или глупост.

16 декември 2025 г.                          Огнян Гърков