“Янки, прибирайте се!”

Росица Калинова, 02.01.2026

Иран отправи остър ултиматум към САЩ да не се месят във вътрешните му дела, след като Доналд Тръмп предупреди, че Вашингтон ще „спаси“ протестиращите, ако иранските сили за сигурност започнат репресии срещу тях.

Али Лариджани, секретар на Висшия национален съвет за сигурност на Иран, заяви, че всяка американска намеса би дестабилизирала целия регион и би “унищожила американските интереси“. Той предупреди САЩ да бъдат внимателни с живота на своите войници, ако предприемат военни действия.

Ирански официални лица нарекоха изявленията на Тръмп и израелски представители „неотговорни“ и подчертаха, че националната сигурност на страната е „червена линия“, която няма да бъде предадена на „авантюристични туитове“.

Западните държави — включително САЩ и някои европейски съюзници — наблюдават протестите в Иран с “безпокойство по отношение на правата на човека” и потенциална репресия срещу демонстранти. Доналд Тръмп публично заплаши, че ако иранските сили стрелят по мирни протестиращи, САЩ ще се намесят, което беше възприето в Техеран като опит за външно влияние.

Тази реторика е остро критикувана от иранското ръководство, което я представя като заплаха за регионалната стабилност. Идеята за намеса — включително и на арабските  държави — засилва конфронтацията и увеличава рискa от ескалация, тъй като Иран интерпретира всяка външна намеса като опит за нарушаване на суверенитета му.

Към момента няма конкретна официална позиция от български институции, която да е формулирана публично по този конкретен конфликт между САЩ и Иран.

България, като член на ЕС и НАТО, обикновено следва общата линия на  Брюксел.

Какво може да последва?

Ако САЩ продължат да подчертават подкрепата си за протестиращите, а иранските власти реагират с още по-твърди предупреждения, напрежението може да се прехвърли извън словесната фаза към военни заплахи или регионални маневри.

Другите ключови играчи — като Израел, Саудитска Арабия или Турция — могат да използват ситуацията, за да укрепят своите позиции, което допълнително усложнява баланса.

Как започнаха протестите в Иран?

През 28–29 декември 2025 г. в Иран избухнаха едни от най-големите масови протести от години насам, водени първоначално от търговци и жители на големите градове, включително Техеран, Исфахан и други. Те излязоха на улиците в знак на протест срещу:

- драматичен срив на националната валута риал, която загуби значителна част от стойността си;

- висока инфлация и скок на цените на хранителните стоки и основни услуги;

- икономически упадък, натрупан през години на международни санкции и вътрешно управление.

Демонстранти пуснаха лозунги срещу управлението и призоваваха за по-широки политически промени, а някои групи открито поискаха смяна на режима и смекчаване на теократичната доминация в държавата.

В отговор властите предприеха арести на активисти и студенти, които организираха демонстрации около университети.

Доналд Тръмп, отправи публично предупреждение към иранските власти, че ако те продължат насилствено потушаване на мирни протестиращи, САЩ ще се намесят, за да „помогнат“ на демонстрантите — включително с потенциално военна подкрепа.

Така Вашингтон иска да ограничи влиянието на режима и да укрепи позициите на опозиционни групи, в контекста на продължаващо напрежение в Близкия изток.

В отговор Техеран предупреди, че всяка чуждестранна намеса, особено на САЩ и Израел, би довела до дестабилизация на региона и засилване на конфликта.

До къде може да доведе това?

Протестите могат да продължат да ескалират и да включват все повече градски райони, ако икономическата ситуация остане без подобрение.  

Силовият отговор от страна на властите — включително използване на жива сила или арести на активисти — може да предизвика още по-тежки сблъсъци.  

Протестите ако продължат — могат да доведат до дълбоки вътрешни промени, които да засилят позициите на реформисти или да подкопаят легитимността на управляващите.

Какво означава това за България?

Ескалация в Близкия изток почти винаги води до колебания в цените на петрола и газа. За България това означава риск от по-скъпи горива, инфлационен натиск и по-високи разходи за домакинствата.

Като член на ЕС и НАТО, България няма лукса на неутралитет. Официалната линия ще следва общите позиции на Брюксел и Алианса, дори когато те не съвпадат с обществените нагласи у нас.

При задълбочаване на конфликта България може да бъде въвлечена логистично или политически, без това да носи пряка национална полза — познат сценарий от други външни кризи.

Какво означава това за Европейския съюз?

Американската реторика за намеса поставя Европа в трудна позиция между деескалация и лоялност към Вашингтон.

При хаос или санкционна ескалация ЕС може да се изправи пред нова миграционна вълна от Близкия изток — тема, която вече разклаща вътрешното единство на Съюза.

Европейски компании са сред първите потърпевши от санкции, прекъснати доставки и нестабилни пазари. Това засилва умората от конфликти без ясен край.

Какво означава това за НАТО?

Ако САЩ преминат от реторика към действия, НАТО може да бъде поставено пред натиск за колективна подкрепа, макар Иран да не е в евроатлантическата зона.

Не всички членове на НАТО са готови за нов конфликт. Това може да оголи вътрешните пукнатини между „ястреби“ и държавите, настояващи за сдържаност.

Нова криза в Иран разсейва вниманието и ресурсите на НАТО от други горещи точки, което увеличава общата стратегическа нестабилност.

Или по-просто казано:

Иранските протести са вътрешен проблем, но американската намеса ги превръща в глобален риск.

Историята показва, че когато вътрешно недоволство се използва като геополитически инструмент, цената я плащат не великите сили — а малките държави и обикновените хора.