Разпад и неудържим глад за сигурност и ресурси

Владимир Шейтанов, 05.01.2026

От днес всяка по-силна държава може да се позове на венецуелския прецедент и да плени и отвлече чужд държавен глава от неговото легло, по пижама и на тъмно. А за по-престижно и по-сигурно, заедно с държавния глава, да сложи белезници и на неговата съпруга, деца и близки, съвсем в унисон с онази стара българска приказка: "Вържи попа да ти е мирно селото".

Не изключвам това да укроти желанието на мераклиите да стават държавен глава. Страхувам се, че желаещите може рязко да намалеят.

Край на имунитета на държавен глава, съгласно Виенската конвенция за дипломатическите отношения.

Край на най-малкото два от принципите на Устава на ООН - нерушимост на границите и суверенното равенство. ООН вече решително остава в история. Венецуела погреба ООН.

Край на Съвета за сигурност. Край на остатъците на системата за колективна сигурност.

Край на международните договори като съгласувана воля на два субекта на международното право.

Край на дипломацията като мирно средство за уреждане на спорове.

Край на определението за агресия от 1974г. в Резолюцията на ОС/ООН.

Край на забраната на войната като средство в международните отношения.

Край на института на "международната вежливост" и решаване на международните спорове с мирни средства - това остава в миналото.

Край на правната защита на чуждестранни инвестиции.

Съдбата на Украйна вече става доста предвидима.

Край на доверието в ЕС като защитник на върховенството на закона и правовата държава. ЕС губи окончателно своята международна легитимност като полюс в световната политика със своята безлична и безпринципна външна политика. Нито в Газа, нито във Венецуела, ЕС не успя да запази авторитет, физиономия, принципност. Доверието в ЕС и неговите институции окончателно се сведе до нивото на подкрепа от страна на самите евро-чиноввници и техните семейства.

Валута без доверие е като осъден на смърт. След провала на доверието вследствие на замразяването на руските активи, Венецуела е втората причина за залеза на еврото като втора международна валута в света.

Светът излиза от фазата на цивилизованите донякъде международни отношения и окончателно се свлича в тресавището на произвола, насилието, изнудването, на международната бухалка. Това несъмнено ще доведе до ескалация на международното напрежение до невиждани преди това висоти. Разделението на света на на двя свята: свят на БРИКС и свят на Разединения запад получава ново ускорение.

Доларът няма да може да се закрепи чрез приватизация на венецуелския нефт. Ерата на нефтодолара окончателно остава в миналото. Този акт вероятно ще събуди нова вълна на антиамерикански настроения в Латинска Америка. Светът няма да се върне към времената на колониализма. САЩ губят и последните остатъци на моралния си интегритет. Страните от ОПЕК ще виждат в огледалото Венецуела. Ще търсят други гаранции за своята сигурност. В света ще се развихри неудържим глад за сигурност и ресурси. Това ще ускори консолидацията на БРИКС и ще приближи разпада на неговите противници. А името на Президента Никола Мадуро ще застане в историята до това Президента Салвадор Алиенде.