Откъде идва силата на Иран

Николай Лазаров

Когато се говори за Иран, много по-рядко се обръща внимание на един фактор, който стои зад устойчивостта на иранската държава и култура – изключително дългата интелектуална и религиозна традиция, която се е запазила почти непрекъснато повече от хилядолетие. За да се разбере Иран днес, трябва да се разбере връзката между шиитския ислям, философията и държавността.

Още през IX–XI век в ислямския свят възниква мощна философска традиция, която се стреми да съчетае гръцката философия с ислямската религия. Сред най-важните мислители на тази епоха са Ал-Фараби и Ибн Сина, известен в Европа като Авицена. Ал-Фараби развива идеята за „добродетелния град“, общество, управлявано от мъдър владетел, в което крайната цел е човешкото щастие и духовно съвършенство. Тези идеи оказват огромно влияние както върху ислямската мисъл, така и върху средновековната европейска философия.

Въпреки това философията постепенно среща силна съпротива в голяма част от сунитския ислямски свят. Персийският теолог Ал-Газали критикува философите, обвинявайки ги, че поставят човешкия разум над религиозното откровение и приемат идеи, които според него противоречат на ислямската вяра. След XII век философията постепенно губи влияние в много сунитски региони и на преден план излизат теологията и ислямското право.

В Иран обаче развитието на мисълта тръгва по различен път. Шиитската традиция запазва по-силна роля на разума в религиозното мислене. В следващите векове се появяват нови мислители, които разширяват тази традиция. През XVII век Мула Садра изгражда цялостна философска система, известна като „трансцендентна философия“, която съчетава аристотеловата метафизика, неоплатонизма, ислямската теология и суфийската мистика. Тази система оказва огромно влияние върху по-късното развитие на иранската интелектуална традиция.

Решаващ момент настъпва през XVI век, когато династията на Сефевидите превръща шиитския ислям в държавна религия на Иран. Това създава стабилна институционална основа за развитието на религиозните училища и духовните центрове. В градове като Исфахан, а по-късно и в Кум, се оформят религиозни семинарии, в които философията се изучава заедно с теологията и ислямското право. Така се създава една рядка в световната история ситуация – философска традиция, която продължава да се преподава без прекъсване от Средновековието до наши дни.

Тази непрекъснатост е особено впечатляваща, ако се сравни с развитието на философията на Запад. В Европа средновековната философия, представена от мислители като Тома Аквински и Уилям Окам, постепенно отстъпва място на модерната философия на Рене Декарт, Имануел Кант и други автори. Старите философски системи се превръщат в предмет на историческо изследване, а не в основа на живо интелектуално развитие. В Иран обаче автори като Авицена продължават да се изучават не само като част от миналото, а като живи философски авторитети, чиито идеи се коментират и развиват.

Много ирански духовници имат сериозно философско образование. Дори лидерът на Ислямската революция от 1979 година, аятолах Рухолах Хомейни, е преподавал философия и ислямска мистика в религиозните училища. В същото време съвременната иранска държава не е просто пряко продължение на средновековната философия. Политическата система на Ислямската република се основава на доктрината „велаяти факих“ – властта на ислямския юрист. Според тази концепция върховната власт трябва да принадлежи на религиозен учен, който да ръководи обществото и да защитава ислямския ред. Тази идея е формулирана през XX век от аятолах Хомейни и представлява нова политическа интерпретация на шиитската традиция, а не директно приложение на класическите философски идеи.

Така съвременният Иран представлява сложна комбинация от древна интелектуална традиция и модерна революционна идеология. Силата на страната до голяма степен произтича от факта, че културната и философската традиция никога не е била напълно прекъсната. Докато в много други общества класическите философски системи са останали в миналото, в Иран те продължават да бъдат част от живата интелектуална култура. Именно тази дълбока непрекъснатост на традицията – съчетана със способността да се създават нови политически идеи върху нейната основа – е една от причините Иран да запази силна цивилизационна идентичност и до днес.

- Погледнато от България, която е светска държава с традиционна религия православието, няма нужда да даваме оценка на исляма или на политическата форма на иранската държава. Можем да дадем пример на западняците за автентична толерантност като оставим иранците сами да избират как да живеят. В същото време, за да познаваме по-добре силни страни в региона като Иран, които могат да бъдат наш икономически и политически партньор, дели ни само Турция, е добре да познаваме повече тази страна. Това би ни помогнало и да оценим по-трезво конкретната ситуация с войната там.

- Факт е, че европейските общества са спечелили нещо и са изгубили нещо в прекъсването на традицията на християнството. Трябва да имаме предвид, че Иран не само има население с жива религия, където почти всички членове на обществото са реално вярващи, но имат и политическа форма на управление, която е едновременно модерна революционна концепция, но и стъпва на 10 века шиитска философия. Това може за едно или друго да е вид пречка, но в същото време по отношение на сплотеността на обществото и на неговата организираност и мотивираност е положителен фактор.

- Несериозно е да твърдим със сигурност, че войната ще свърши по един или друг начин, защото има изключително много фактори в една развиваща се обстановка, а и някои развои на събитията зависят от личностния фактор, където винаги има елемента на изненадата. Но със сигурност можем да кажем, че Иран определено има шанс да удържи победа в настоящия конфликт, защото има икономика пригодена за война (заради принудителната им 40-годишна автаркия от санкциите) и общество, което е готово да се бори. В същото време логистиката на иранските врагове е разтегната, а реалната им сила може да е доста по-малка от тази представена в медиите. Както видяхме през последните години, деиндустриализацията в Европа и САЩ направи така, че дори с милиарди пари от джоба на данъкоплатеца наливани във военно-индустриалния комплекс, ЕС и САЩ не успяха да настигнат Русия по производство на снаряди.

- България, страна с разбито стопанство без собствени земеделие и индустрия, под пълен неоколониален контрол на колективния Запад, има само интерес в това да се еманципира и да търси за партньори сериозни, силни и уважаващи себе си народи като иранския.