ВОЙНАТА Е СКЪПОСТРУВАЩО  НАЧИНАНИЕ И С НЕПРЕДВИДИМИ ПОСЛЕДИЦИ,  АКО ПОСТАВЕНАТА ЦЕЛ Е НЕПОСТИЖИМА

Антон Гицов, 27.03.2026

Войната е част от историята на човечеството от хилядолетия. Но тези, които започват войната винаги си поставят някакви цели-и победата е от жизнено важно значение, защото разходите да нейното водене са огромни и съпътствани от загуба на жива сила, и ако започналият войната бъде победен, последствията за него са тежки и  често  трагични.

През последното столетие знаменателни са двете световни войни. Първата световна война е империалистическа колониална война  между съюзи от империи- тази на  Централните сили, ръководели основно от Австрия-Унгария,  Германия и Италия, и тези  Антантата – Великобритания, Франция и Русия, към които се присъединяват и по- малки страни. Целите са им различни, но в основата е преразпределението на колониите, към което най- вече се е стремяла Германия, за сметка на Великобритания, която притежава по това време много колонии в Азия и Близкия Изток, чиито суровинни природни богатства експлоатира.   Антантата печели войната, и като че постига своите цели- Германия е победена, Австро-Унгарската империя се разпада, но победата е скъпо струваща, изтощителна икономически и за сметка на милиони загинали на фронта. Победата е пирова и защото целта не е постигната в дългосрочен план- Версайският договор е заробващ за Германия, с много несправедливи клаузи и води да  възраждането на нацизма и милитаризма в Германия и създава основите за нова световна война.

Втората световна война е дело главно  на нацистка Германия, която търси реванш, но и заедно с Италия и Япония, тези трите страни, обединени в т.в. Тристранен пакт си поставят за цели завладяване на чужди народи и територии- Япония в Югоизточна Азия, Италия се стреми към експанзия в Африка и Средиземноморието, а Германия към покоряване на Европа и разширяване на своето „жизнено пространство“  на Изток чрез присвояване на плодотворни територии и природни богатства за сметка на Съветския Съюз. Но страните от Тристранния пакт се изправят пред мощта на обединилите се сили на Съветския Съюз, Америка, Великобритания и Франция и търпят поражение. И сметките са им излезли криви. Целите, които са си поставили, са се оказали непостижими, а  цената която за платили е огромна.

Друг пример на война, с поставена   непостижима цел е Виетнамската война.  Преди Втората световна война Виетнам е френска колония, но в страната се надига мощно партизанско движение срещу колонизаторите. Франция изпраща експедиционен корпус и установява контрол през 1945г.  над южната част на Виетнам. Виетнам е разделен на две части- Южен Виетнам и Северен Виетнам под контрола на комунистическите сили.  В Южен Виетнам е създаден Национален Фронт за обединение на Виетнам- ВиетКонг, подкрепян от Северен. Франция. Франция подкрепя режима на Южен Виетнам, продължава войната срещу Северен Виетнам, но нейните армейски сили и тези на Южен Виетнам претърпяван поражение в историческата битка при Диен Биен Фу   през пролетта на 1954г. Войната струва скъпо на Франция, целта която си  е поставила- да запази господството си над своята бивша колония се е оказала непостижима, и тя благоразумно се оттегля. Но войната е продължена от САЩ, които са си поставили идеологическа цел- спиране на разпространението на комунистически режими в този район на света. Битката е срещу партизанското движение- Виетконг в Южен Виетнам и срещу безмилостно бомбардирания Северен Виетнам. Но в тази война американците са си поставили непостижима цел - Северен Виетнам е подкрепян икономически и във военно отношение от такива мощни държави като Съветския съюз и Китай, а САЩ нямат подкрепата на виетнамците в Южен Виетнам, който е управляват от непопулярен, диктаторски корумпиран режим, губят подкрепа за войната и у дома. Но най- важното е решимостта на виетнамския народ да постигне обединение. САЩ губят войната през 1975г., изхарчили са  безсмислено близо трилион долара  и са дали 58,000 жертви и около 128 000 ранени. Американската война срещу Виетнам е изключително скъпо начинание, неоправдано поради нереалистично поставените цели. Комунизмът не се разпространява в този азиатски район и днес Виетнам е просперираща държава, с развита пазарна икономика.

Историята познава случаи, когато  една държана напада друга, защото е видно, че тази друга държава със свои действия застрашава националната и сигурност.

Такава война е с ясна цел, и е подкрепяна от обществеността на нападащата държава, което е изключително важно. До такава война почти се стига по време на карибската криза, когато през септември 1962г. Съветският съюз в споразумение с Куба изгражда военни бази в тази страна, в които разполага ракети с радиус на действие до 4000 километра, което прави всяка точка от територията на САЩ уязвима. Американското правителство и президентът Кенеди възприемат изграждането на тези бази като заплаха на националната сигурност на страната и заплашват Куба с инвазия, ако тези бази не бъдат премахнати. Заплахата постига целта си и двете ядрени сили се споразумяват, като Москва премахва базите и ракетите, а в замяна Америка прави отстъпки по отношение на свои бази в Турция.

С обяснение за защитата на своята национална  сигурност, Съветският съюз започва афганистанската война през 1979г. Лидерите на Москва са обзети от параноична идея, че  САЩ ще завземат Афганистан и разположат там свои военни бази, които ще застрашат съветската страна, в допълнение на заплахата от американските бази  базите в съседна Турция. Затова и предприемат предварителна война за поставяне на Афганистан под свой контрол. Но преценката на лидерите в Москва е била грешна и скъпо струваща. Афганистанската съпротива е силна, подпомагана активно от съседен Пакистан и особено от САЩ, на които се удава възможност „да си го върнат“ на Москва за подкрепата им на виетнамската  съпротива срещу американските нашественици по време на виетнамската война. Но по- важното е друго- опасност за националната сигурност за Съветския съюз по линия на Афганистан не е съществувала, никакви свидетелства не е имало, че САЩ са се готвели да завземат тази страна и да изградят такива бази. Когато безопасността на Русия е била застрашена, руският и братските му народи са подкрепяли своите лидери, а такава вътрешна  подкрепа е липсвала по време на афганистанската война, известни са протестите на майките на загинали млади войници на фронта, а и неосъществима,  в която съветските войски дават  около 15,000 жертви и струва милиарди на съветската икономика, подобно на САЩ някога във Виетнам, Съветския съюз на практика губи войната и се изтегля от Афганистан.

Историята би трябвало да е добър учител за  политиците, но те не винаги са достатъчно умни и прозорливи, и във важни моменти като че ли са и малко запознати с историята. Пример за това е войната на САЩ срещу Ирак през 2003г.  За основание е посочено, че Ирак застрашава националната сигурност на САЩ и техните съюзници, защото разполагал с оръжия за масово унищожение, които можело да бъдат приведени в действие в рамките на 45 минути. Това обяснение е недоказано и направо измислено, използвано е като претекст. Ирак не е разполагал с такива оръжия. Целта на войната е била по- прозаична. В богатият на петрол Близък изток, светският, макар и диктаторски режим на Саддам Хюсеин е представлявал заплаха за монархистичните режими в съседни държави като Кувейт, Саудитска Арабия, Бахрейн и други, с които САЩ са подържали топли отношения и са си осигурявали достъп до техният петрол на изгодни цени. Че има такава заплаха свидетелства успешната война на Ирак срещу Кувейт през 1990-1991г., когато Кувейт е обявен за „19-та провинция на Ирак“- една война представляваща също пример за скъпо струващо  начинание, поставило си неосъществима цел, засягаща интересите на  САЩ  в тази богата на петрол държава. Международна коалиция, от 31 държави предвождана от САЩ без усилие  разбива иракските войски и ги прогонва от страната. Така че целта на американската война през 2003г. е била премахване на режима на Саддам Хюсеин, и поставяне на страната под свой контрол,  с произтичащите от това блага- контрол и върху иракския нефт, и пресичане на апетитите на Ирак към подобни начинания.

Тази война привидно спечелена от САЩ обаче  е едно скъпо струващо начинание.

Войната струва на САЩ 1.7 трилиона долара и допълнителни 490 милиарда долара помощи за ветераните от войната,  американците  и техните съюзници в тази война, между които е и България, дават жертви- 13 български войници и офицери загиват безсмислено  в Ирак. Следват  години на междуособни вътрешни войни в страната на етническа и религиозна основа, ежедневни бомбени атентати, които  убийствени причиняват смъртта на хиляди иракчани.  Саддам Хюсеин е отстранен- обесен, но днес е трудно да се каже, че Ирак е приятелска на САЩ държава, подобно на арабските монархии от региона. Американците се недолюбвани от иракчаните, и тази страна днес не представя привлекателна туристическа дестинация за западните страни, като емиратите и други подобни страни. В Ирак също има американски бази, но  с незначителен  характер и ограничен персонал, които между другото днес са атакувани от про-ирански милиции  действащи на територията на Ирак. Малко известено е, но днес про-иранските милиции са не само военна, но и политическа сила в Ирак, те са формално  част от иракските сили за сигурност, но и обслужват интересите на Техеран. Свързани с тях партии са представени в парламента и допринасят за това Иран и Ирак да подържат приятелски отношения.

В резюме, войната срещу Ирак през 2003г. се оказва скъпоструваща авантюра, в  резултат на която светът не става по- безопасно място за живеене както уверяваха Джордж Буш младши и Тони Блеър, защото именно там след американската инвазия през 2003 г. от разклонение на "Ал Кайда" в Ирак  възникна Ислямската държава- ИДИЛ, която започва да се разпространява и в други арабски страни от региона.

Америка води още една изтощителна война между 2001 и 2021г.- в Афганистан срещу властта на талибаните, за които се счита, че са дали база на Осама Бил Ладен за организиране на атаката срещу  Световният търговски център в Ню Йорк и Пентагона във Вашингтон през септември 2001г. Целта е не само да се залови Осама бин Ладен и да се нанесе удар на Ал Кайда, но и да се премахне ислямския режим на талибаните и замени с приятелски такъв. Както и в случая с афганистанската война, която Съветският  съюз провежда през 1979г., американците са си поставили непостижима цел- те са наложили на власт свой президент, но талибаните контролират страната, подкрепени са от населението, също тайно и от съседен Пакистан.  Във  Вашингтон разбират най- сетне безсмислието на тази война и 29 февруари 2020 г. САЩ и талибаните подписват мирно споразумение в Доха, което задължава американските войски да напуснат Афганистан в рамките на 14 месеца, срещу обещание от страна на талибаните, да не позволяват на групировки да застрашават сигурността на САЩ и на техни съюзници. Изтеглянето на американските войски се забавя, талибаните губят търпение и предприемат масова офанзива.  На 15 август 2021г. талибаните превземат Кабул, и както някога във Виетнам,  американските войски безславно се изтеглят от страната, а талибаните обявяват победа.

И тази война се оказва скъпо струващо начинание. Войната струва на САШ около 2.3 трилиона дол.  и близо 2,500 жертви, загиват и военнослужещи от американските коалиционни партньори в тази война.

Посочените примери по-горе дават повод за размисъл и опит за обяснение на днешната война на САЩ и Израел срещу Иран. Казахме, че всяка война има своя цел или комбинация от цели.  Войната може да бъде разбрана или обяснена, ако целите са посочени ясно и обосновани. Но при тази война целите са неясно формулирани, неубедителни и  както изглежда неосъществими.  Американският президент, подобно някога на  предшественика му Джордж Буш , заяви, че Иран заплашва националната сигурност на САШ, защото осъществява ядрена програма, която да позволи на тази страна да произведе  ядрени оръжия, с  които да заплаши Америка и съюзниците и. Следователно тази заплаха трябва да се ликвидира, включително чрез прилагане на сила. Но американският президент не може да не знае, че ликвидираният с израелска бомбардировка  ирански върховен лидер аятолах Али Хаменей  е издал фатва, с която е забранил производството на ядрени  оръжия. А и няма никакви факти и доказателства, че Иран планира разработването на ядрени оръжия. Сам,  директорът  на Националния център за борба с тероризма на САЩ, Джоузеф Кент подаде оставка заради войната с Иран, заявявайки, че Иран не е  представлявал заплаха за националната сигурност на САЩ. Президентът Тръмп се видя принуден да намери и други основания за войната срещу Иран  и  формулира по едно време като цел и смяна на режима в Иран, който според него във външно политически план, подкрепя тероризма, а  във вътрешно политически план нарушава човешките права и свободи. Вярно е, че режимът на религиозните лидери в Иран е  антидемократичен, поради което срещу него хиляди иранци излязоха с протести по улиците и площадите и много от тях бяха убити от революционната гвардия. Американският президент и политическата върхушка в Израел вярваха, че военната атака срещу Иран ще бъде  приветствана от противниците на режима на айтоласите и ще въстанат, което ще доведе до бърз и успешен край на войната и смяна на режима срещу него. Тази тяхна убеденост говори за дълбоко непознаване на  историята и на народопсихологията на иранския народ. В Иран има настроения срещу САЩ заради поддръжката, която Вашингтон оказва някога на  считаният за американска марионетка шах Мохамед Реза Пахлави ,чието авторитарно и репресивно управление нарушаваше  традиционни  ислямски традиции  и доведе до  т.н. ислямската революция и детронирането му през 1979г. Помни се и подкрепата, която САЩ оказваха на Ирак по време на седемгодишната война между Ирак и Иран. Антиамериканските настроения се подсилват и от подкрепата, която Президентът Тръмп оказа на съпроводената с много човешки жертви и разрушения военна интервенция на Израел в Газа.  Противниците на режима в Иран възприеха американските и израелските бомбардировки върху обекти в Иран  и американските ултиматуми за капитулация, като опит страната им отново да бъде превърната  в американска марионетка, както миналото, и не въстанаха.

Прогнозата за въстание в Иран е ключовата грешка на Израел и САЩ , писа по този повод Ню Йорк Таймс.

Но възниква въпросът- защо в края на краищата на САЩ им е била необходима тази война, с неясно поставени цели, при това възможно неосъществими?  Видни американски политици и анализатори, при това някои поддръжници на Тръмп посочиха, че американският президент  е решил да помогне на своя израелски съюзник Нетаняху, да бъде ликвидиран Иран като потенциална заплаха за Израел, чрез обезглавяване на иранските лидери, разрушавайки икономиката на тази държава и лишавайки я от евентуална способност, чрез развиване на своя ядрена програма, макар и за мирни цели, да се сдобие с ядрени оръжия. В свой разговор по You Tube с анализаторът по национална сигурност Брандън Уайкърт, влиятелният американски консервативен бивш телевизионен водещ във FOX News Тъкър Карлсън изказа мнение, че войната  „ се случва заради Бенямин Нетаняху и неговата хватка върху американското правителство, включително с офицери на Мосад в централата на ЦРУ и израелски армейски офицери в Пентагона“. В разговора Брандън Уайкърт добавя: „Ясно е, че в момента САЩ са водени за носа от държава, която би трябвало да е наше прокси“.

Но тук възниква нов въпрос:  Войната, както казахме е скъпо начинание, и целите и, постижими или не, трябва да имат смисъл. Войната на САЩ струва вече близо 27 млрд. дол. Пентагонът иска от Конгреса още 200 млрд. дол. за нейното продължаване, ударени са американски военни бази в съседни страни, дадени са човешки жертви. Тръмп побърза да заяви победа, но какъв е смисълът, ползата за Америка от такава победа?   Има ли тук някакъв скрит геополитическият фактор?

Изглежда, че има и според други анализатори, Търмп не е толкова луд или глупав. Нападайки Иран, той не само обслужва интересите на Израел, но и преследва важна геостратегическа цел- връщането към еднополюсен свят, доминиран от Америка. Но пречка затова са други две велики сили-Русия и Китай. По отношение на Русия, привидно той притиска украинския президент да  се съгласи на руските условия за мир, но въпреки че прекрати военната помощ за Украйна, той остави прокси войната да се води от  европейските за предоставяне на Украйна на закупени от САЩ въоръжения и продължи да предоставя на украинците разузнавателна информация за нанасяне на неприятни точни удари по важни обекти на територията на Русия. Колкото повече продължава войната, по сметките на Тръмп, толкова повече Русия ще бъде отслабена, и ще намалее значението и като геополитически съперник. А през това време, бидейки неангажиран с  Русия, той ще може да се насочи към отслабване на Китай. И това може да бъде постигнато чрез ограничаването на достъпа на Китай до стратегически важни енергийни суровини, най вече нефт. Брандън Уайкърт резюмира така тази линия, която  Тръмп и републиканците постоянно повтарят: „Ударихме Венецуела, сега ще ударим Иран и това ще съсипе Китай, защото той разчита на техния петрол“.  Жан-Люк Меланшон, лидер на лявата опозиционна  „Непокорна Франция“, потвърди тази цел на Вашингтон, като каза: „Войната срещу Иран всъщност е насочена срещу Китай, защото  „ограничава възможностите на Китай да си осигурява петрол“. Външният министър на Русия Сергей  Лавров заяви в Москва на 21-ви март, че американската доктрина цели доминация на глобалните енергийни пазари, което се вижда от отстраняването на Русия от европейските енергийни пазари и сегашната война срещу Иран е да ограничи достъпа на Китай до ирански петрол, по военен начин или чрез  установяване на прокси  проамерикански режим в Техеран. И  Уайкърт,  добър познавач на Китай, опровергава възможността за постигането на такава цел, като посочва, че само 4 процента от петрола на Китай идва от Венецуела и 14 процента от Иран, което е неприятно, ако този източник бъде спрян,  но не и голям проблем за Китай. Защото китайците са знаели какво предстои и са увеличили предварително значително доставките си на петрол от Русия, и дори от Саудитска Арабия. Китайците и руснаците, казва Уайкърт „ни изучават години наред и знаят слабите ни места. Ние сме като някакъв изнежен гигант, който е твърде глупав да разбере, че тези хора не се шегуват и са убийци“.

Не бидейки глупави наистина, и двете супер сили Русия и Китай оказват понастоящем политическа поддръжка на Иран, и се счита, че Русия и особено Китай чрез свои спътници предоставят на Иран   информация за нанасяне на точни ракетни удари срещу американски военни бази в региона, а и срещу американски самолетоносачи, които се оказаха уязвима цел и безполезни в тази война. Затварянето на  Ормузкия проток и успешните атаки срещу американските бази в  монархиите  в региона, които  нанасят поражения и на цивилни структури предизвикаха,  антиамерикански настроения и силно безпокойство сред режимите в тези държави, които са сериозно обезпокоени и се дебатира въпроса за премахването на американските бази, което би им дало нужната сигурност. Извън ракетните удари, техните икономики вече страдат и те знаят, че привлекателността  на техните страни като туристическа дестинация и за изгодни инвестиции  ще бъде трудно възстановена през идните години.

Американо- израелската война срещу Иран е пример за война, за невярна  преценка на осъществимостта на поставените цели, самоувереност във  военното превъзходство над противника и за недооценяване на неговата решимост  и непоколебимост, не само да се защитава, но и да отвръща с болезнени контраудари.