Парадокс: желаещите да придобият ядрено оръжие създават повече несигурност

Симеон Николов, 11.04.2026

В условия на международна среда с рискове за сигурността изключителна роля придобива отговорността на държавите и политически лидери.

За съжаление сигналите, които излъчват тези на САЩ, Израел, НАТО, ЕС  и някои европейски страни предизвикват учудване и разочарование от позиции, мнения и решения, които не са съобразени с елементарна логика и познаване на международното право и международни споразумения, понякога дори със здравия разум. Развиващите се събития в света поставят тези лидери на изпитание. Но реакциите им са разочароващи. Не става дума само за Тръмп, Калас или Рюте.

Президентът на Полша Карол Навроцки, който наскоро се изказа за придобиване на собствено ядрено оръжие, очевидно е загубил всякакво чувство за реализъм.  Фрапиращото е, че Полша е страна по Договора за неразпространение на ядрени оръжия, който е в основата на глобалния ред за неразпространение. Оттеглянето от този договор би било нарушение на дипломатическо табу със сериозни последици.

На второ място, този лидер дава ли си сметка, че това  би се разглеждало като радикално отклонение от споделените принципи на сигурност в рамките на ЕС и НАТО. Полша би рискувала да се лиши от ролята си на неразделна част от европейския ред за сигурност, основан на сътрудничество.

На трето място, въобще не е сигурно, че полска ядрена бомба би довела до по-голяма сигурност за самата страна. Нещо повече, това неизбежно ще предизвика контрамерки от страна на Русия, защо не дори корекция на руската ядрена стратегия към Европа, с което би нанесла повече вреди на европейските страни. Тази идея на Полша не е насочена към по-нататъшното развитие на общите структури, а по-скоро към националните оперативни способности. Но ако всяка страни започне да изгражда ядрени способности, ще се появят опасности от недоверие, конкуренция и ескалация. Поне още няколко страни предявяват подобни претенции, между които впрочем и нашата съседка Турция. При това е всеизвестно, че НАТО осигурява възпиране чрез ядрените способности на Съединените щати и Великобритания, а Франция като европейска ядрена сила има своята роля в едно „европейско възпиране“.

На четвърто място идеята на президента Навроцки издава непознаване на дългия път по създаване на ядрено оръжие: от производството на високо обогатен уран или плутоний, до носителите на ядреното оръжие като ракети, самолети или подводници, да не говорим за структура за командване и контрол, за което ядрените държави са се нуждаели от десетилетия.

Действителният ефект от такива предложения създава повече несигурност и са израз на страхове от последиците на собствените агресивни политики, както и резултат на политическо безсилие за решаване на възникващите проблеми в международната сигурност.