Нестабилност и ерозия на международната система. Има ли шанс дипломацията?

На 09.04.2026 г. Българското дипломатическо дружество /БДД/ представи седмия си пореден годишен сборник под заглавие „Отива ли си следвоенният световен ред“, посветен на международната политика и българската дипломация през 2025 година, издателство „Изток–Запад“.

Досега Дружеството е издало 6 книги под заглавия: „Всичко е геополитика“ - 2025 г.;„Година на повече войни и промени“– 2024 г.; „Война бе думата на годината“– 2023 г.; „Войната и дипломацията“ – 2022 г.;„Накъде отива Европа“– 2021 г.; „Накъде отива светът“ – 2020 г. Състав и обща редакция: Андрей Караславов, Любомир Кючуков, Симеон Николов. Автори в последната книга са дипломати, научни работници и журналисти с богат професионален опит в сферата на дипломацията, международната политика и задгранична работа в българските представителства като посланици: Андрей Караславов, Бисерка Бенишева, Бойко Коцев, Веселин Вълчев, Веселин Киров, Георги Георгиев, Георги Миленов, Енчо Господинов, Костадин Филипов, Любомир Кючуков, Любомир Найденов, Мариян Карагьозов, Меглена Плугчиева, Петър Коларов, Пламен Грозданов, Симеон Николов, Стефан Попов, Теодора Овчарова. В приложение в края на книгата са дадени кратки сведения за авторите. Сред присъстващите бяха повечето от авторите и част от членовете на БДД.

Председателят на БДД Андрей Караславов представи последното издание пред гостите /дипломати, политици и журналисти/ като изтъкна, че по информация на издателството всички досегашни издания са търсени /купувани/, налични са в много наши библиотеки и използвани във висши учебни заведения. Настоящото издание за първи път е определено като Годишен сборник, а не Годишен анализ, което разчупва структурата и канона, обогатява и разнообразява същото. Включените в книгата материали нямат претенция за абсолютна пълнота и истина от последна инстанция, но целта на Дружеството е да представи компетентен професионален, а не адаптиран политически коректен поглед, да предизвика интерес към развитието и проблемите в международните отношения и външната политика на България.

По-нататък посланик Караславов запозна присъстващите на представянето на книгата с четирите раздела от нея.

Първият раздел със заглавие «Нестабилност и ерозия на международната система» отразява развитие, което през 2025 г. достигна нова връхна точка. Очевидна е ерозията на следвоенния ред, заобикаляне на системата на ООН и пренебрегването на нормите на международното право, което вещае непредсказуемост. САЩ хвърли ООН в хаос с изтеглянето си в началото на 2025 г. и от редица международни споразумения в рамките на ООН и се оттегли от 60 организации. През ноември САЩ успяха да прокарат в Съвета за сигурност най–важната резалюция по израелско–палестинския конфликта в подкрепа на новия 20-точков мирен план на Тръмп за Газа, като Руската федерация и Китай не наложиха вето на резолюцията, проявявайки политическа гъвкавост. Очаква се кампанията за следващия генерален секретар на ООН през 2026 г. да се превърне в кампания за бъдещето на реформите в ООН.

Позициионирането на България остана в рамките на тесногърдия и догматично–праволинеен подход на ЕС.

През 2025 г. България за разлика от други години не подкрепи редица важни резолюции на ОС /традиционни и ежегодни/, като осъждането на възхвала на нацизма, прекратяването на военните действия в Газа и пр. Последното– не осъдихме и колониализма и робството като престъпления.

В условията на прехода към нов геоикономически световен ред Европейският съюз  от такъв на мира, ценностите и стандартите /в политиката и бизнеса/, на меката сила и преговорите в търсене на политичеснки решения на конфликтите се препозиционира в полето на твърдата сила, на конфронтацията и милитаризма– където загуби своите досегашни предимства, без да спечели нови.

Все по–широка е дискусията в Съюза за въвеждане на квалифицирано мнозинство в области, които понастоящем са предмет на единодушно съгласие /обща външна политика, но без политиката на сигурност и отбрана, данъчна политика, многогодишна финансова рамка/. Периодично се издига и идеята за Европа на две скорости. В обобщение – геополитическите сътресения отправят безпрецедентни предизвикателства пред Съюза в търсене на нова Европейска независимост.

Миграцията и бежанският проблем продължават да бъдат както световен, така и европейски проблем. През годината продължиха да се променят нагласите към мигрантите в почти всички страни в ЕС. Безконтролното приемане на мигранти се замени със засилен контрол по границите. Пактът за миграция и убежище трябва да внлезе в сила от средата на 2026 г., като националните системи следва да са адаптирани и действащи дотогава.

В Близкия изток въпреки видимо променящия се баланс на силити в сърцевината на регионалната динамика и нестабилност продължават да стоят отдавна съществуващите дълбоки нерешени проблеми. Израел затвърди позицията си на водеща регионална военна сила. Последната война в Газа и разрастващата се хуманитарна катастрофа, граничеща с геноцид–определена като такъв от независима комисия на ООН– нанесоха сериозни имиджови проблеми на страната. Неясна остава перспективата за намиране на устойчиво решение на Палестинския въпрос. Показателно е обстоятелството, че приетите от Общото събране на ООН почти 800 резолюции по палестинския въпрос не се прилагат и имат символична стойност без реален практически ефект върху ситуацията.  Настъпиха нови ескалации, чиито последствия излязоха извън региона с отражение и върху световната икономика.

Черноморският регион привлече интереса във връзка с войната в Украйна. На 28 май 2025 г. ЕС предложи Нова стратегия за стабилен и сигурен Черноморски регион. Инициативити не НАТО се свеждат основно до стремежа за трайно присъствие в Черно море.

Вторият раздел е озаглавен «Военна мощ и оръжия вместо стратегическа мъдрост».

В процеса на настъпването на новия световен ред и разпределение на сферите на влияние икономическата и военна мощ имат решаваща роля. Променя се характерът на войните. Войната в Украйна показа фундаментална трансформация на бойното поле и сложи край на почти вековното господство на концепцията за механизцираната война.  Демонстрирана беше централната роля на безпилотните летателни средства и надводните и подводни плавателни съдове без екипаж в модерното водене на война. На бойното поле се появиха роботизирани системи, които заменят живата военна сила. Съвременната война се преобразува  чрез интегриране на изкуствен интеект, автономни системи и квантови технологии във военни възможности. Усъвършенствани бяха хиперзвуковите ракетни системи. В противоракетната отбрана се появиха напълно нови ситеми. Нарастна рискът от използване на ядрено оръжие. Военното използване на космоса заплашва да измести цивилното.

В следващия материал са разгледани Санкциите като инструмент на външната политика. Акцентира се върху тези от тях, които не са регламентирани според действащото законодатество. Прави се подробен анализ на отражението на санкциите върху руската икономика и преприетите от руска страна ответни мерки. В областта на търговията Русия успя да диверсифицира и пренасочи основните търговски потоци на своя износ и внос. Засега Русия показва способност да се адаптира към наложените ссанкции. Наблюдава се и тенденция икономиката й постепенно да излиза от клишето «суровинна икономика».

В статията «Енергетиката – поле на конфликти и сътрудничество» се прави преглед на енергийните отношения между Европа и Русия през различните периоди  от по–съвременната ни история и тяхното развитие през последните години, както и използването им като политичесдки и икономически инструмент.

В анализа на Международното хуманитарно право и контрола на въоръженията се прави преглед на състояние и спазването на основополагащи документи, конвенции и договори. За разлика от предишни години през 2025 г. не бе постигнато позитивно развитие в международното хуманитарно право, а бе отбелязан опредлелен регрес, което е илюстрирано с конкретни примери.

Последният материал от този раздел «Първото оръжие срещу първата жертва» предоставя не само познания, но и естетическа наслада с поднасянето на фактите и проблемите. Едно от най–важните, вечни и опасни явления в живота на хората, обществата и държавите – пропагандата, методи, форми, влияние, опасности, ефективност, вреда, неизкореним придатък и оръжие в политиката– от древни времена до наши дни.

Третият раздел «Самоубийството на хегемона? Защита на интереси и ценности» е посветен на «основните играчи» на съвременната международна арена. Такъв раздел впрочем присъства във всички досегашни издания на БДД и в него са подбрани държави в зависимост от важните събития през годината в международните отношения и ролята на една или друга от тях. В настоящия сборник са включени статии за САЩ– геополитическото цунами на президента Тръмп, Китай– тихата глобална експанзия, Русия– Актуалните геополитически тенденции във външната политика на Русия, Германия– 2025 –повече проблеми, отколкото решения, Франция– Действията на френската дипломация, Турция между Изтока и Запада:игра на няколко терена, Западните Балкани през 2025 г.

В последния, четвърти раздел «Има ли шанс дипломацията» е вкючена статия посветена на чувствителната тема за отношенията ни с Република Северна Македония под заглавие «Защо не вървят отношенията ни със Скопие?». Повече от 100 години  тези отгношения се развиват на приливи и най–вече на отливи, жертва са на външни влияния, както и на политически грешки или пасивност през годините. Тези грешки продължават и сега, но претенциите ни към ръководството на съседната страна определено са оправдани. И към подходите от наша страна имаме претенции и дори сред членовете на нашето дружество не винаги има консенсус. Авторът на материала е един от добрите познавачи на историята и развитието на отношенията между нашите две страни и дава своя обективен поглед върху най–последните събития в двустранните отношения. Материалът хвърля светлина върху проблемите, които няма скоро да намерят свое решение и ще ни съпътстват още дълго.

«Външната политика на България: проблеми, позиии, механизми» е тема, с която завършва всеки наш годишен анализ, в който се дава пълна представа за текущата дейност на МВнР и участието на страната ни в потока на външната политика на ЕС. Това се отнася до гласуването ни по въпросите, разглеждани в междунарадните организации, както и позициите по всички актуални международни проблеми. Като отклонение би могло да се отбележи присъединяването ни към изразяващите резерви Полша, Унгария, Словакя и Румъния към новото споразумение между Украйна и ЕС, подготвяно в рамките на т.нар. задълбочена и всеобхпватна зона за свободна търговия, поради опасения, че то може да дестабилизира селскостопанските пазари в ЕС. Дългоочакваното ни приемане на страната в Шенген в момент, когато основните държави в Европа въвеждат противоречащ на това споразумение строг граничен контрол по своите граници, с което на практика го обезмислят. Може би най–подходящо в случая би било да се каже «повече от същото», що се отнася до стила, активността или по–скоро пасивността и стриктно придържане към общите позиции на Общността. На практика провеждането на «ценностно ориентирана външна политика» най–често не се покрива с националните интереси.

За да избегнем повторението в тазгодишния материал, посветен на външната политика и дейността на МВнР, не са засегнати продължаващите нарушения на Закона за дипломатическата служба и други традиционни за критика действия на постоянните «времвенни» ръководства на Министерството. Последното често изпитва трдност в осигуряването на квалифициран персонал както в Централното управление, така и в задгранични позиции, особено в «непривлекателни дестинации». Свбодните бройки се обявяват нееднократно и дори се стига до търсене на кандидат чрез «Jobs.bg» може би уникален български принос към дипломацията.

В пиложения към сборника, освен кратка информация за авторите, за първи път публикуваме позициите на БДД по актуални международни проблеми, разпространени до медиите през годината: Позиция на БДД по подготовката на ЕС за война; Позиция на УС на ДД във връзка с войната между Израел и Иран и ситуаацията в Близкия Изток; Позиция на БДД по състоянието на отношенията с Република Северна Македония; Отворено писмо от БДД– България  не е сред 26–те страни, членуващи в ЕС и НАТО, присъединили се към съвместната декларация, в която се критикува дейността на израелските власти в осигураването на хуманитарна помощ на населението в газа и се настоява за прекратяване на бойните действия.

Второто изказване беше на Симеон Николов, член на УС на БДД. В началото той припомни, че преди около 6 години при представяне на една от първите ни книги издателят Любен Козарев отбеляза „Книгоиздаването остана един от малкото пътища, които не са затворени за свободното мнение, потискано в медиите“, към което днес бихме могли да добавим „особено в период на войни и противопоставяне“ и в момент, в който служебният министър на външните работи инициира екип за противодействие на дезинформацията, в който привлече една от най–дискредитираните личности в Европа и взе на прицел сайтове, отличаващи се със задълбочени анализи за войните и международните отношения.

Той благодари на авторите, участващи в новия сборник на БДД  и им пожела да бъдат все така активни и полезни в сферата, в която са се изградили. За първи път броят им е най–голям 18, а 50% от тях се включват за първи път. Той подчерта, че съществен момент винаги е бил  изборът на основната тема на всяка от книгите и разработения план, формулираните акценти в разделите, представени пред авторите като изискване към тях и  привлечени за изготвяне на съответните материали. Тоест, тук няма случаен набор от теми и автори, а фокусиране върху най–актуални техни разработки към края на годината. При такъв творчески потеницал не е изключено да се премине към издаване и на две книги през годината.

Събитията през тази година се развиха с такава динамика, че само три месеца след предаването на материалите за редакция и печат е необходимо да актуализираме и допълваме вече написаното. Най–вече във връзка с войната в Близкия Изток и нарасналите заплахи.

Сянката на трета световна война става все по–плътна: Нарастват военните бюджети, увеличават се запасите от боеприпаси, ускорено се въвежда ново въоръжение, строят се бомбоубежища. Провежда се преподготовка на запасните. В Германия нов закон предвижда мъжете до 45 г. да искат разрешение за по–дълъг престой в чужбина.

И в България в проведеното през 2025 г. съвместно учение на Съвместното командване на силите „Непреклонна решимост 25”,  първото, в което доброволният резерв на СКС бе извикан на активна служба.

Франция увеличи запасите си от дронове–камикадзе с 400% и управляеми бомби с 240% и ракети за ПВО с 30%.

Великобритания планира 6 нови завода за оръжие и муниции, 148 нови модернизирани танкове Челинджър 3, закупуване на самолети F-35р носители на ядрено оръжие.

Полша увеличава рекордно военния си бюджет над 40 милиардва долара. Личният състав на въоръжените им сили от 128 000 днес трябва нарастне на 300 000 през 2035 г., от които 50 000 териториален резерв.

Германия през 2026 г. ще достигне военни разходи от 104 милиарда при 62,4 млрд през 2025 г.

Факторът Сила се превръща в ключов инструмент в международните отношения. Междунардното право вече не съществува. За Вашингтон международното право е за слабите. Именно това отношение може да има трагични последствия и Трета световна война. За американската администрация Европа не е сериозен играч на световната сцена и брутално принуди ЕС да признае васалната си позиция.  Европа против волята си започна да обсъжда европейска система за сигурност. Разпалването на войната в Иран ускори влошаването на трансатлантическите отношения. Ако някои оцелеят след Трета световна война и анализират причините, ще се питат, как човечеството е могло да допусне такава политическа глупост на държавни лидери и международни съюзи. Неспособността да признаят грешките си, безсилието на преглътнат безпочвеното си самочувствие въвличат и останалите народи в бездната на войната.

Свидетели сме на фундаментална промяна в характера на войната:

Въздействието вече не се генерира предимно от сложни платформи, а от масово произвеждани, прецизни и нискоударни оръжия– дронове, сензори и достъпни системи и от тяхната взаимосвързаност. Опитът от войната в Украйна се пренесе в Иран в рамките на руско–иранското сътрудничество.

Следващото поколение дронове, което се появи, с оптично насочване, не предават радиосигнали, тоест те са имунизирани срещу електронно въздействие и заглушаване /благодарение на използване на оптичен кабел до 50 км/. Русия ги въведе март 2024 г. Иран ги използва понастоящем.

САЩ също се учат от войната в Украйна: например в координираното използване на дронове, мерките за борба с дронове и електронната война като интегрирана система .

Западът все още не е склонен да признае, колко драматично се е променил характера на войната /в Украйна и Близкия Изток/. Истинската революция се крие в ниската цена и многофункционолността на новите оръжейни системи. Но защо Западът все още не произвежда евтини дронове в голям мащаб? Причината е във все още преобладаващия принцип на водене на война от западните държави. Те разчитат на въздушното превъзходство.

Огромна е нуждата от наваксване във всички области на войната. Фактът, че 200 украински специалисти поддържат ПВО–отбраната на държави от Персийския залив, говори сам за себе си.

Двете войни /Украйна и Иран/ доведоха до ускорена разработка на редица нови оръжия. САЩ не се страна по Допълнителния протокол I към Женевската конвенция и нямат договорно задължение за правен преглед на нови оръжия и средства.

В допълнение към публикуваното  в сборника за „Войните и новите военно–технологични способности“ днес може да се добави, че след Украинската война, Иранската война се превърна в най–големия полигон за изпитания на нови оръжейни системи.

Поради това, информация за използваните за първи път нови средства в двете войни  през последните три месеца на 2026 г. и адаптиране на разузнавателните способи към новите заплахи, както и интересни данни за плановете на Гърция, Израел и Кипър и произтичащите от предложението на Франция към европейските страни за ядрено възпиране, към което интерес проявиха Гърция, Великобритания, Полша, Белгия, Нидерландия, Швеция  и Дания и предизвиканата реакция в Турция, ще бъде публикувана в изданието „expert-bdd.com“.

Любомир Кючуков, член на УС на БДД допълни направените изложения, след което тримата водещи (Караславов, Кючуков и Николов) отговориха на въпроси от публиката. Интересни примери от богатия си професионален път на журналист и дипломат даде Енчо Господинов. Бивши посланици разясниха редица казуси, които възникнаха по време на дискусията. Представители на сродни организации направиха предложения за представяне на книгата и пред техните членове.

Книгата „Отива ли си следвоенният световен ред. Междунарадната политика и българската дипломация“, може да се закупи от издателство Изток–Запад. 327 страници ·  Код на продукта: 3706-01 · SKU: 15.0190 · ISBN: 978-619-01-1754-4, Цена 12.00 евро, Доставка до офис на Еконт. За поръчки и доставки: 0888 465635, 0887 550859. /При наличност могат да се закупят и сборниците на БДД от 2020 до 2025 г. /