Четирима в надпревара за Генерален секретар на ООН

Повишеното внимание към предстоящият избор на нов генерален секретар на ООН е оправдано поради следните основни причини:

Първо, състоянието на ООН: една политически отслабена и финансово изтощена институция, която отсъства на масите на много преговори;

Второ, критичната геополитическа ситуация, която изисква връщане към многостранната дипломация на ООН, въпреки че  доверието във възможностите на многостранните преговори намалява по целия свят.

Трето, необходимостта от силен лидер, който да успее да я въведе във фаза, в която ООН да се трансформира, за да оцелее.

Четвърто, намиране на единство между онези, които призовават за връщане към основите, институционален ремонт и фокусиране върху основната мисия за мир и сигурност и другите, които се опасяват, че ако се съсредоточат само върху това, ще бъдат изоставени други области от решаващо значение за съвместното съществуване на държави и хора през 21-ви век – от изменението на климата и изкуствения интелект до пандемиите.

За справяне с тези сериозни предизвикателства очевидно ще е необходим политически проницателен лидер, а не просто от ръководител. Той трябва да е способен да убеди лидерите на страните-членки, могат да гарантират  сигурността на своите народи, ако разбират и защитават забраната за употреба на сила като универсално валидна.

Във вторник и сряда в Ню Йорк бяха представени четиримата кандидати, които се борят за поста на генерален секретар на Организацията на обединените нации. И по един въпрос всички бяха единодушни: организацията трябва спешно да бъде реформирана, за да може да води преговори. Тя има огромни финансови проблеми, не на последно място защото Доналд Тръмп не я харесва особено и изтегли страната си от редица институции на ООН, като СЗО, и значително намали плащанията. Но в каква посока новият кормчия или новата кормчийка ще иска да насочи потъващия кораб в бъдеще не беше разкрито по време на изслушванията, които се ограничиха до вербална демонстрация на воля за реформи.

Добри шансове се приписват на аржентинеца Рафаел Гроси. От години той ръководи Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) във Виена и се счита за желания кандидат на САЩ и страните от Г-7. Той беше предложен и похвален с най-високи думи от президента Хавиер Милей; но дали това говори в негова полза, е повече от съмнително. В речта си при встъпването в длъжност Гроси критикува досегашната роля на ООН. „Когато погледнем към Газа, Южен Судан, Кавказ, Индия, Пакистан и Камбоджа, отсъствието на ООН е очевидно“, заяви аржентинецът, „това не може да продължава така.“ Той обаче не представи конкретни предложения, например дали в Съвета за сигурност на ООН най-накрая да бъдат включени и страни като Бразилия, Индия или Южна Африка трябва да бъдат приети за постоянни членове, или дали Ню Йорк все още е подходящото място за седалище на ООН, тъй като САЩ достатъчно често са възпрепятствали влизането на чуждестранни политици и служители на ООН.

Въпреки това – според слуховете – Кремъл също имал „положително мнение за Гроси“, тъй като той многократно е преговарял с Владимир Путин относно проблемите със сигурността на украинската атомна електроцентрала „Запорожие“ – така цитира говорителят Димитри Песков в консервативния ежедневник „La Nación“. Дали Русия ще му даде гласа си, е под въпрос. Защото неговият съюзник – членът на БРИКС Иран – обвинява Гроси, че безкритично приема обвиненията на американската администрация и засипва правителството в Техеран с фалшиви обвинения. Така Гроси твърдеше, че Иран притежава материал, подходящ за ядрени оръжия, „за десет атомни бомби“, а Тръмп използва това като легитимация за атаката в Близкия изток.

Факт е, че Гроси нито за миг не се е интересувал от (незаконното) съществуване на израелската атомна бомба и по този начин я е толерирал. Затова вероятно няма да получи гласовете на арабския и африканския свят.

Преди него в Ню Йорк Мишел Бачелет представи плановете си за реформа на ООН в случай, че бъде избрана. Кандидатурата на бившата президентка на Чили и върховен комисар на ООН по правата на човека се подкрепя от Бразилия и Мексико. Новият чилийски държавен глава Хосе Антонио Каст оттегли подкрепата си за нея по идеологически причини – Бачелет е член на Социалистическата партия, а Каст е убеден привърженик на идеите на бившия диктатор Пиночет.

На следващия ден беше ред на Ребека Гринспан от Коста Рика. Държавната служителка разполага с отлични връзки в международната бюрокрация и от 2021 г. ръководи Конференцията на ООН за търговия и развитие (UNCTAD). Тя е дъщеря на еврейски имигранти от Полша, учила е в Израел и е член на надзорния съвет на държавната фондация Fundación Hispano Judía, основана през 2016 г. За разлика от критичната към Израел Бачелет, тя досега се е въздържала от коментари по конфликта в Близкия изток, пише вестник „Jüdische Allgemeine“, който отрежда на Гринспан големи шансове за избора. Три причини говорят в нейна полза: географското положение, полът и нейният произход. Според обичаите на ООН постът се редува между континентите, а последният генерален секретар на организацията беше перуанецът Хавиер Перес де Куеляр (1982-1991), така че е време за нов латиноамериканец, а още по-добре – за латиноамериканка. И тъй като досега Гринспан не е дала повод да се предполага, че ще се противопостави на мощни интереси, тя би могла да се превърне в компромисно решение.

Кандидат номер четири е Маки Сал, бившият президент на Сенегал. Син на работник и продавачка на фъстъци, той е геофизик и започва кариерата си в Демократичната партия. Според Сал основните му приоритети са конфликтът между север и юг и контролът върху мултинационалните корпорации, които финансово разрушават континента. На 5 февруари 2022 г. той беше избран за председател на Африканския съюз за срок от една година. Срещу него говори фактът, че по време на мандата си като държавен глава е управлявал авторитарно и е предприел брутални репресии срещу опозицията. Все още висят и обвиненията за финансови злоупотреби и корупция. Решаващо обаче вероятно ще бъде, че този път не е „ред“ на Африка и че той е мъж.

Който и да спечели надпреварата, в крайна сметка думата имат петте постоянни членове на Съвета за сигурност: Китай, Франция, Великобритания, Русия и САЩ. Те разполагат с право на вето и могат да блокират отделни кандидати. Прекалено ясен политически профил и прекалено силна воля за реформи биха противоречили на техните интереси.

С.Николов, 25.04.2026