Причини за изключване на Европа от ядрените преговори между САЩ и Иран

Старият континет губи стратегическа автономност.

Европейската тройка, или Е3 (Франция, Германия и Обединеното кралство), която преди това е играла посредническа роля  между САЩ и Иран в непреките преговори относно ново ядрено споразумение и единствен участник в Съвместния всеобхватен план за действие способен да задейства механизъма за повторно налагане на санкции от Съвета за сигурност на ООН, които съвместно с ЕС  водиха дори проучвателни разговори от 2024 г. до март 2025, бяха изключени от този процес. / Преговорите се проведоха на 12 април в Оман и на 19 април в Рим./

Европейските страни, които водят тристранни преговори с Иран по ядрения въпрос от 2003 г. насам, смятат, че участието им е жизненоважно за разрешаването на кризата. Европейската тройка се опита да започне дипломатически процес с Иран, преди Тръмп да встъпи в длъжност. Сега обаче, САЩ не са информирали европейските страни за ядрените преговори, провеждани в Оман на 12 април т.г.. Очевидно това е било и желанието на иранците, ако съдим по думите на бившия ирански президент Хасан Рухани, който е отбелязвал в миналото, че „Преговорите с Америка са по-лесни от преговорите с европейците.“ Решаващата причина обаче е в разбирането  на Тръмп и неговия екип за Европа и състоянието на отношенията между САЩ и стария континент. Тръмп, Илон Мъск, Ванс и останалата част от екипа им открито подкрепят крайно десните движения в Европа и разглеждат трансатлантическото единство и партньорство като бреме, което ограничава силата и интересите на САЩ. Поради това е малко вероятно Европа да се върне в новия процес на преговори за ядрената програма.

Някои експерти смятат, че премахването на координацията с европейските страни в преговорите с Техеран може да отслаби въздействието, което се цели. А в миналото Европа е била участник в отношенията между САЩ и Иран, допринесъл за намаляване на недоразуменията, за  поддържане на  баланс и за насърчаване на диалога. Сега обаче, отстраняването на Европа от преговорите по ядрените въпроси съвпада с инициирането на директни преговори за прекратяване на военните действия между Украйна и Русия, на което Брюксел не гледа с одобрение.

През последните години усилията  на Европа за съживяване на Съвместния всеобхватен план за действие и осигуряване на правата на Иран съгласно споразумението са недостатъчни. Това значително отслаби нейната  роля, особено в очите на Иран. Освен това, Европа не е приоритетен играч за новата администрация в САЩ. Следователно, настоящият имидж на Европа, както в очите на Иран, така и на САЩ, я прави по-малко подходящ вариант за медиатор.

Едно участие на Европа в преговорите ще бъде ограничено именно поради горните причини.  Вероятността Европа да предприеме стъпка към предотвратяване разработване на ядрени оръжия от Иран, докато преговорите напредват положително, обаче е доста ниска. Защото активирането на механизма за задействане – според ирански официални лица – би могло да инициира процес, който би могъл да доведе до оттегляне на Иран от Договора за неразпространение на ядрени оръжия. Стъпка, която увеличава ядрения риск, породен от Иран, никога не е в интерес на европейците. Освен това, е малко вероятно европейският континент, загубил стратегическата си автономност, да вземе подобно решение срещу САЩ в иранската ядрена криза. Това обяснява, защо Европа не участва в ядрените преговори.

С.Николов