Изоставането на Европа в развитието на Изкуствения интелект и финансовите рискове

Ново проучване показва изоставането на Европа в областта на изкуствения интелект. Това, което се очертава, не е краткосрочен дефицит, а структурен проблем с дългосрочни последици за конкурентоспособността и икономическия суверенитет.

Изпреварващото  участие на САЩ в инвестициите не е само количествено – то се изразява в структурно господство. От десетте най-големи инвеститори в научноизследователска и развойна дейност в света, седем са базирани в САЩ, а само двама в Европа.

Американските компании вече инвестират 9,2% от приходите си в научноизследователска и развойна дейност, докато европейските компании инвестират само 6,7%.

Германия е паднала до пето място в световната класация за изкуствен интелект – след САЩ (над един милион таланти в областта на изкуствения интелект), Индия (991 788), Великобритания и сега и Канада със 133 280 специалисти. Германия има 117 336. Това е катастрофално, защото без топ таланти няма изследвания на най-високо ниво. Всеки, който изгражда иновативен стартъп в областта на изкуствения интелект в Мюнхен и се нуждае от капитал от Амстердам или Виена, ще се сблъска с 27 национални регламента.

Докато 132 европейски компании бяха сред 500-те най-големи през 2024 г., броят им спадна до 126 през 2025 г. Северна Америка остана със 147 места, а Азия се изкачи в класацията, като сега се гордее с 220 компании в сравнение с 215 през предходната година.

Има няколко причини, поради които европейските корпорации изостават. Фиксирането на правителствата във  войната в Украйна, високите цени на енергията и забележимото нежелание за инвестиране както сред потребителите, така и сред бизнеса –  все фактори, които допринасят за това.

ЕС се опитва да реагира, но дали е достатъчно това?. На 7 май Съветът и Парламентът се споразумяха за опростени правила за изкуствения интелект като част от пакета „Омнибус“ за изкуствения интелект. Регламентите с висок риск за самостоятелни системи с изкуствен интелект се отлагат за 2 декември 2027 г., а за системи, вградени в продукти, за 2 август 2028 г. Седем водещи европейски технологични компании, от Airbus до SAP, предупредиха, че Европа ще затъне в регулаторни подробности, докато останалата част от света вече интегрира изкуствен интелект във физически системи.

Петте най-големи американски технологични компании генерираха комбинирана оперативна печалба от 261 милиарда евро през 2025 г. – 21% повече от предходната година.

Европа има е някои положителни страни: В автомобилната индустрия Европа инвестира значително повече, с 6,5% от приходите, отколкото Северна Америка (4,1%) или Азия (4,6%). Фармацевтичната индустрия също остава силна, с интензивност на научноизследователската и развойна дейност от 14,7%. Връзката между интензивността на научноизследователската дейност и рентабилността е ясна: Според ЕЦБ компаниите със силна научноизследователска дейност постигат марж на печалба преди лихви и данъци от 14,1%, докато тези със слаба научноизследователска дейност постигат само 9,9%. Дали Европа ще реши структурните си проблеми достатъчно бързо ще бъде ключовият въпрос през следващите години.

Финансирането на развитието на Изкуствения интелект  изисква безпрецедентно високи финансови средства. МВФ предупреждава, че развитието на ИИ крие рискове за световната финансова система и може да предизвика финансова криза, ако не се управлява правилно. Водещи стартъпи като Anthropic преговарят за нови инвестиции в размер на 30 млрд. долара, като пазарната им оценка се очаква да надхвърли 900 млрд. долара. А известно е, че Урсула и Кая продължават успешно да изпомпват огромни суми от ЕС за следващи инжекции за продължаване на войната в Украйна, а не за технологичното развитгие на Европа.

На 11. май министърът на икономиката, инвестициите и индустрията на България Александър Пулев при посещението си в Института за компютърни науки, изкуствен интелект и технологии (INSAIT) към Софийския университет „Св. Климент Охридски“ в София Тех Парк подчерта, че Министерството на иновациите и дигиталната трансформация ще бъде основната входна точка по всички въпроси, свързани с дигитализацията и внедряването на изкуствен интелект във всички сфери на обществения живот. Той акцентира, че усилията няма да се ограничават единствено до дигитализиране на административните процеси, а ще бъдат насочени и към създаване на силни стимули за бизнеса с цел повишаване на продуктивността и насърчаване на използването на изкуствения интелект като възможност за развитие, а не като заплаха. Той акцентира върху нуждата от засилване на международното присъствие на българските иновационни структури и представяне на техните постижения. Преди около два месеца директорът на същия институт Мартин Вечев заяви по време на пресконференция, че едно от най-големите предизвикателства днес е изграждането на собствен национален и суверенен изкуствен интелект, който осигурява независимост от чужди държави, доставчици и източници. "Това е сложна задача, която е от стратегическо значение за всички държави по света. Това е номер едно задачата в момента, подобна на енергийната независимост".

С.Николов