Бъдещите поколения ще ни съдят не по военна мощ, а по способността ни да решаваме конфликтите

Симеон Николов, 20.05.2026

Две посещения на най–високо ниво в Китай с разлика само от 4 дни – на президента на САЩ Доналд Тръмп и на руския президент Владимир Путин– събраха във фокус най–актуалните световни проблеми и вниманието на международната общност.

Те излъчиха сигнали за възможна стабилизираща роля на дипломацията и икономическите взаимоотношения и породиха очаквания за новия световен ред, но оставиха отворени още редица въпроси.

Очевидните различия в подхода на Китай към САЩ и Русия създадоха впечатления, че

–       Липсата на конкретика в договореностите между САЩ и Китай подсказва все още известна несигурност;

–       Договореностите с Русия свидетелстват за предвидимост и устойчивост;

–       Посещенията оформиха облика на Тръмп като съперник, а този на Путин като съюзник;

–       Сериозната голяма делегация с представители от всички области на Русия, подписаните с Москва 40 споразумения и обемиста съвместна декларация от 27 стр. контрастираха с липсата на такава със САЩ.

–       За разлика от Тръмп, Путин се оказа по– надежден събеседник за Си, а съюзът им показва ефективността, международната предвидимост и координацията между Русия и Китай.

–       Пекин вече не търси баланс между Вашингтон и Москва, а се издига до позицията на централен играч, с когото и двата центъра на силата са принудени да се ангажират.

Откровеното и ясно заявление на Си Дзинпин още в самото начало на срещата му с Тръмп, че Пекин няма да толерира никаква намеса на САЩ в делата на Тайван, който китайците считат за неразделна част от страната си, представляваше значително отклонение от типичния дипломатически език и сигнализираше за ясно приоритизиране на опасенията на Китай, намерили място и в директните и конкретни коментари на китайския лидер. Липсата на ново търговско споразумение или дори рамка за бъдещи преговори и без обичайното съвместно комюнике представляваше значително разочарование.

Докато американската страна постави акцента  върху споразуменията за предотвратяване на разпространението на ядрени оръжия и поддържане на отворени корабни пътища, в китайското изявление не се споменаваха конкретно тези теми, а вместо това се отнасяше до обмен на мнения по основни международни и регионални въпроси. Това несъответствие предполагаше, че интепретираните от  американската страна споразумения или ангажименти са  били разбирани по различен начин от китайската страна, може би като признание на съществуващи позиции, а не като нови разбирания.

Различията  между публичните изявления на двете страни за срещата разкрива разминаване в подхода на всяка от страните към дипломатическата комуникация

САЩ и Китай се споразумяха за закупуването на 200 самолета Boeing от китайски авиокомпании и възобновяване на определени селскостопански внос от САЩ, но резултатите бяха формулирани по различен начин от двете страни: докато американската страна първоначално бе по–конкретна –  най–малко 200 самолета и повече, ако нещата вървят добре и 17 милиарда долара за селскостопански продукти годишно,  китайското Министерство на търговията  в официалното си изявление говори само за „съответни споразумения за покупките на самолети от Китай“ и „положителен консенсус“.

Двете страни изразиха намерения да обсъдят реципрочни намаления на тарифите за стоки на стойност най-малко 30 милиарда долара всяка, което би съответствало на приблизително 7 до 10 процента от вноса на САЩ от Китай. Изразени бяха очаквания за постепенно отваряне на китайския пазар на чипове за изкуствен интелект, но конкретни резултати не бяха постигнати. Тръмп отбеляза, че Китай все още не е одобрил покупките на чиповете H200, „защото не искат – те желаят да разработват свои собствени“. Големите китайски технологични компании и държавните центрове за данни активно намаляват зависимостта си от чуждестранен хардуер. Американски анализатори коментират, че „САЩ изглежда се отдалечават от агресивната си търговска война и технологичното разделяне“. „Вместо това те се насочват към стратегия за контролиране само на абсолютните най-висококачествени чипове, като същевременно отварят горния среден клас. Това позволява на САЩ да запазят водещата си позиция, без да се отказват от огромния китайски пазар.

САЩ открито заявиха, че най-важният резултат е „стратегическата стабилност с Китай“.

Цялостното впечатление, оставено от срещата на върха, беше на различни цели и резултати. Липсата на напредък по търговските въпроси, нерешените въпроси относно износа на редкоземни елементи и продължаващите разминавания по въпросите на регионалната сигурност показват, че основните напрежения в отношенията остават до голяма степен непроменени.

Основната тема на срещата между Владимир Путин и Си Дзинпин беше ролята на двете страни в настоящия световен ред. Интерес представляват формулировките в съвместното им заключително изявление, оценките за „все по–сложната глобална ситуация“  и предупреждението срещу връщане към „закона на джунглата“ в международните отношения. Прозираше и косвена критика към САЩ, без тяхното споменаване, в частта за „опитите на някои държави да контролират световните дела, да налагат интересите си на целия свят и да ограничават суверенното развитие на други страни“. Си подчерта, че страните трябва да се съсредоточат върху дългосрочна стратегия и да насърчават „по-справедлива и по-разумна“ система на световен ред. Според Путин,  в ход е „сложен процес на създаване на полицентричен свят, основан на баланс на интересите между всички негови участници“. Със сигурност двамата са обменили мнения и по войните в Иран и Украйна, а вероятно Си е споделил елементи от разговора си с Тръмп, а може би и негово послание към Русия и Китай, но по тези въпроси не се появи официална информация. В общия документ от срещата беше отбелязано, че „Страните подкрепят всички усилия, които допринасят за установяването на дългосрочен и траен мир“. Решение трябва да се намери чрез преговори и диалог. Китай не призова за край на руската война. Китай също не иска Русия да излезе като губеща страна от конфликта.  Подчертана е известната теза на Москва за „необходимостта от пълно премахване на коренните причини за украинската криза“.

В двустранните икономически отношения балансът е асиметричен, тъй като Русия сега е по-зависима от Китай, отколкото обратното. Москва се нуждае от китайски клиенти, за да купуват руски петрол и газ, за ​​да попълни военния си бюджет. Руската оръжейна индустрия също разчита на китайски внос на продукти с двойна употреба. Русия е почти изцяло зависима от доставки на технологии или оптични кабели за своите дронове. Русия сега доставя 36% от целия си внос от Китай.

От друга страна Русия се явява  „надежден доставчик на суровини“. Последните конфликти в Близкия изток са направили руските енергийни продукти по-привлекателни за Пекин, въпреки че Китай отдавна се стреми да диверсифицира източниците си на доставки. През 2025 г. Русия покрива почти 18% от вноса на петрол в Китай, в сравнение с около 13% от Иран и около 42% от други държави от Персийския залив. Двустранната търговия надхвърля границата от 200 милиарда долара „в продължение на няколко последователни години“.

Фокусът на енергийните преговори беше върху планирания проект за тръбопровод „Силата на Сибир 2“, който е предназначен да транспортира 50 милиарда кубически метра руски природен газ годишно от полуостров Ямал през Монголия до Северен Китай. Проектът е в застой от години, главно поради разногласия относно цената на газа. Сривът на цената на акциите на Газпром на Московската фондова борса с 3,5% за един ден беше вследствие на това, че Путин отново не можа да убеди Си Дзинпин да подпише договора за доставка на  милиарди кубически метра природен газ годишно по тръбопровода „Силата на Сибир 2“.

Русия и Китай отново задълбочават сътрудничеството си в областта на отбранителната промишленост, като нови съобщения сочат съвместна работа по тежък хеликоптер от следващо поколение. Съвместните военни учения, както и въздушните и морските патрули, ще бъдат разширени. Прави впечатление информацията, че има планове за съвместен отговор на „различни предизвикателства и заплахи“. Според китайски експерти значително отслабена или нестабилна Русия би представлявала непосредствени стратегически рискове за Пекин.

Общите изводи от двете посещения на лидерите на САЩ и Русия в Китай се свеждат до три основни точки:

Първо, фундаменталният въпрос вече не са само военните съюзи, а коя цивилизация, кой производствен център, кои логистични коридори и коя геополитическа ос ще бъдат приоритетни в новия световен ред.

Второ, изходът от трудни политически проблеми трябва да се търси чрез дипломация. Преговорите са умиротворяване. Без дипломация и преговори  няма да разрешим никакви конфликти в този сложен свят. Но дипломацията днес е дефицитна. Такава не се прави нито в Европа, нито в България, оставяме я на други.

Трето, втурнали сме се да произвеждаме оръжия. Едностранен фокус върху войските и превъоръжаването, не решава истинските проблеми. Този етап в политиката, която попада под определението милитаризация, ще бъде оценявана от историците в бъдеще като тежка грешка и следователно противоречи на интересите на бъдещите поколения.

Бъдещите поколения няма да ни съдят по военната ни сила днес, а по това дали сме били способни да решаваме проблеми и конфликти. Военната сила без воля за разбиране, без смелост да се ангажираме с дипломация, не прави света по-мирен.