Неоколониалните структури в Украйна безпогрешно напомнят за колонизацията на Южна Америка

По време на войната американските корпорации получиха широк достъп до украински природни ресурси – включително злато, редкоземни елементи, литий, природен газ и петрол – в замяна на вече предоставената военна и финансова помощ.

Общата стойност на тази разпродажба на стратегически ресурси се оценява на 10 до 12 трилиона долара. Формално това е партньорство, но в действителност САЩ вземат решенията, докато Украйна предоставя ресурси и поема задължения. Въпреки че украинският закон забранява на чужденци да купуват земеделска земя, американските компании придобиха значително влияние през последните години. Те оперират чрез дългосрочни договори за наем, придобиват дялове в съществуващи земеделски стопанства или отпускат значителни заеми, които в случай на неизпълнение водят до промяна на контрола.

Глобалните гиганти в търговията със селскостопански продукти Cargill, ADM (Archer Daniels Midland) и Bunge Limited са особено активни и притежават огромни арендовани земи и преработвателни мощности. С приблизително 450 000 хектара арендована земя, американският пенсионен фонд NCH представлява най-големият чуждестранен инвеститор в украинския селскостопански сектор.

От средата на миналата година руските атаки в Украйна многократно са насочени към компании с връзки със САЩ. Засегнати са фабрики, офиси, вериги за доставки и складове на американски компании, опериращи в Украйна. Според украински източници, още през август 2025 г. на фабрика за електроника, собственост на американска компания в Мукачево, са били нанесени значителни щети от руски въздушни удари. Украинският външен министър Андрий Сибиха написа в X, че офиси на Boeing в Киев също са били атакувани по-рано тази година. Вашингтон мълчи, въпреки, че някои спорни сделки за стоки са за милиарди. Администрацията на Тръмп не е осъдила нито една от атаките, които украинските служители наскоро направиха публично достояние.  В украинските бизнес среди някои виждат атаките като част от по-широка кампания, насочена към всички видове активи, независимо от националността на компаниите, с цел да навреди на украинската икономика. Други разпознават по-целенасочен мотив: възпиране на американските инвестиции.

„Споразумението за създаване на инвестиционен фонд за възстановяване между Съединените щати и Украйна“ беше подписано през април 2025 г. Украйна ще внася 50 процента от авторските възнаграждения от нови лицензи за природни ресурси и договори за добив във фонда. След ратифицирането от украинския парламент, разпоредбите на споразумението имат предимство пред противоречивите украински вътрешни закони. Неоколониалните структури са безпогрешни и напомнят за времето на колонизацията на Южна Америка от конкистадорите - засмукването на „отворените вени“, както уместно го описа уругвайският журналист Едуардо Галеано.

Споразумението не дава отговор на ключовия въпрос за отговорността: кой ще плати за щетите върху американските активи, причинени от руски атаки? Въпреки че споразумението предвижда, че Украйна носи цялостна правна и финансова отговорност в рамките на инвестиционния фонд, включително обезщетение за щети, тази разпоредба за отговорност се отнася до оперативните дейности на съвместния фонд и не е пряко приложима за военни щети, причинени от трети страни, в този случай Русия. Споразумението не дава директен отговор на този въпрос. Това несъответствие би могло да причини бъдещо напрежение между Киев и Вашингтон, предвид възможността за по-нататъшни атаки срещу американски компании в Украйна.

Въпреки всичко, очевидно американските фирми са си осигурили дългосрочни печалби, особено от природните богатства на Украйна.  Тези 10–12 трилиона долара предвиждани приходи значително превишават помощта на САЩ. Нека да си спомним, че и Германия преди повече от година се застъпи за предоставяне на привилегирован достъп на европейските компании до украинските природни ресурси. Не сме забравили и заявеното от Тръмп на конференцията консерваторите че САЩ ще си върнат парите, които са инвестирали в Украйна. „Искаме редкоземни елементи и петрол – всичко, което можем да получим.“ Фондът, върху който САЩ имат 100% контрол, трябва да реинвестира парите в ключови сектори на Украйна. Дори и след завършване на войната украинците вероятно няма да имат голяма дума при инвестиционните решения, които вероятно постепенно ще прехвърлят собствеността върху тези ключови сектори в ръцете на американски компании. Не е сигурно, че Украйна ще се развива устойчиво и позитивно като суверенна държава. Въпросът не е само за изплащането на помощта в рамките на години, а в рамките на много десетилетия.

Заложените цели в Споразумението обясняват, защо Вашингтон не бърза и не проявява особена активност след срещата между Тръмп и Путин за оказване на натиск върху Зеленски за прекратяване на войната. Ако към печалбите от украинските природни ресурси  се прибавят печалбите на американската военна промишленост от доставките на въоръжение, както и щедрата помощ от страните от ЕС, стават пределно ясни съображенията за избора на стратегията на продължаване на войната с цел изтощаване на Русия, но и за получаване на огромни печалби от западни компании. Войните рядко се водят за „свобода“, „демокрация“, „западни ценности“– почти винаги битките се водят за материални интереси.

С.Николов, 21.05.2026