Поколението Z в политиката и предупреждението на Христо Ботев

Политиците обещаха и изпълниха обещанието си към участващите в протестите представители на поколение Z, които доведоха до падане на правителството на Бойко Борисов и осигуриха места за някои от тях в Народното събрание.

Само че на симпатичните млади хора от улицата и от университетите им липсва натрупан опит и знания, необходими за високоотговорната работа в Парламента. Като извинение за политиците може да служи само довъдът, че сред многото умни, компетентни и утвърдени в своята област специалисти, няма много  желаещи да се впускат в поликата, изоставяйки своята професия. Но за лошия имидж допринесоха самите политици, превръщайки политиката в гнездо на оси вместо в храм на съзиданието.  А от друга страна е груба грешка да заложиш само на младежка енергия, без професионален опит, приемането на законите на държавата. По този повод досега съм цитирал само веднъж първите поуки, които получих от разговора си като млад дипломат, за първи с мандат в Германия, при личен разговор с канцлера Хелмут Кол. Те се свеждаха до начина по подбор на кадрите от местните органциации на партиите, проверката им в местната политика, обучението им, изпращането им на специализация, избирането в ландага, доказване в местните парламенти и в решаване проблемите на избирателите, включването им на следващи избори за Бундестаг и т.н.

Но днес, няколко десетилетия по–късно, има и две други причини: нивото на новото  поколение Z и устойчивостта и традициите на българските партии, родени в периода на прехода и нови такива. Но ако в днешния забързан и опасен свят политиците продължат да бъдат като корабите, вдигайки повече шум, като загубени в гъста мъгла, ще доведат и нас до катастрофа.

Последни научни изследвания показват, че представителите на поколението Z макар и да имат  достъп до повече знания от всяко човешко същество досега, се представят по-зле на тестове – по внимание, памет, четене, аритметика и общ коефициент на интелигентност. Доклад в Сената на САЩ от януари тази година обръща внимание, че това е първото поколение в съвременната история, което се представя по-зле от предишното по почти всички когнитивни показатели. В него се констатира: „През последните две десетилетия когнитивното развитие на децата в голяма част от развития свят е в застой и в много области се е обърнало.“ Ако от края на 19–ти век се твърдеше, че всяко поколение превъзхожда предишното в стандартизираните тестове за интелигентност, тази тенденция очевидно се е обърнала. Проучване на Indeed Hiring Lab сред 772 американски професионалисти с висше образование показва, че 51% от анкетираните от поколение Z смятат висшето си образование за загуба на пари. Сред бейби бумърите / родените между 1946-а и 1964-а година / тази цифра е била само 20% - увеличението е приблизително десет процентни пункта с всяко поколение.

Друг проблем е, че просто има повече завършили университет, отколкото висококвалифицирани работни места. В Германия процентът на завършилите университет се е увеличил от 7% през 1975 г. до 21% през 2021 г. 68% от анкетираните от поколение Z смятат, че биха могли да изпълняват настоящата си работа без диплома.

Докато ние в България назоваваме с „изтичане на мозъци“, заминаващите млади хора в чужбина, в други страни с този ефект се отбелязва негативното въздействие на електронните средства върху хората. Проучването, публикувано в Behavioral Sciences, оценява 22 проучвания с общо 43 ефекта и стига до ясно заключение: Самото наличие на смартфон в стая измеримо намалява когнитивните показатели. Проблемът не е в самата технология, а в нейното неконтролирано използване. В Швеция, Дания и други скандинавски страни, се наблюдава забележителна промяна в курса : с лозунга „От екран към книга“. Швеция вече е инвестирала над 2,1 милиарда крони – приблизително 194 милиона евро – във физически учебници и преподавателски персонал.

В резултат на отсъствието на опит в поколението Z, то ще бъде много по–податливо на възприемане пороците на българската политика. Подходът трябваше да бъде в промяна на политиеските партии и привличане доверието на утвърдени професионалисти в своята област, които да отделят поне 4 години за увеличаване  капацитета на Народното събрание. Но за това се иска визионерство и десетилетия изграждане на едно здраво общество. В противен случай ще се връщаме постояно към думите на Христо Ботев: «Днес политиката е такава, каквато винаги е била «Атовете се ритат, магаретата теглят.»

Симеон Николов, 27.05.2026