Защо Путин губи войната?

Щелиян Димитров, 11.06.2026

На първо място ще кажа, че според мен, до броени дни кримският мост ще бъде ударен наистина много сериозно и ситуацията в Крим, която и без това е доста тежка, ще стане близка до бедствена. Украинците вече имат ракетите Фламинго и Зеленски, за разлика от Путин, не се колебае да удря по най-критичната руска инфраструктура.

Четири години и половина даде Путин на Запада, за да превърне Украйна в равностойна военна сила на Русия, като изключим ядрените оръжия , които в тази война не участват и е почти сигурно, че няма да бъдат применени. На практика с нелогичните си действия Путин воюва на страната на Украйна, срещу собствената си страна. В това вече няма никакво съмнение. Не го прави нарочно разбира се. Причините са комплексни. В началото те бяха едни, сега са други но основната е в това, че Путин не е военен човек и военен стратег. Той е много интелигентен, изключителен държавник, дипломат, демократ и либерал в добрия смисъл на думата, но това са важни и полезни качества в мирно време. За двадесет години той превърна Русия в истински самостоятелен център на власт, вдитна икономиката на крака, направи много във всички отношения и за четири години война унищожи голяма част от наследството, което щеше да остави след себе си.

Във време на война се изискват други качества, които той не претижава. Не просто не ги притежава, но и изолира тези, които ги притежават. Войната не е място за морал, за жестове на добра воля и мъжка дума. Войната иска решителност,

безскруполност, жестокост и коравосърдечие. Путин не притежава нито едно от тези качества, с изключение може би на решителността, но тя е пагубна и действа в обратна посока, ако е лишена от другите качества, както виждаме и по резултатите до сега.  За напред нещата ще продължат по същия начин, тоест все по-зле за Русия, което не означава, че ще са по-добре за Украйна. Украйна отдавна е мъртва държава.

Защо Путин пропусна да вземе победата в първите месеци на войната?

Защото тогава той вярваше, че западът няма да посмее да се включи във войната, вярваше, че червените линии ще бъдат достатъчна преграда и украинският режим, под силата на руското надмощие и вътрешният проруски и антивоенен натиск ще рухне и не е необходимо да предприема крайни мерки. Какви крайни мерки ще попитате. Най- логичните за една война. Унищожаване на украинското ръководство. Тогава тази войната щеше да приключи с капитулацията на Украйна, пълна денацификация и пълна демилитаризация, в рамките на няколко седмици. Всички цели щяха да са постигнати. Западът щеше да преговаря не за Украйна, а за границите на НАТО от 1997г. Путин пропусна този шанс, но от тогавашна гледна точка не можем да го видим за това. Тогава все още войната бе наистина специална военна операция и имаше вероятност за разумен изход от ситуацията.

Първата фатална грешка на Путин бе, че не предприе крайни мерки и когато Западът премина първите червени линии. Те можеше да не се изразяват в убийството на Зеленски и военнополитическото ръководство на Украйна, а в свалянето на първите западни самолети, които прелетяха през затвореното от Русия въздушно пространство над Украйна. Това бе абсолютно задължителен акт, който щеше да гарантира червената линия, която Путин сам начерта и изхода на войната. Тогава западните кукловоди все още се страхуваха от решителността на Путин и нямаше да посмеят да започнат война с него. Щяха да помърморят, да заплашват, но нищо повече.

След като пропусна да реши войната в първите два-три месеца и плю на собствената си червена линия, реши да изчака и това бе втората му фатална грешка. Изчакването продължи твърде дълго, а червените линии падаха една след друга. Червени линии, които западните лидери не бяха и мечтали, че могат да паднат. Червените линии, които Путин чертаеше се превърнаха в неговия собствен затвор.

Защо той не приложи крайни мерки и след като западът започна да преминава червените линии? Тук Путин направи поредната фатална грешка. Той постави собственото си име пред националния интерес. Какво имам предвид. Той не предприе крайни стъпки, към унищожаването на украинското ръководство и не унищожаваше западните центрове за управление в Украйна, защото знаеше, че това ще е крачка, която ще го направи персона нонграта за целият западен свят за винаги. Независимо от изхода на войната, независимо от постигнатите договорки, той никога повече нямаше да може да седне на една маса със западен лидери в мирно време, докато е жив. Щеше да бъде обявен за кървав сатрап, убиец, жесток психопат и прочие, а той не иска това. Путин все още вярва, че един ден войната ще свърши, светът ще се успокои и той отново ще може да се среща със западните си "колеги" в Давос, Мюнхен, Вашингтон..., ще обсъждат голямата политика и ще му се възхищават на остроумието, което той безспорно притежава. Не притежава обаче най-важното за една война - нюха на убиец и готовността да се жертва в името на родината. В случая той не трябваше да жертва живота си, а политическото си лице. В тази илюзия той живя твърде дълго, твърде дълго! През това време западът създаде от Украйна добре смазана военна машина и окрепена крепост. Промени правилата на играта с въвеждането на високите технологии, които буквално занулиха огромното превъзходство на Русия във военна техника, като танкове, артилерия, кораби, самолети и прочие. Безпилотните дронове и високоскоростният интернет на Стар линк  изравниха силите и дори наклониха везните в полза на Украйна. Русия трябва да компенсира със скъпоструващите крилати и балиснични ракети, но те не са достатъчни като количество, за да спечелят войната само с тях и са твърде, твърде скъпи.

Другата голяма грешка. Отказът да се даде на руските генерали да водят войната, като война, да разрушават масово критична инфраструктура, мостове, жп прелези, пътни артерии, летища и т.н., а само да разчитат на унищожаването на жива сила на линията на съприкосновение. Това доведе до деморализация по цялата вертикала в армията. Хората започнаха да се разколебават. Оплакват се, че не им дават да воюват. Военното ръководство на ниско и средно ниво недоволства. Някои се оттеглят. Кадиров тихомълком спря да изпраща нови хора на фронта. Чеченците са малък народ и сто хиляди мъже на фронта са петнадесет процента от цялото мъжко население на Чечня. Нервите на Пригожин не издържаха първи и той се вдигна на бунт. Формално казваше, че той не е срещу Путин, а срещу Шойгу, но истината е, че беше срещу модела, а моделът на Шойгу е моделът на Путин. Шойгу бе скрит от погледите, но от това нищо не последва.

Това е войната на Путин и неговото най-близко обкръжение, решенията ги вземат те и всички приказки за кремълските кули, олигарси и либералната върхушка са неуместни и крайно неверни.  Путин разбира се с неговото обкръжение имат пълната власт над действията си и цялата отговопност лежи единствено на тях.

Защо Путин не премахне Зеленски и цялота ръководство на Украйна сега, когато всички граници са преминати, когато е ясно, дори и за него, че рестарт в отношенията със запада, както го виждаше той, няма да има, че войната вече не е само срещу Украйна, а срещу целият колективен запад?

Вече е твърде късно! Бяха преминати прекалено много червени линии. Ако Путин убие Зеленски сега, западът няма да загуби нищо. Зеленски вече е само оперативна единица в украинската военна машина. Западът ще го замени и войната ще продължи. Путин не иска да убие Зеленски и висшето украинско ръководство, защото ще падне и последната червена линия. Тази за неговата лична неприкосновеност. Западните лидери ще гръмнат шампанско, ако Зеленски бъде убит от Путин. Тогава западът под фасадата на Украйна ще може законно да ликвидира Путин и това няма да предизвика трета световна война. Путин е в патова ситуация. Трябва да пази не само себе си, но и дъщерите и внуците си, които също ще се превърнат в легитимна цел за украинските нацисти, а някои от тях живеат на запад! През първата година Путин можеше спокойно да ликвидира цялото украинско ръководство и това да не доведе до реторсия, но сега, когато са преминати всички червени линии, когато украинската армия може да се управлява и от Вашингтон и Лондон, сега това е много рискован ход.

Тук ще отворя скоба. Външният министър Лавров категорично не споделя възгледите на Путин, за начина на водене на войната и може би е единственият, който не може да бъде обвинен в греховете на Путин. Той нееднократно показа, че има друго виждане, но за съжаление не е той човека, който взема решенията. Затова и му беше недвусмислено показано, че или ще спазва линията на Путин или ще бъде заменен.

Какви са перспективите пред Русия и Путин?

Лоши!  От стратегическа и геополитическа гледна точка Русия вече изгуби тази война. Не просто я загуби, тя бе размазана.

Не само, че НАТО не се изтегли, но и се придвижи още по-напред с две държави. Армения постепенно се откъсва от руската орбита. Азербайджан е троянски кон, който повече вреди, от колкото носи ползи. Казахстан твърдо и с бързи темпове се преориентира и се превръща във неприятелска страна. На балкананите Русия е практически безгласна буква, дори Сърбия се преориентира. Всичко това е следствие на некадърната война на Путин.

Многополярният мир, за който мечтаеше Путин се отлага. Еднополюсният свят падна и САЩ не са хегемон, но новите полюси са само два - САЩ и Китай. Русия е в безтегловност. Африканските държави, много от които бяха готови да се обвържат с Русия са разколебани. Индия се отдръпна, Бразилия също. Венецуела е загубена, Куба всеки момент ще падне.

От военна гледна точка Пути няма много възможности, ако изключим ядреното оръжие, което аз не вярвам той да посмее да използва. Той може да обяви война и пълна мобилизация. Ще извоюва победа с цената на безумно много жертви, което руското общество едва ли ще понесе. Жертвите ще са съизмерими с населението на Донбас, което ще повдигне въпроса, защо всъщност беше всичко и това са само мащабите от руска страна. А като сложим и жертвите от страна на братският украински народ, тогава започва да мирише на обикновен геноцид над собственото си население. Другият проблем е, че при сегашните възможности на украинската армия ще пострадат тежко и големите руски градове, като Москва, Петербург, Севастопол и т.н. На война, като на война.

Другата възможност, която на мен ми изглежда най-вероятна е позорен мир. След като украинските крилати ракети започнат да удрят в дълбочина по руската критична инфраструктура и по големите градове, търпението на руското общество ще свърши. Тогава Путин ще не ще, ще започне преговори по условията на запада. Територии няма да върне, но вероятният вариант е да се сключи мир по линията на съприкосновение. Новите територии няма да се признават за руски, но няма и да се чопли в раната. Демитализирани зони и от двете страни. Украйна няма да бъде нито денацифицирана, нито обезоръжена. С голяма вероятност Приденстровието ще бъде анексирано от Молдова, която също ще стане част от НАТО и ЕС.

Путин ще се съгласи да плати стотици милиарди репарации, които ще бъдат маскирани под формата на помощ за възстановяването на прифронтовите райони от двете страни, което ще бъде като разменна монета за това, че няма да връща територии. Формално ще е общо дело на запада и Русия, но парите ще идват само от Русия, западът само ще генерира печалба.

Много голяма част от санкциите към Русия може да не бъдат вдигнати и след края на войната. Ако този сценарий се сбъдне, в дългосрочен план това ще има катастрофални последици за Русия и за сомото и съществуване в този си вид.

Това разбира се е много крайно виждане, но към настоящият момент аз не виждам много други варианти.

Путин направи много хубави неща за Русия, но както се казва в народната мъдрост: Никога не е късно да станеш за резил! Време е да предаде войната в ръцете на военните. Иначе от тук нататък той само вреди на страната си!

Има и една друга възможност, но не мисля, че има условия за това - военен преврат! Генералите вземат сами нещата в свои ръце и нещата ще поемат в съвсем друга посока. При подобно развитие на нещата, западът  ще се изнесе сам от Украйна, ще спре всички помощи и ще търси преговори за урегулиране на международното положение. Сама Украйна няма да издържи и месец на истинска война водена от генералите. Украинското ръководство ще бъде незабавно ликвидирано, Киев и големите градове в западна Украйна ще започнат методически да се разрушават, както го прави Израел и капитулацията ще дойде по-бързо от колкото Путин си мечтае през последните години. Като разбира се и в този вариант жертвите и разрушенията от двете страни ще са чудовищни.

Искрено се надявам да греша в някои мои изводи, но моите грешки за щастие не са страшни за никой, освен за мен самия!