Зомби хегемонът Постамерикански свят?

Eвропейците вече знаят, че имат свой собствен Ормузки проток – свой собствен лост: слабото място на Америка

Стивън Марче, 16 юли 2026 г.

Може би не е чак толкова лошо в края на краищата. Крахът на международния ред върви много по-добре от очакваното.

САЩ: полумъртва единица, все още потрепваща и олюляваща се по света. Първоначално имаше гняв заради предполагаемото предателство на Америка, когато президентът Тръмп призова за анексиране на Канада, заплаши Гренландия, наложи тарифи на съюзниците си и стартира кампанията си за отслабване на НАТО, която продължи на последната му среща тази седмица в Анкара, Турция. Сега в някои от страните, които някога се смятаха за съюзници на Америка, се разпространява странно чувство: оптимистична решителност. В шаха има добре установен принцип, който важи и за геополитиката: „Заплахата е по-силна от изпълнението ѝ.“

Идеята, че САЩ може да се оттеглят от световния ред, беше ужасяваща. Реалността сега се оказва ново начало. Канада, съседът на Америка, естествено беше първата, която осъзна това. От началото на втория мандат на Тръмп САЩ провеждат агресивна търговска политика. В резултат на това Канада трябваше да прецени стойността на американското фаворизиране или негодувание. Банката на Канада наскоро представи сценарий, при който Съединените щати налагат 25% мито върху целия канадски износ за САЩ. Растежът на БВП на Канада би се забавил с около 2,4 процентни пункта, което – за период на корекция – е напълно по силите на Канада. Със сигурност е катастрофа, но не и краят на света. Това е най-лошият сценарий.

Неотдавнашно проучване на икономисти от Канадския институт „Щит“ (поръчано от подкаста „Gloves Off“, който аз водя) установи, че канадският износ на стоки за Съединените щати е спаднал с над 30 милиарда канадски долара (21 милиарда щатски долара) миналата година. Това представлява повече от пет процента от износа за Съединените щати. Но тази загуба беше компенсирана от ново търсене от останалия свят от почти 29 милиарда канадски долара. Включително услугите, общият канадски износ всъщност се е увеличил с почти седем милиарда долара. Америка може да заплашва колкото си иска, но ако имате алуминий, петрол или поташ, винаги ще има кой да го купи. Това не е вярно само за Канада. Европейските акции се представиха по-добре от американските през 2025 г. и продължиха рязко да се покачват през първите два месеца на 2026 г.

Европейската стратегия за отбранителна промишленост, стартирана през 2024 г., гарантира, че по-голям дял от бързо нарастващите европейски военни разходи остават на континента. И след като заплахата от инструмента за борба с принудата на Европейския съюз – така наречената „търговска базука“, която позволява бързи ответни тарифи – принуди г-н Тръмп да се откаже от ранните си заплахи срещу Гренландия, европейците вече знаят, че имат свой собствен Ормузки проток – свой собствен лост: слабото място на Америка, което може да накара Вашингтон да се отдръпне. Дори американските военни заплахи все повече губят своята ефективност. Ако скорошната история ни е научила на нещо, то е, че когато Съединените щати решат да постигнат геополитическа цел с военна сила, човек може да бъде почти сигурен, че тази цел няма да бъде постигната. Въпреки всички трудности, корумпираният и брутален режим в Иран запази властта си във война със Съединените щати и сега дори преживява облекчаване на санкциите. Докато американските военни измислят изцяло нови форми на поражение, държавите от Персийския залив и техните летища научиха точно колко струва една американска гаранция за сигурност по време на войната с Иран. На срещата на НАТО в Анкара, където Тръмп смъмри съюзническите държави – особено Испания – и повтори искането си за американски контрол над Гренландия, лидерите на Испания и Дания възприеха изявленията на г-н Тръмп като празни заплахи, каквито очевидно са. Канадският премиер Марк Карни може да каже, че г-н Тръмп е „спечелил“ дебата за увеличаване на разходите за отбрана от членовете на НАТО. Причината обаче сега да харчат повече може да е, че знаят, че американската военна мощ отстъпва. Американската подкрепа – каквото и да означава това в наши дни – не гарантира нищо.

Постамериканската реалност, разбира се, не е свят без Америка. Не става въпрос само за НАТО. Бюрокрациите, някога характеризирани с инерция, действат с изненадваща бързина, за да ограничат зависимостта си както от правителството на САЩ, така и от корпорациите, които служат като предни постове на американската власт. Откакто встъпи в длъжност преди малко повече от година, администрацията на Карни е сключила малко повече от 100 международни търговски споразумения. Европейският съюз умишлено разшири обществените си поръчки за отбрана, за да избегне заплитане с американските въоръжени сили. Освобождаването от американските технологии ще бъде най-трудният възел за развързване, но работата вече е в ход: Европейският съюз премина от Google към френската търсачка Qwant като търсачка по подразбиране в официалните си системи. В същото време Белгия и Финландия вече се отказаха от Amazon Web Services. Постамериканската реалност, разбира се, не е свят без Америка.

Като геополитически играч, Съединените щати са се превърнали в един вид тромаво зомби - чудовище, което може да бъде предизвикано към импулсивни реакции, но няма по-висши функции. Голяма част от света разбира, че още един кръг от гласувания в междинните избори или през 2028 г. няма да реши нищо. Американският народ е толкова разделен, че бъдещето ще бъде хаотично, независимо кой ще спечели, според мнозина извън Съединените щати. Те се страхуват, че дори разумен републикански или демократичен президент не би могъл да гарантира стабилна американска политика или последователно прилагане дори на най-неясните принципи в международните отношения.

„Какво е Америка?“ вече не е голям теоретичен въпрос. Това е практически въпрос. Губернаторите на няколко щата на САЩ имат разумни политически програми. Американските институции все още съществуват. Някои американци дори са запазили своите идеали. Но що се отнася до образуванието, известно като Съединени американски щати, то вече не съществува. Няма Америка, с която да се преговаря. Все по-изолационистката Америка вече не е лидер на свободния свят. Как би могла да бъде, когато вече не е лидер дори на самата себе си? Истинската сигурност може да се постигне само чрез максимално премахване на страната от американската сфера на влияние. „Зомби Америка“ създава противоречия, поне в краткосрочен план. В Канада, Северноамериканското командване за аерокосмическа отбрана, действащо съвместно със Съединените щати, остава нашият най-важен съюз. Въпреки това, дори тук, длъжностни лица са започнали обучение за използване на дронове, за да бъдат подготвени за възможността за асиметричен конфликт със Съединените щати. Истинската сигурност може да бъде постигната само чрез максимално отстраняване на страната от американската сфера на влияние и във всяко едно отношение. „Заплахата е по-силна от нейното изпълнение“, беше мъдростта на Арон Нимцович, водеща фигура в хипермодерната школа по шах. Причината това да се отнася за шахматната дъска е, че цялото време и енергия, прекарани в опити да се разбере как да се избегне бедствие, в крайна сметка се оказват по-лоши от самото бедствие. След като най-лошото се случи, можете да се съсредоточите върху постепенни подобрения, вместо върху избягване. Можете да станете активни, вместо пасивни. В геополитиката също голяма част от силата е привидността на силата. Всеки, който вярва в свободата и демокрацията, в човешкото достойнство и в самоопределението на нациите, трябва да работи за унищожаване на способността на Съединените щати да проектират сила – за да се сложи край на странното влияние, което те оказват върху света, за да можем всички да продължим напред. Досега никой не помага повече от самите Съединени щати.

(Тази статия първоначално се появи в „Ню Йорк Таймс“.)