Приключи ли романсът Тръмп–Нетаняху?

Владимир Константинов, 21.07.2026

Възможността президентът на САЩ Доналд Тръмп да реши да продаде изтребители F-35 на Турция на Реджеп Тайип Ердоган е последната капка във все по-напрегнатите отношения между магната и израелския премиер Бенямин Нетаняху. Или по-скоро фактът, че последният се е обявил против продажбата на F-35 на турския лидер, когото Нетаняху нарича „антисемитски диктатор“, който „подкрепя Хамас“.

Но Тръмп смята, че „Биби няма право“ да влияе на решенията му и затова, „ядосан“, както го описват близки до него, той решава да отмени насрочената среща с израелския премиер в Белия дом. Миналия месец Тръмп съобщава, че е нарекъл Нетаняху „глупак“ и го е обвинил в неблагодарност, казвайки му, че вече щеше да е в затвора, ако не беше намесата му. „Сега всички те мразят. Всички мразят Израел за това“, казва Тръмп на Нетаняху по време на телефонен разговор. На срещата на върха на Г-7 в Евиан той публично призова Нетаняху да бъде „по-отговорен“, твърдейки, че „без мен Израел нямаше да съществува“. Това сложи край на това, което изглеждаше като истинско приятелство между двамата лидери.

Всъщност, едва миналата година Нетаняху описа Тръмп като „най-добрия приятел, който Израел някога е имал“. Може да се твърди, че никой не е бил по-щастлив от Нетаняху след изборната победа на Тръмп през ноември 2024 г., както посочва анализ на уважавания мозъчен тръст Chatham House. Според съобщенията, Нетаняху е отлагал по време на администрацията на Байдън, ключови решения за Газа и заложниците, докато Тръмп се върне в Белия дом. Това се доказва от факта, че израелският кабинет одобри споразумението за прекратяване на огъня с Хамас, което позволи освобождаването на 33 заложници, точно навреме за встъпването в длъжност на Тръмп. Но оттогава нататък Тръмп и Нетаняху се борят да останат на една и съща вълна. Тръмп започна мандата си с план за „преместване“ на палестинци от Газа в Либия и обещанието, че ще има „сериозни последици“ за Хамас, ако заложниците не бъдат освободени. Само няколко месеца по-късно той представи своя 20-точков мирен план и на практика наложи прекратяване на огъня както на Израел, така и на Хамас. Но именно войната с Иран предостави окончателно доказателство, че Нетаняху и Тръмп имат много различни светогледи и геополитически цели. С проточването на войната Тръмп засили сътрудничеството си със Саудитска Арабия, Катар, Турция и Пакистан, за да осигури прекратяване на огъня. Нетаняху, от друга страна, искаше да поддържа военен натиск както върху Иран, така и върху Хизбула в Ливан, въпреки високата цена на войната, въпреки че Израелските отбранителни сили признаха, че унищожаването на Хизбула без пълномащабно нахлуване е нереалистично.

Мечтата на Нетаняху, че Тръмп ще даде на Израел картбланш в Газа, Ливан и Иран, по този начин се изпари. Докато Тръмп желаеше бързи победи за национална и лична изгода, Нетаняху се интересуваше повече от вида „безкрайна война“, която американският президент обещаваше да избегне. Разминаването между целите им стана още по-очевидно, когато Съединените щати подписаха меморандум за разбирателство с Иран и поискаха от Израел да спре военните си дейности в Ливан. Израелските войски могат да останат в Южен Ливан, докато Хизбула се разоръжи, а Нетаняху заяви, че ще го направят, отчасти за да избегнат по-нататъшно вътрешно напрежение преди изборите. Междувременно Тръмп отчаяно се нуждае от това прекратяване на огъня, за да стабилизира ситуацията в Иран. Предстои да видим какъв натиск ще окажат Съединените щати, за да наложат споразумението. Засега графикът е неясен, а изискванията към Израел са минимални, но ситуацията може да се промени.

Нетаняху ще влезе в парламентарните избори през октомври отслабен от раздялата си с Тръмп и с много международни отношения, които вече са обтегнати от войната в Газа. Неотдавнашното изявление на вицепрезидента на САЩ Джей Ди Ванс, че Тръмп е последният могъщ лидер на Израел, звучи болезнено вярно, отбелязва Chatham House. Анкетите в Израел показват, че Нетаняху в момента е неспособен да сформира коалиция, а подкрепата за премиера и неговата партия Ликуд е подкопана от атаките на Хамас от 7 октомври 2023 г., справянето му с продължителната криза със заложниците и неспособността му да осигури решителна победа над Хамас, както и от съдебната реформа и корупцията. Остава да видим дали меморандумът за разбирателство с Ливан ще окаже влияние върху анкетите, но засега не изглежда да е променил играта.

По-трудно е да се определи дали разривът с Тръмп е оказал влияние. През 2015 г. Нетаняху умело използва сблъсъка си с тогавашния президент на САЩ Барак Обама относно Съвместния всеобхватен план за действие (JCPOA), за да спечели изборите. Сега, 11 години по-късно, той ще се опита да направи същото с Тръмп. Анкетите показват, че някои израелци смятат, че политиките на Тръмп са вредни за Израел, докато про-Нетаняху медиите изобразяват американския президент като слаб и нерешителен. Следователно, докато някои избиратели може да са загрижени за публично обявения разрив между Израел и Съединените щати, други изглежда са вдъхновени от него.