Как реагираха европейските страни, НАТО и ЕС на войната на САЩ в Иран

Във връзка с решението на НС на България за предоставяне на достъп на американски самолети–цистерни на военноото летище в Безмер, често се задават въпроси за това, как постъпват други европейски страни в тази ситуация.

Въпреки че отгововорите на такива въпроси не е най–правилният начин за сравнения и обобщения, защото всяка страна има свои договорно оформени отношения със САЩ, традиции във военното сътрудничество, зависимости и интереси, особености в политиката си и т.н., в някои страни се стигна до протести, в други до решения за подкрепа, но следната справка в отговор на тези въпроси би могла да даде по–широка представа за заетите от другите страни позиции и решения:

ГЪРЦИЯ

Премиерът Кириакос Мицотакис отказа искане на САЩ за изпращане на военни кораби в региона, но постави в повишена бойна готовност службите за сигурност във връзка с блокираните гръцки кораби в Персийския залив. МВнР в Атина заяви, че страната не участва по никакъв начин във военните действия в Иран. Гърция оказа съдействие на България със система за противовъздушна отбрана. Атина не пропусна изрично да отбележи,че не е пряк участник във войната на САЩ в Иран.

РУМЪНИЯ

Още през  март 2026 г. румънският парламент одобри достъпа на американските сили до стратегически военни съоръжения на своя територия /базата „Михаил Когалничану“/. Това включва разполагане на американски военни самолети и военнослужещи в подкрепа на операциите. Иран отговори с  предупреждения за възможни политически и правни последици. Имаше протести на населението. Румънското МВнР заяви, че страната не е пряк участник във войната на САЩ в Иран.

ПОЛША

Страната категорично отказа изпращането на въоръжени сили  и система за противовъздушна отбрана Пейтриът в Близкия изток.Тя се аргументира с ангажименти, свързани с  войната в Украйна. Премълчават се обаче споразуменията относно разполагането на американски въоръжени сили и средства в Редзиково, за откриване и противодействие на ракети. Варшава упрекна САЩ, че  са предприели ударите в Иран без предварителна консултация със съюзниците. Видно беше обаче, че безпокойствието е породено от съмненията, че тази война ще отклони част от оръжейните доставки за Украйна.

ЧЕХИЯ

Прага отбеляза, че не била поканена от САЩ, но по–късно се присъедини към международните усилия за защита на корабоплаването.

Чехия оправда действията на САЩ и остро осъди иранските ракетни удари срещу държави от Персийския залив и Близкия изток, защото те представлявали нарушение на суверенитета и заплаха за международната сигурност. Не се коментира дали операциите на САЩ не са в нарушение на международните норми.

ГЕРМАНИЯ

Правителството на Германия отхвърли настоятелното искане  на президента Доналд Тръмп съюзниците да подкрепят патрулирането и сигурността в Ормузкия проток. То се усъмни в ефективността на предприетите от САЩ действия и упрекна Вашингтон в това, че няма дългосрочна стратегия и план за изход от конфликта. Канцлерът на Германия Фридрих Мерц беше много  категоричен, че страната му няма да се присъедини към операциите на САЩ и Израел.

ФРАНЦИЯ
Правителството на Франция разреши  ограничено използване от САЩ на френски  военни бази за логистични и отбранителни цели. Френският контингент в Близкия изток бе приведен в повишена бойна готовност. Дори бе изразена готовност в слуай на ескалация въоръжените сили на Франция да се притекат на помощ в отбрана на съюзниченски държави в Залива. Франция настоява за запазване на строгия международен контрол и санкции срещу Иран.

ИТАЛИЯ

Италия отказа да участва в американските атаки срещу Иран. Тя подчерта, че е против военните действия и че страната не е страна в конфликта. Това предизвика известно напрежение и недоволство в администрацията на САЩ. Рим  изрази обаче готовност да изпрати военноморски сили за разминиране и гарантиране на сигурността в Ормузкия пролив. Премиерът Джорджия Мелони заяви, че след приключване на бойните действия страната й е готова да допринесе за необходимите международни усилия, включително за техническите и оперативните дейности, които са нужни за пълното възстановяване на трафика по този морски път.

УНГАРИЯ

Будапеща се стреми да поддържа съюзническия диалог със САЩ, отчитайки същевременно икономическите и геополитическите последици за Европа. Правителството отправя призиви за защита на енергийните доставки и повиши нивото на готовност за сигурност и засили граничния контрол заради рисковете от конфликта.

НИДЕРЛАНДИЯ

Правителството заяви, че военните удари не отговарят стриктно на международните правни норми, затова не подкрепя официално САЩ и Израел.  Но разположи противовъздушна фрегата в Източното Средиземноморие и изрази готовност за подкрепа на международни и съюзнически мисии в района на Ормузкия проток за опазване на морския трафик. МВнР извика иранския посланик, за да изрази остър протест и да осъди иранските ракетни и дрон атаки срещу цивилни и инфраструктура в съседни държави.

ИСПАНИЯ
Премиерът на Испания категорично заяви, че САЩ не могат да използват испанските военни бази за нападения срещу Иран. Правителството отрече каквото и да е военно сътрудничество с американските сили в този конфликт. Това предизвика сериозно недоволство от страна на Вашингтон и заплахи за търговски санкции. Позицията на премиера обаче, среща одобрение сред голяма част от испанското общество, въпреки критиките от опозиционните партии.

НАТО И ЕС

Ръководството на НАТО официално заяви, че Алиансът няма да участва във войната, аргументирайки се, че той е отбранителен съюз, а такова участие не би се  вписвало в понятието  колективната отбрана. САЩ не останаха доволни от тази реакция, но активно използват европейски военни бази за полетите на своите бойни самолети и логистични задачи, свързани с войната в Иран. Разбира се не закъсня и изразеното от Вашингтон недоволство от товяа поведение на повечето европейски страни.

ЕС заложи на политиката на санкции, вместо военно участие. Същевременно отсъства категорично осъждане на американските военни удари в Иран. Отделните страни–членки заеха различни позиции, но общо взето избягват военно ангажиране. Откроява се подходът за защита преди всичко на националните интереси и балансирането в създалата се обстановка, като евентуално съдействие се аргтументира с наличието на задължения по двустранни договори със САЩ.