Класираха разузнаванията на европейските страни. България е на опашката.

Симеон Николов, 02.08.2026

Класацията на френския вестник L'Express на разузнавателните служби на 21 европейски страни е първата по рода си и предизвиква много въпроси във време, в което ролята на разузнаването в свят на  войни и несигурност значително нараства.

Резултатите са вследствие на оценките на 60 професионалисти в разузнаването от  ЦРУ, MI6, Мосад, SBU и други от общо 25 държави. Въпреки това, класацията се посреща не само с одобрение, но и с редица възражения и всъщност отваря дискусия по много от проблемите на съвременното разузнаване и отношението  към него.

Първо, не става ясно каква система за оценки е използвана за да се класират държавите по точки, при което се е получила такава огромна разлика: от 251 т. за първото място до едноцифрени числа за последните няколко разузнавателни служби. Създава се впечатление, че класацията измерва репутацията повече от ефективността. Великобритания харчи милиарди, докато балтийските държави работят с бюджети от десетки милиони. Истинският въпрос е кой постига най-добри резултати с това, което има.

Първите пет страни са: Великобритания с 251 т., Франция със 169 т., Нидерландия с 97 т., Украйна със 77 т. и Германия с 62 т. Предпоследни са Португалия, Литва, Чехия и Белгия  с 2 до 9 точки. В дъното на класацията са Унгария, България и Словакия, които не получиха нито една точка.

При съставянето на класацията не са използвани високо ценените средства и способи в разузнаванията и не е отчетено дали успехите им са в агентурното или техническото разузнаване, дали са вследствие способността на прихващане чувствителни данни чрез сателит, подслушване и т.н. Това поражда заключението, че класацията предлага по–скоро субективните оценки на 60 професионалисти за ефективността и надеждността на колегите им от други страни.

Очевидно преобладават оценките за някои професионални подходи и резултати в разузнавателната дейност. Така например, за водещата в класацията британска служба MI6 е известна способността й да внедрява агентура на високоръководни длъжности в други държави, за което им завиждат както американците, така и някои други европейски колеги. Сред професионалните среди се твърди, че MI6 е имала такива успехи в Русия, Китай, Турция и Иран. Според изказване на директора на френското разузнаване британците умеят да работят в дългосрочен план, залагайки на агентурни източници за десетки години напред, подход подобен на руското разузнаване. Например, през юни 2024 г. китайското контраразузнаване призна, че семейната двойка държавни служители, вербувана от MI6 е била подготвяна още преди 9 години, когато мъжът е учил в Лондон.

Класираната на второ място със 169 точки френска служба за външно разузнаване DGSE е одобрена поради това, че умело съчетава възможностите за придобиване на разузнавателна информация както чрез технически средства, така и с агентурни способи и използване на дългогодишно градени възможности, като такива в Африка, където през юни 2023 г. разкри, че  основателят на Вагнер Евгений Пригожин се готви да направи опит за преврат срещу Владимир Путин.

Холандската разузнавателна служба пък, която е класирана на трето място с 97 точки, се ползва с уважение в разузнавателните среди поради доброто и резултатно киберразузнаване и успешната борба с тероризма. Премълчава се обаче, че през юли 2021 г. двете им специални служби са информирали, че няма да има пълномащабна руска война срещу Украйна, въпреки че посолството им в Москва е информирало за обратното. Но и германското и френското разузнаване тогава оспориха предупрежденията на САЩ за руско нахлуване в Украйна.  Холандската служба дължи обаче силната си репутация на киберразузнаване и възможности за борба с тероризма.

Украинското разузнаване е класирано на четвърто място със 77 точки, макар че не става ясно поради какво „успехи“ или само заради това, че е изправено пред най–голямото предизвикателство да работи в преки военни условния. Някои му приписват способности да стига до сполучливи идеи за разузнавателни операции, други отдават уважение към интензивното изграждане на разузнавателната служба по време на война. Но украинците получиха и критики, например от естонското разузнаване, което ги упреква, че не са достатъчно ефективни. По сведения от разузнавателните среди основен принос за изграждането и подготовката на украинското разузнаване има ЦРУ, а някои негови способности се дължат на наследената руска школа.

На пето място е класирано германското разузнаване BND с 62 точки. Положителните оценки са заради неговата дълбока и аналитична експертиза. Критиките са насочени към отказа да провежда каквито и да е операции в чужбина. И към факта, че само 2% от сигналите за тероризъм в Германия са произхождали от самата BND, в сравнение със 72% от ЦРУ.

Швеция се откроява на шесто място с 40 точки заради по-широкия си набор от възможности. Тя разполага флотилия от разузнавателни спътници в космоса. Произведен в САЩ флот от самолети AWACS Boeing E-3A ще се превърнат в централен компонент на бъдещите възможности за въздушно наблюдение на Алианса. В момент на създаване е нова гражданска служба за външно разузнаване, UND, а нейната служба за военно разузнаване, MUST, и агенцията за радиоелектронно разузнаване, FRA, отдавна са високо ценени от европейските страни.

Норвегия, на седмо място с 34 точки, се гордее с разузнавателна традиция, фокусирана върху „морето и Арктика“. Естонците, които се класираха на осмо място, се считат за отлични в киберразузнаването и разузнаването с отворен код. Деветото място на Полша с 22 точки се обяснява с впечатлението за политическо инструменталзиране на тайните служби. Счита се, че те пропиляват възможностите си, защото по оценка на британските им колеги полските агентурни мрежи в Русия са били „много ефективни“

Литва е ценена особено заради работата си по „връзките между Русия и организираната престъпност“.  Латвия, която получи само една точка, е обвинявана за „проникване на руско влияние.

Най-суровите критики са насочени към Унгария, България и Словакия, които не получиха точки. Цитират се данни от 2013 г., когато олигархът и медиен магнат Делян Пеевски беше назначен за кратко за ръководител на контраразузнаването. Според съобщенията, българските елити остават „пропускливи за руско влияние“. Това показва, че превес вземат остаряли данни и личностни симпатии и антипатии над реалните факти, както и влияние на медийна пропаганда, което хвърля съмнение върху   компетентността на избраните 60 представители от различни страни в журито. Премълчават се разбира се глупавите и престъпни решения в някои източноевропейски страни като България, които унищожиха външното и военното си разузнаване. Един български министър на отбраната искаше дори да извади имената на чужди граждани, работили за България, лудост, каквато не е имало в нито една държава в света.

/Днес се говори, че щял да бъде издигнат за кандидат за президент!?/

Проучването въобще не  взема предвид данните от публикуваните годишни отчети на българските служби.  Тази инвестиция в прозрачност прави службите по-видими в международен план. Службата за външно разузнаване на Литва и Естония също започнаха да публикуват годишни доклади съответно през 2014 г. и 2016 г.

За „най-лошата разузнавателна служба в Европа“ бе определена тази на Словакия, където се твърди, че непотизмът върви ръка за ръка с некомпетентност и руски връзки, което пък отново навежда на мисълта за това, колко лесно бивши „експерти“ се влияят от медийни и пропагандни внушения. Тези оценки пораждат въпроса и за нивото на сътрудничество  както между разузнавателните среди на тези страни, така и на това на политическо и държавно такова.

Недостатък на  проучването е, че няма оценка за това,  колко добре разузнавателните служби откриват заплахи рано и предоставят предупреждения; колко добър е достъпът им до центровете за вземане на решения на противника; какъв дял от разузнавателната информация, предоставяна на политиците, идва от собствените им човешки и технически ресурси; и дали техните оценки действително са повлияли на конкретни, последващи решения – или се свеждат само до обобщения на ниво мозъчни тръстове. От съществено значение е да се оцени способността на дадена разузнавателна служба бързо да идентифицира цели и да оцени действителната, а не декларираната готовност и запаси на противниковата страна, а такава оценка отсъства в направеното проучване. Оценяват се външното и военното разузнаване, но от значение е как работят контраразузнаванията. Има примери за резултатите от тяхната дейност, но те не са посочени в проучването.

Пълна оценка на разузнавателните служби изисква да се посочат не само способности, но и ресурсите, с които разполагат, а това също липсва. Великобритания например финансира MI6, MI5 и GCHQ, с приблизително 5,26 милиарда евро за фискалната 2025–2026 година. Бюджетът на германската BND, която се класира на пето място, възлиза приблизително на 1,2 милиарда евро за 2025 г.. И тази сума е единствено за една разузнавателна  служба, а не за цялата германска разузнавателна общност. Класираната на седмо място Норвегия при население от пет млн души финансира с 391 мллн евро 2025 г. и 441 млн евро през 2026 г. своето външно разузнаване, докато службата за защита на конституцията в Латвия  е с бюджет от 32,25 милиона евро през 2025 г. Разликата между комбинирания бюджет за разузнаване на Великобритания и видимия бюджет на латвийската служба е по-голяма 160 пъти. При такива обстоятелства разликата в точките за класиране не може да се третира единствено като мярка за професионално качество или лидерство. Въпреки тези недостатъци в проучването, последното предизвиква размисли в много насоки и има своята стойност.