Русия на кръстопът

Антон Гицов

През последната година руско- украинската война  придоби неочаквани и непредвидими измерения. Ако в продължение на голямата част от първите четири години от конфликта Русия демонстрираше превъзходство на бойното поле, независимо от огромната финансова ( 200 млрд. дол. от 2022г. до днес) и икономическа помощ, оказвана на Украйна от САЩ и НАТО, в последно време настъпи неочакван и неприятен за Русия обрат.

Благодарение на разузнавателната информация, подавана на Киев от западни страни, и предоставянето на  ракети с далечен обсег на действие, Украйна започна да нанася прецизни удари в дълбочина на Русия по ключови икономически обекти на нефтопреработвателната промишленост, по складове, летища, транспортна инфраструктура, а в последно време и по граждански обекти.

Украинската армия са оказа способна да нанася и успешни удари зад фронтовата линия, в тила на руската армия, което сериозно забави нейното настъпление. Военни специалисти и анализатори на Запад и в Русия започнаха да говорят, че войната може и да продължи още години.

Стана очевидно, че срещу Русия се води война на изтощение от страна на Запада, като се използва принципа на „варенето на жабата“. Известно е, че ако една жаба бъде потопена в гореща вода, тя ще реагира и ще изскочи, но ако водата отначало студена, се подгрява постепенно, тя няма да изскочи, ще остане неподвижна, докато не бъде  „сварена“.

В случая с Русия, целта е постепенно изтощение на тази страна, навдигане на недоволство сред населението, евентуално бунт срещу режима на Путин, неговият разпад, а в крайна сметка и на самата Русия, която да бъде разчленена на отделни  удобни за нео колонизиране територии.Това, че тази цел може да бъде постигната за сметка на Украйна, която постепенно се обезлюдява и остава с не функционираща и трудна да възстановявана икономика, е без значение.

Променената фронтова ситуация, икономическата тежест от войната и факта, че вече няма район в Русия, който да се чувства безопасен и защитен, че войната всъщност вече се пренася и на територията на Русия, започва да безпокои руския елит в лицето на  ведущи руски анализатори и влиятелни геополитически  специалисти.

Голяма част от тях не споделят оптимистичният тон на властите в Кремъл и на висши военно началници и поставят въпроса, че е необяснимо, как и защо такава могъща страна като Русия се е оказала неспособна да приключи войната в кратък срок.

Според тях, на това положение и на възможността войната да продължи още години трябва да се сложи край. Русия според тях е на кръстопът и трябва да вземе решение, дори и ако се наложи да стигне до конфронтация с НАТО.

Един от изявените руски политолози, редактор  в политическия журнал  Russia In Global Affairs- Сергей Политаев-е на мнение, че Русия подобно на САЩ трябва да обяви и приложи свой стил „Доктрина Монро“, съгласно която в прилежащи територии като Украйна, Белорусия, Молдова и южно кавказките страни не трябва да се допуска враждебно на Русия вмешателство от трети страни.

Подобно на Латинска Америка, която Америка възприема като свой заден двор, тези територии трябва да бъдат заявени като заден двор на Русия, като за целта, ако е необходимо може да се приложи и военна сила спрямо такива трети страни. Политавев вижда опити за такова вмешателство  в колебливото  поведение на Армения и Азербайджан  (през ноември миналата години Азербайджан приключи привеждането на своята армия в съответствие със стандартите на НАТО) и не изключва спрямо тях, като крайна мярка специална военна операция. Безпокои го и поведението на Казахстан.

Сред руския политически елит забележимо влияние има Сергей Караганов, шеф на Съвета за външна и отбранителна политика и считан за приближен съветник на Путин. Караганов е автор на т.нар. Доктрина на Караганов, съгласно която Москва има задължението да бъде защитник на човешките права на етническите руснаци в прилежащите региони на Русия, и в рамките на тази защита ако е необходимо да включва и употреба на сила. Що се отнася до Украйна, тя трябва да бъде подчинена, за да не се допусне разширяването на НАТО до границите на Русия. Украйна според него не е жизнеспособна държава и бавно ще бъде дезинтегрирана, като части от нея ще отидат към Русия, Унгария и Полша. Окупацията на Украйна само от Русия обаче той счита за възможно „най- лошият сценарии“. Що се отнася до това дали западните страни ще позволят такова развитие на събитията, Караганов  разчита на ядрената мощ на Русия.

Главната цел на руската ядрена доктрина според него трябва да осигури, всички настоящи и бъдещи врагове на Русия да са наясно, че Русия е готова да употреби ядрени оръжия и това се отнася и до Украйна. Време е да заявим, казва той, че всяко нападение срещу наша територия и опит да бъде завладяна такава, ще бъде посрещната с употреба от наша страна на ядрено оръжие.

Сергей Караганов беше контриран от Иван Тимофеев, Генерален директор на приближеният до Кремъл Руски съвет за международни отношения. Тимофеев заяви, че Караганов подценява решимостта на западните политически елити да отвърнат на ескалацията от страна на Русия, включително с изпреварващи действия, което може да доведе до „катастрофални последици за Русия“.

Критичен към постигането на целите на специалната военна операция е Василий Кашин, Директор на Центъра за комплексни европейски и международни изследвания при Националния изследователски институт „Висша икономическа школа“.  В своя публикация озаглавена „Желязната логика на реалността“  в журнала „Russia in Global Affairs“, той твърди, че целта за ликвидиране на анти-руския режим в Украйна е непостижима на този етап без дългосрочна окупация на цялата страна. Също така са нереалистични надеждите да се анексират нови големи украински територии, ако Украйна бъде победена във войната, защото Русия не притежава капацитета да ти контролира и управлява.

Идеята Украйна да бъде бързо победена, „ако се мобилизираме, напрегнем и ударим с цялата си мощ“ трябва да бъде отхвърлена и забравена.

Най-благоприятния вариант според него е на основата на договореностите между Путин и Тръмп в Анкоридж, Аляска- Тръмп да принуди Зеленски да отстъпи и предаде Донбас на Русия, а Русия да обяви край на военните действия и да се пристъпи към размразяване и развитие на взаимно изгодни отношения със САЩ.

Но тъй като тази възможност вече е неосъществима (Марк Рубио заяви че Зеленски, е отказал да се съгласи с тези договорености ) Русия трябва да е готова за ескалация, която може да има ядрено измерение и извън територията на Украйна. Но той отхвърля предложението на Сергей Караганов за  превантивни удари срещу НАТО, което следва да се приложи само при самозащита.

Дмитрий Тренин, Президент на Руския съвет по международни въпроси и  бивш директор на закрития московски център „Карнеги“ е друг влиятелен политолог с критичен поглед към безизходицата, в която според него се намира Русия. Той критикува руския естаблишмент като твърди, че значителна част от експертите по външна политика с влияние върху правителството „ не се интересуват от или не разбират реалността“.

През април т.г. той публикува статия под заглавие :“ЕС, подобно на НАТО ще останат наши врагове“ и подчертава, че за първи път от 1945г. военната заплаха срещу Русия идва не от САЩ а от Европа, чиято цел е да се раздроби Руската федерация на контролирани компоненти и превръщането им в полу- колонии на Европейския съюз.

Начинът за това е непрекъсната война в Украйна, заедно със санкции, които да  изтощят Русия, до подкопаят стабилности на държавата и да разединят нацията.

Руският отговор според Тренин трябва да бъде укрепване единството на нацията, демонстрация на желание да се ударят цели в ЕС, издигане на връзките с Китай на ниво на глобален съюз, използване на противоречията между САЩ и ЕС. Според Тренин, Русия трябва да де отърве от стремежа си да се идентифицира като европейска държава, и руското население да започне повече да  идентифицира страната си  като държава с евразийска цивилизация. Подобно на Сергей Политаев,  Дмитрий Тренин  призовава специално внимание да се обръща на  Армения, Азербайджан, а и на Казахстан, където може да възникнат проблеми подобни на украинският.

Друг известен анализатор, руският депутат и  основател на Института за интеграцията и изследване на диаспората, Константин Затулин, който се занимава с изследване на социално-политическите и икономическите процеси в постсъветското пространство заявява: „Аз не вярвам в никакъв неутралитет, демилитаризация и денацификация на а Украйна, докато Киев, Одеса и Харков остават под контрола на марионетното правителство на Зеленски“.

През 2021г. в интервю той заяви, че Украйна е враг на Русия „и ние трябва да направим всичко възможно тя да престане на съществува“: Как трябва да стане това според него? Той е за овладяване на Одеса, което  ще бъде смъртоносно в икономически план за Украйна. Що се отнася до Киев, овладяването му вече едва ли е възможно защото може да предизвика непредвидим военен сблъсък със Запада. Той също  не е  привърженик на овладяване на цяла Украйна.

Според него на Русия по принцип не и е изгодно овладяването на територии с антируско население и споменава в тази връзка министъра на вътрешните работи при император Николай Втори, Петър Николаевич Дурново, който през февруари 1914 г., преди началото на Първата световна война изготвя геополитически трактат, в който предупреждава, за опасността от вкарването на „троянския кон Галция“- онази част на Западна Украйна, която пред вековете е била и под полско, унгарско и литовско владичество - в общоукраинското пространство.

„На нас не ни е изгодно - пише Дурново, в името на национален сантиментализъм да присъединим към нашето отечество област, с която е загубена всякаква жива връзка. Защото към нищожната шепа руснаци, по дух галичани, ще получим поляци, евреи и приели католицизма украинци“. В това отношение Затулин има сходни позиции с Василий Кашин, подходът му е прагматичен, целта трябва да бъде Русия да присъедини териториите с рускоезично население и да се забрави за Западна Украйна и Галиция.

През последните месеци силно впечатление и отзвук имаше речта на Андрей Безруков на международния икономически форум в Санкт Петерсбург в началото на юни. Андрей Безруков е полковник от руското разузнаване, прекарал дълги години със жена си, също разузнавач, в САЩ и понастоящем политически анализатор. В речта си на форума Безруков направи следните изводи и предложния: Русия, казва той, е въвлечена в нов тип война, и това не е война за територии в Украйна, а война за постепенно изтощение и нейната дестабилизация. Западът иска да избегне ядрена война  и е възприел метода на „варенето на жабата“, чрез постепенна  ескалация на провокациите. Налице е нова световна война, започнала в Украйна, която може да се прехвърли и в други световни региони Тя може да се проточи до няколко десетилетия и Русия трябва да бъде подготвена за това. Той посочва, че това не е традиционна война, в която битката се решава бързо на бойното поле с танкове, артилерия и самолети, и при която тилът и разположената зад фронта инфраструктура, военна и гражданска е в безопасност.

Помощта на Старлинк Илон Мъск позволила на Украйна да нанесе прецизни удари по руската инфраструктура е нов момент, за който Русия се е оказала неподготвена. Неподготвеността на Русия допускаща удари в дълбочината на нейната обширна територия налага макар и със закъснение изграждане на нова система за взимане на военно- политически решения.   Крайно време е, призовава той, Русия да спре да бъде „мека“, и избягваща конфронтация, с враговете на държавата тъй като те отдавна са преминали „червените линии“, които Кремъл очертава, но само на хартия.

Подобно на Тренин той говори за  укрепване на единството нацията и по- специално на културата на обществото с тази на армията, за укрепването на доверието и връзките между двете. От този му призив лъха онова време от Отечествената война, когато народа и армията са едно цяло, уповаващи се един на друг, което и носи победата на Русия над хитлеристка Германия.

От мнението на тези влиятелни експерти и анализатори, е видно, че те са наясно с намерението на Запада да изтощи Русия с една продължителна война, която трудно може да бъде спечелена, и да върнат страната в епохата на Елцин, когато американски и западни компании се настаниха в Русия и започнаха да експлоатират природните и богатства, често в съюз с местните олигарси.

Опитът за разчленяването и, макар и неуспешен, но струващ скъпо на Русия започна с Чечня. Наясно са и с двойствената роля на САЩ и президента Тръмп.

Америка се изхитри да не разходва свои финансови ресурси за помощ на Украйна като принуди НАТО да купува от САЩ оръжията за Украйна, и въпреки призивите на Тръмп за мирно решаване  на конфликта, Старлинк на Елон Мъск продължи да оказва на украинската армия в района  на бойните действия, включително до 200 км. в тила на руската армия.

Те са наясно, че САЩ също искат изтощение на Русия, дотам, че да престане да бъде велика сила, което да даде възможност на САЩ да съсредоточат усилия за справяне със главната заплаха тях- Китай. Съзнават, че продължителната война в Украйна, при това с години напред, не е в изгода на Русия, защото това ще са години на бавно „варене на жабата“.

За неблагоприятен изход за Русия от продължителна война предупреди и Андрей Клепач, един от най-известните руски макроикономисти. В негов широко обсъждан доклад, на заседание на Никитския клуб на Московската борса на 31-ви  май 2026г.той също изказа мнение, че не се вижда края на руско- украинския конфликт, че не са се сбъднали очакванията,  че Украйна бързо щяла да рухне, а обратно нейните удари по руската инфраструктура, пристанищна, нефтогазова, по химическите комплекси и лотистиката  се превръщат в забележима макроикономическа  бариера за ръста на а икономиката.

Русия според него няма да спечели тази война на изтощение, да, няма и да рухне, но изоставането и ще нараства с всички произтичащи от това негативни последици. Той поставя въпроса- ще бъде ли  Русия суверенна, регионална и даже световно силна държава или ще се превърне в страна с несуверенна икономика, зависеща  все повече от Китай или пък трето, наново ще стане държава, зависима от САЩ и Евросъюза?

Наред с икономическата криза, Клепач не изключва поява и на социална такава. Но вероятно възползвайки се от това, че той е икономист, а не политик, той избягва да предложи решение на руско- украинския конфликт.

В общи линии, повечето представители на руския елит считат, че конфликтът с Украйна трябва да приключи с изгодни условия за Русия, но някои се опасяват, и че това може да доведе до конфронтация със Запада.

Други са критични към военно- политическия властови център в Кремъл, обвинявайки го в мекушавост, но всички те не предлагат ясна дефиниция по какъв начин да бъде постигната целта- прекратяване на конфликта с изгодни за Русия резултати, като се гарантира и премахване на всяка бъдеща заплаха от страна на Украйна спрямо Русия.

Приемат, че някои от основните цели на специалната военна операция на може да бъдат постигнати, желаят Русия  чрез победи на бойното поле, независимо от жертвите, да приобщи руско езичните територии, желателно и Одеса и Харков, и да се изостави Западна Украйна на произвола.

Но съзнават, и за това най- ясно говори Константин Затулин, че ако не се създаде буферна зона, ако на власт в Киев остане пронациският режим на в Киев, ако не се постигне демилитаризация и Западът продължи да въоръжава Украйна, то заплахата за националната сигурност на Русия ще остане. Следователно необходимо е да се постигне споразумение със Запада за неутралитет и демилитаризация на Украйна, но Западът трудно ще приеме сключване на такова споразумение, тъй като ще бъде изправен пред огромният проблем как да оправдае пред обществеността в своите страни оказаната години наред безполезна политическа, икономическа, финансова и военна помощ на Украйна, безсмислеността на руските санкции, навредили на собствената им икономика.

Затова и не се вижда ясен изход от това положение, освен война със Запада, която може да прерасне във световна война и с употреба на ядрено оръжие, за което предупреждава Иван Тимофеев.

Но какъв е тогава е изходът, ако продължаващата с години война с Украйна е неизгодна за Русия, а завладяването чрез мащабна руска мобилизация и военни офанзиви по целия фронт, на Донбас и Запорожието, на Харков, Одеса, а и на Киев, доведе до военна конфронтация със Запада, всъщност с НАТО? Ще е в състояние ли Русия да се противопостави успешно на превъзхождащият военен и икономически потенциал на НАТО?

Върху тези проблеми разсъждаваха наскоро в подкаст Сергей Караганов и. Джон Миършаймър, професор в Чикагския университет, световно известен специалист по международни отношения.

Двамата изхождат от това, че Русия е изправена на кръстопът, приемат, че не може да бъде победена, но не ясно и как Русия може да победи, при продължаващата огромна военна и икономическа помощ, оказвана на Украйна от Запада.

За Караганов изходът е един- да са възроди идеята за възпирането, страхът от ядрената заплаха. Русия трябва да използва в даден момент конвенционални оръжия срещу западните страни подкрепящи Украйна, и ако Западът отговори  също с употреба на конвенционални оръжия, тогава Русия да реагира с ограничени по размер ядрени удари по определени цели. И двамата разсъждават каква ще е реакцията на Запада в такъв случай и стигат за заключението, че Западът ще отстъпи, няма да посмее да ескалира до тотална ядрена война, която Русия несъмнено ще спечели поради  превъзходството си в този областта на ядрените въоръжения.

Що се отнася до САЩ, и двамата са на мнение, че САЩ няма да рискуват да се намесят, защото една ядрена война между Русия и Америка ще има предсказуеми ужасяващи последици и за двете държави.

Караганов, макар и неохотно, признава, че Путин като държавен ръководител има свои, правилни от негова гледна точка виждания и прави всичко възможно да избегне война с НАТО, която може да прерасне в ядрена война, която ще промени света, но не за по- добро.

Властите в Кремъл се вслушват внимателно в анализите, мненията и препоръките на тези анализатори. Но не се отказват от основните цели на специалната военна операция, защото един отказ от постигането на такива цели като денацификация и демилитаризация би бил унизителен. Те са подложени и на критика за това, колко лесно са били подлъгвани от западните лидери, за това, че се страхуват да дадат военен отпор на НАТО извън границите на Русия.

Но факт е, че Путин се стреми да избяга директна конфронтация с НАТО, че всячески иска да избегне ядрена война. Заявил е многократно, че войната в Украйна е „война на живот и на смърт за Русия“, и че ще бъде спечелена на всяка цена. Но на каква цена, доколко поносима би била тя, и колко време Русия ще бъде въвлечена в тази война?

Докога Русия ще очертава „червени линии“, които Украйна и Западът преминават, бидейки все повече окуражени, че Русия няма да реагира и „жабата ще продължи да бъде варена“?

Възможно е Кремъл да разчита, че разрушаването на икономиката на Украйна, затваряне на търговския и излаз през Черно море, обезкръвяването на армията и, ще доведе до смяна на режима на Зеленски и постигане на мир при изгодни за Русия условия. Възможно е и да се надяват, че страните от ЕС и НАТО също ще бъдат изтощени, че цената, която плащат за подкрепата на Украйна, ще бъде твърде висока в икономически план, и че в тази война на изтощение Русия ще се окаже по издръжлива.

В миналото, бившият министър на отбраната на Русия Сергей Шойгу, в разговор с бившия държавен секретар на САЩ Блинкен, който изразил съмнение, че Русия може да издържи в тази война, Шойгу отговорил, „ние сме свикнали да страдаме“. Имал е предвид войните срещу Наполеон и  Хитлер, когато руския народ не се е пречупил, независимо от страданията и тежките последствия от воините.

Но днес времената са други, Кутузов по времето на Наполеон и Сталин по времето на Хитлер не са се колебаели, а властите в Кремъл не демонстрират визия за това как и кога следва да бъде приключен руско-украинският конфликт.

На неотдавнашния XXIII конгрес на „Единна Русия“ в Москва Путин отново се спря на войната в Украйна и заяви: „Ние непременно ще реализираме всички набелязани планове. Победата ще бъде наша“. И подчерта, че , в настоящата ситуация много зависи от сплотеността на руското общество, от смелостта на войниците и офицерите и от труда на всеки гражданин“.

В това отношение той се присъедини към мнението на Дминтрий Тренин и и Сергей Безруков за необходимостта от сплотеност и единство на гражданското общество и армията, но влезе   в противоречие  с онези видни анализатори, които изказаха мнение, че  постигането на всички поставени цели на СВО не са постижими.

А и Путин не поясни както означава „победата ще бъде наша“. Възможна ли е без превземане на Киев, което Западът може да не допусне, като се намеси по начин, който да доведе до световна война на европейски терен с възможност за прерастване на ограничена ядрена такава?

Възможно ли е да се обяви за победа освобождаването и приобщаването към Русия на всички руско говорещия територии, включително на Одеса, което ще доведе до  икономическа катастрофа на тази страна, без мирен договор, гарантиран примерно под егидата на ООН, включително и с подкрепата на САЩ, предвиждащ неутралитет и значителна демилитаризация на Украйна?

Това са въпроси, който видни анализатори и политолози  поставят, но не получават  отговор от властите.

Между тях и върхушката в Кремъл очевидно има разлом. Което показва, че Русия е на кръстопът.

Авторът е публикувал горния материал и в Епицентър.