Прогнози за демографски поврат и критично съотношение между работещи и пенсионери в Европа– тревоги, последствия и решения

Симеон Николов, 08.09.2026

Умението да се предвиждат политическите, икономически и социални проблеми и да се търсят своевременно решения и корекции по тях би трябвало да е едно от основните качества на политици и държавници, но това е може би най–спорно в България.

На 31. Август 2026 г. Бюрото за преброяване на населението в САЩ  публикува доклада „Застаряващ свят: 2025“, в който се констатира демографски поврат с дългосрочни последици за националните икономики, системите за социално осигуряване и държавните бюджети. Ако днес 10,5% от населението на света в момента е на 65 или повече години се очаква тази цифра да нарасне до 19,6% до 2060 г. В 160 страни се очаква броят на хората над 85 години  дотогава да се увеличи четири пъти. В периода 2020–2025 г. делът на хората над 65 години за първи път надхвърли този на децата под пет години.

Европа остава най-старият регион в света, като делът на възрастните граждани ще се увеличи от 21 на 30,8%. Това логично ще подложи на натиск  политиките по пенсиите и разходите за здравеопазване, което ще  има преки последици за системите за социално осигуряване. Още сега обаче разликите в пенсиите в различните страни са доста големи. Докато пенсии в Бразилия, Турция и Холандия заместват над 70% от средната работна заплата, те възлизат на около 35 до 40% в САЩ, Япония и Канада. Все по-голям брой бенефициенти се сблъскват с относително по-малък брой вносители, което поражда  структурен дисбаланс. Прогнозите са още по–тревожни: Средните разходи за обществено здравеопазване в страните от ОИСР ще нараснат с 2,6% от БВП през следващите 10 години, докато приходите ще се увеличат само с 1,3%.  Без реформи се очаква публичните разходи за пенсии да се увеличат с още два процентни пункта от БВП до 2045 г. Европейската комисия прогнозира допълнително увеличение на разходите за пенсии и здравеопазване в Германия до 2040 г. съответно с 0,9 и 0,7 процентни пункта от БВП.

Средната пенсия в България е около 40%  от средната работна заплата за страната. Сравнително бързото нарастване на средната работан заплата на 1350 – 1400 евро обаче, прави средната пенсия около 2,4 – 2,5 пъти по-ниска от средната заплата и тази разлика ще се увеличава. Индивидуалният коефициент, който показва каква част от дохода на конкретен човек се замества от пенсията му при самото му пенсиониране (спрямо неговата последна заплата по данни на Националния осигурителен институт (НОИ) е по–висок, но съотношението между средната пенсия на всички пенсионери и средната заплата на работещите е по-ниско /около 35–40%/.

Тъй като европейските държави заместват доходите на хората по много различни начини, при по–щедри публични системи в Южна Европа и по–ниски нива на заместване в Източна Европа, се получават следните доста различни резултати: Докато четири страни /Испания, Гърция, Италия и Унгария/ са най–щедрите с 80,4 до 77% държавен ангажимент, бонуси и др., Германия, Полша, Естония и Литва имат най–нисък дял на пенсия спрямо заплата / от 42 до 17,4%/. Литва е с най–ниското ниво на заместване на базовия доход 17,4%. Страни като Германия разчитат на втори и трети стълб /частни и фирмени фондове/. Тъй като в България, Румъния и Естония заплатите през последните години растат по–бързо, пенсионната система статистически "догонва" динамиката на работещите, което обяснява по–ниския дял на пенсия спрямо заплата. В Германия пенсиите се облагат с данъци, в Румъния, Естония и Хърватия също, но само върху по–високите пенсии се дължи подоходен данък. Това обяснява обаче, защо България има по–висок коефициент на заместване , за разлика от тези страни.

В България поглед в бъдещето поражда още по–големи тревоги, защото съотношението между пенсионери и работещи е критично ниско – на 100 работещи се падат 72 пенсионери, докато в ЕС това съотношение е 35 на 100 работещи. Това налага в България държавни трансфери от бюджета, което пък поражда други трудности и компромиси.

Следователно, решаването на тези проблеми налага комплексен подход– от демографските  до развиване на икономиката, данъчното облагане, образованието, здравеопазването, социалната политика, борбата срещу корупцията. Резултатите не могат да бъдат само  вследствие на еднократни актове, а изискват стратегическа визия, постоянство,  безкомпромисност и обществена подкрепа. А обществена подкрепа се печели най–трудно от обезверени вече хора. Едни биха желали да разберат това, в което вярват, други биха желали да повярват в това, което разбират.